Причината за високият холестерол не е в храненето, а в системното възпаление. Причината за системно възпаление, е стресът в организма. Той зависи от храненето и не само…
Здравият организъм няма проблеми с яйцата, месото, мазните и пържени храни. Имаше време, когато не се обръщаше толкова внимание на холестерола в кръвта. Времето, когато автоимунните заболявания, наднорменото тегло, заседналият начин на живот, токсините в природата, стресът в организма и обществото, хроничните състояния и случаи на системно възпаление, не бяха толкова разпространени.
Холестеролът е част от метаболизъм, при които се произвеждат жизнено-необходими стероидни хормони, витамин Д, жлъчни соли и клетъчни компоненти, поради което е неточно да се твърди, че той сам по себе си е вреден. Системното възпаление вреди и играе решаваща роля, в отклоненията от нормалните му стойности и развитието на дис-липидемия или ненормални нива на различните видове липиди (масти) в кръвта, подкожната мастна тъкан и органите…
Системното възпаление е вид възпаление, което засяга цялото тяло, а не е локализирано в определена област. Това е сложен отговор на имунната система към различни дразнители, като инфекции, наранявания, хронични заболявания, психичен стрес и фактори на околната среда, най-общо наричани стресори. Системното възпаление може да доведе до редица здравословни проблеми, включително автоимунни, сърдечно-съдови заболявания, метаболитни нарушения и невродегенеративни състояния, когато премине определена граница и атакува конкретно, чувствително място в организма.
Границата между физиологичната имунна реакция и патологичното възпаление е тънка. Естественият имунен отговор на тялото спрямо стресорите, е оксидативният стрес, един от най-изследваните биохимични процеси, съпровождащ възпалението. Оздравителният оксидативен стрес причинява временно възпаление, и то изчезва в момента, в който имунната система се пребори с инфекцията и поправи щетите от нея. Когато обаче стресорите, психически и физически, вируси и бактерии, токсини от средата, продължат да дразнят имунната система, оксидативният стрес не спира да нанася поражения.
Най-новите изследвания, сочат за връзка между, системното възпаление метаболитния синдром и затлъстяването:
Вече се счита , че хроничното системно възпаление играе основна роля в развитието на почти всички заболявания, в това число и на много видове рак. При състояния, като метаболитен синдром, хронично възпаление на кожата и затлъстяване, системното възпаление, предизвиква каскада от събития, предизвикващи дис-липидемия, и оттам за повишената опасност от сърдечно-съдови заболявания. В тази насока, изследвайки риска от исхемична болест, са направени множество изследвания, през последните десет и повече, години: ( Marsland et al. (2010), Айенгар и др., (2016) López-Reyes (2020 г.) Челидзе, (2023)
Те откриват, че хроничното нискостепенно възпаление, може да повлияе на липидния метаболизъм и да доведе до нарушение в разпределението на мазнините. Разпределението на мазнините в тялото е основен, определящ фактор за метаболитното равновесие. Съхранението на триглицериди в мастната тъкан, като депо за енергия, е естествена функция на тялото, доколкото има нормално разпределение на мазнините. Когато обаче количеството им надвиши капацитета за съхранение в мастната тъкан, това води до ектопичното им отлагане в неадипозни тъкани, като черен дроб, панкреас и бъбрек. Изследването на (Liu et al., 2014) посочва, като причина за повишени нива на липидите и отлагането им навсякъде, нискостепенното възпаление.
Връзката между затлъстяването, метаболитния синдром и системното възпаление е добре установена в научната литература. Trayhurn & Wood (2004) обсъждат как хората със затлъстяване развиват хронично нискостепенно възпаление, свързано с инсулинова резистентност и развитие на метаболитен синдром. Hemmrich и др. (2007) допълнително подкрепят тази концепция, като подчертават, че хроничното възпаление на ниско ниво, характеризиращо се с повишени плазмени нива на възпалителни цитокини и протеини в острата фаза, е обща характеристика както на затлъстяването, така и на метаболитния синдром. Това хронично нискостепенно възпаление се счита за отличителен белег на тези състояния, които вървят ръка за ръка. Съществува тясна двупосочна връзка между системното възпаление, затлъстяването и метаболитни нарушения.
Логично, щом хроничното нискостепенно възпаление е преобладаваща характеристика на затлъстяването и метаболитните нарушения, справянето с възпалението е най-важната задача в управлението и лечението на метаболитните нарушения, свързани със затлъстяването, както и на самото затлъстяване. Затова е важно да се управлява и намалява системното възпаление, чрез промени в начина на живот, подходяща диета, упражнения, добавки и медицинско лечение, според причинителите, степента, мястото и времето на засягане на видовете органи и системи.
Повече мастна тъкан повече системното възпаление, повече системно възпаление повече мастна тъкан
Един от механизмите, чрез които системното възпаление предизвиква дислипидемия, е чрез задълбочаване дисфункцията и възпалението в мастната тъкан и повишаване нивата на про-възпалителни фактори (Deng et al., 2016). Мастната тъкан е имунен орган и типичен пример за участието и в системното възпаление е MCAS – синдромът на активиране на мастните клетки, съпроводен с изсипване от тях, на хистамин и други медиатори на възпалението, в организма. При продължително възпаление, тези медиатори действат като сигнал за увеличаване броя на мастните клетките и синтез на различни липиди.
Положителна обратна връзка с про-възпалителните медиатори и привлечени лимфоцити и макрофаги на мястото, активират още възпалителни пътища, като възпалителния фактор NLRP3. Задълбочава се порочния кръг. Повече системно възпаление, повече мастна тъкан. Повече мастна тъкан, повече системно възпаление. Фактори, като хипертриглицеридемията (високи триглицериди) задейства секрецията на адипокини и цитокини, подклаждащи възпалението, до степен, в която имунитетът страда и се появяват още инфекции и усложнения López-Reyes et al. 2020. Ето защо, чувствителни на вируси, са пълни хора.
Хронични възпалителни заболявания, като ревматоиден артрит, системен лупус еритематозус, псориазис и инфекции, като пародонтоза и HIV са свързани с повишен риск от сърдечно-съдови заболявания, по същата причина – дислипидемията. Напоследък се очертава все по-ясно връзката между дислипидемията, системното възпаление и имунния отговор, в отключването на различни заболявания (Wang et al., 2022). След-инфекциозния синдром при последната пандемия или ‘дългата настинка’, често се придружава с дислипидемия и нагледно демонстрира риска от сърдечно-съдови заболявания.
Например при някои, на пръв поглед, несвързани с метаболизма, симптоми и заболявания, като псориазис, се оказва, че системното възпаление е основна причина за дислипидемията в кръвта, и повишения риск от сърдечно-съдови усложнения (Saxena et al., 2015). Повишеното производство на липиди е вид защитна реакция срещу системното възпаление и стреса, биологичен, химичен, психичен. Нарушаването на регулацията на липидния метаболизъм в отговор на системно възпаление, повишава нивата на триглицериди, LDL холестерола и понижава нивата на HDL холестерола (López-Reyes et al., 2020).
Нарушеното производство на HDL и LDL в черният дроб, е вид защитна реакция, в отговор действието на патогени…
LDL и HDL имат различни цели: LDL означава липопротеини с ниска плътност. Понякога се нарича ‘лош’ холестерол, защото високото ниво на LDL води до натрупване на холестерол в артериите. HDL означава липопротеини с висока плътност и носи името ‘добър’ холестерол, защото се грижи за отвеждането на LDL от артериите. И двата вида се произвеждат в черния дроб, а в зависимост от това, кой от двата вида доминира, излишни липиди циркулират в кръвообращението, или се отвеждат от там. От една страна черният дроб реагира на системното възпаление с производство на повече холестерол и по -специално на повече LDL (стимулиращ имунната система по пътя тол-рецепторите, адипокини, цитокини и т.н.) и по малко HDL (намалява имунния отговор и системното възпаление, като извежда излишните липиди, затова самият той намалява когато те са много). От друга, самият черен дроб започва да страда от последвалата дислипидемия и така се задълбочава възпалението.
Защо произвежда повече LDL черния дроб ? Черният дроб произвежда липопротеини с ниска плътност (LDL) като част от нормалната си метаболитна функция. Повишените плазмени нива на LDL се свързват със системното възпаление и се считат за важен фактор в патогенезата на хронични заболявания като хронично бъбречно заболяване и атеросклероза – Yuan et al. (2014 г.). Причината е, че LDL може да претърпи окислителна модификация по време на възпалителни реакции и това води до генериране на биоактивни липиди, които могат, както да стимулират, така и да подтиснат възпалението (Coutant et al., 2004). Подобно на белите кръвни клетки, които произвеждат про-инфламаторни свободни радикали, по пътя на оксидативния стрес, за да унищожат патогените, посредством окисление, черният дроб също произвежда LDL, който се окислява . Окисленият LDL е вид антипатогенен фактор и е част от процеса на синтез на биоактивни липиди в отговор на възпалението (Keyzer et al. 2009).
Първоначално нивата на LDL имат тенденция да намаляват, но разпространението на малкия плътен LDL се повишава, тъй като триглицеридите се прехвърлят от богати на триглицериди липопротеини към LDL. Под въздействие на чернодробния ензим липаза и хидролизата на триглицеридите, се задълбочва дислипидемията и дисфункцията на черния дроб. Възпалението не само влияе върху нивата на серумните липиди, но също така нарушава функцията на липопротеините. LDL e по-склонен към окисление, тъй като защитната способност на HDL да се бори срещу LDL окислението, намалява с ангажирането му с все повече LDL в кръвта. Много стъпки по пътя на обратния транспорт на холестерола в който участва HDL, са негативно повлияни по време на възпаление. Състоянието се усложнява допълнително, от увредата на черния дроб…
Черният дроб играе решаваща роля в липидния метаболизъм при състояния, характеризиращи се със системно възпаление като метаболитен синдром и затлъстяване. Дисрегулацията на липидния метаболизъм в черния дроб може да доведе до натрупване на липиди и развитие на чернодробна стеатоза Quiroga et al. (2012) Al-Suhaimi & Shehzad, (2013). Дисрегулацията предизвиква чернодробно възпаление посредством пътища като NF-κB. Производството на провъзпалителни цитокини, може да доведе до инсулинова резистентност, както локално, така и системно (Al-Suhaimi & Shehzad, 2013). Патологията на черния дроб може да премине в стеатохепатит и фиброза и да влоши още цялостното здраве. (Saaoud et al., 2020; Ginsberg, 2006).
Повишава се риска от атеросклероза в дългосрочен план. Натрупването и окисляването на LDL активира ендотелни клетки, макрофаги и Т клетки, предизвиквайки възпалителен отговор (Rao et al., 2015). Окисленият LDL може да индуцира възпаление в ендотелните клетки чрез сигнализиране състояние на стрес и активиране на ендоплазмения ретикулум, (Gora et al., 2010). Окисленият LDL активира също пътя на Toll-подобен (toll от немски ‘щур’) рецептор 4 и насърчава производството на възпалителни цитокини в епителни клетки на бъбречните тубули и това допълнително ускорява процеса (Cheng et al., 2013). Клапното натрупване на окислен LDL при пациенти с аортна стеноза ясно посочва връзката на LDL и прогресията на сърдечно-съдовите заболявания (Mohty et al., 2008).
Затлъстяването е заболяване. Ако приемем хипотезата на някои автори, че вирусите са в основата на почти всички заболявания, тогава и затлъстяването е вероятно, в това число.
Счита се, че високият холестерол и затлъстяването имат фамилен характер, но в светлината на новите изследвания, се налага изводът, че по-скоро се унаследява отговорът, на един организъм към патогени, с производство на липиди и дислипидемия. Има доказателства за връзка между вирусните инфекции и затлъстяването и все повече се дискутира възможността, затлъстяването, да е резултат от поствирусни реакции. Проучванията показват, че вирусни инфекции, особено с вируси като аденовирус Ad-36 и грип, могат да допринесат за развитието на затлъстяване Mitra & Clarke (2010)Ponterio & Gnessi, (2015), Dhurandhar (2015).
Някои изследванията описват, как затлъстяването може да повлияе на имунния отговор към вирусни инфекции и да доведе до тежки резултати след инфекцията: Beshbishy et al., 2020; Kruglikov et al., 2020. Други доказват, че хора с наднормено тегло, имат нарушен отговор при имунизация, срещу вирусно медиирани състояния и повишена чувствителност към мултиорганна недостатъчност в отговор на вирусни заболявания (Kruglikov et al., 2020). Затлъстяването е свързано с повишена тежест на заболяването и смъртност при заразяване, по време на вирусни огнища, като например, по време на пандемията от грипен вирус А H1N1 (Honce & Schultz-Cherry, 2019).
Опитите с животни установяват, че затлъстели гостоприемници могат да страдат, от повишена репликация или разпространение на вируса, забавен вирусен клирънс (извеждане на вируса навън) и повишено увреждане на респираторния епител, нещо което доказва въздействието на вируса върху патогенезата на затлъстяването (Honce & Schultz-Cherry, 2019). Освен това, затлъстяването е свързано с нарушена реакция на имунната памет към вирусни инфекции, което може да има значителни последици, по отношение протоколите за имунизация и стратегиите за обществено здраве (Karlsson et al., 2010).
Вирусите могат да предизвикат системно възпаление, метаболитен синдром и висок холестерол
Вирусите могат да предизвикат дислипидемия чрез безброй механизми, влияещи на липидния метаболизъм и хомеостазата. Например, при HIV инфекция, самият вирус на СПИН може да доведе до дислипидемия чрез повлияване на липидния клирънс, увеличаване на чернодробния синтез на липопротеини с много ниска плътност (VLDL) и промяна на нивата на цитокини – сочи изследвания на Husain & Ahmed (2014)Wang et al., 2022; Grinspoon & Carr, (2005). HIV протеинът Nef е идентифициран като абсолютен причинител на дислипидемия, чрез инхибиране изтичането на клетъчен холестерол, в резултат, на което холестеролът се отлага и ускорява развитието на атеросклероза (Cui et al., 2014; Asztalos et al., 2010). HIV инфекцията и антиретровирусната терапия отдавна се свързват с дислипидемия, характеризираща се с ниски нива на липопротеини с висока плътност (HDL) и повишен риск от сърдечно-съдови заболявания (Mujawar et al., 2010).
По подобен начин вирусът на хепатит С (HCV) е свързан с дислипидемия чрез предизвикване на възпаление, инсулинова резистентност, стеатоза, фиброза и хепатоцелуларен карцином, всички от които могат да повлияят на липидния метаболизъм (Sommer & Sweeney, 2010; Xu et al., 2021; Джан и др., 2017 г.; Химото и др., 2017 г.). Известно е, че HCV инфекцията циркулира в серума като липо-виро-частици с много ниска плътност, богати на триглицериди и съдържащи аполипопротеини B и E, допълнително влошаващи липидните профили (Naggie et al., 2015). Освен това хроничната HCV инфекция може да доведе до спектър от чернодробни заболявания, включително чернодробна цироза и хепатоцелуларен карцином, което вече съвсем влошава прогнозата (Himoto et al., 2017).
В контекста на последната пандемия, вирусната инфекция също води до дислипидемия, като леките или умерени чернодробни увреждания, причинени от вируса, са допълнителен съществан фактор, за нарушения на липидите при възстановени пациенти (Liu et al., 2021). Възпалението при ‘дългата настинка’ , също е предизвикано от вирусни инфекции, и не отшумява, дори след отрицателен тест за вируса. То също може да доведе до дислипидемия (Wei et al., 2020).
В заключение, вируси като HIV, HCV, херпесвирусите и коpонавирусите, могат да нарушат липидния метаболизъм чрез различни пътища-промяна нивата на цитокини, инхибиране изтичането на холестерол, предизвикване на възпаление и повлияване синтеза на чернодробни липиди. Тези нарушения в липидната хомеостаза могат да доведат до дислипидемия, която от своя страна може да допринесе за повишения сърдечно-съдов риск, наблюдаван при индивиди с вирусни инфекции.
Вирусите променят микробиома, а променените в микробиома поддържат системното възпаление при слединфекциозните състояния.
Увреденият черен дроб реагира с повече LDL и по-малко HDL. Част от HDL се произвежда в червата, а при системното възпаление те са засегнати в голяма степен и това производство страда. Черния дроб се защитава с производство на окислен LDL, но няма възможност да го извежда навън, с помощта на HDL когато и черния дроб и червата бедстват. Един от все по-често разглежданите съпътсващи патологии при инфекциозните и слединфекциозни състояние е промяна в естествения състав на бактериите не само в червата, но и в носоглътката, кожата, пикочния мехур и др
Многобройни изследвания са изследвали връзката между инфекциозните заболявания и модификациите в микробиома, хвърляйки светлина върху това как микробните промени могат да повлияят дълбоко върху хода на заболяванията. Хан (2023) конкретно изследва ролята на чревния микробиом при различни стомашно-чревни инфекции, включително тези, предизвикани от патогени като Helicobacter pylori, Clostridium difficile и Salmonella enterica. Тези инфекции са свързани с нарушения в състава на цялостния микробиом на червата
Bradlow (2014) обсъжда връзката между затлъстяването и промените в микробиома на червата, като набляга на патофизиологичните аспекти на тази връзка. Taur & Pamer (2016) разясняват как патогени като резистентни на ванкомицин Enterococcus, Enterobacteriaceae и Clostridium difficile могат да причинят инфекции, когато има смущение в микробиома. При здрав микробиом, тези същите щамове на са патогенни. Zhang et al. (2015) изследват взаимодействието между инфекциозните заболявания и микробиома на гостоприемника, като подчертават връзката между инфекции от патогени като Salmonella и Clostridium difficile и промените в състава на микробиома. Проведени са изследвания, за да се разбере как инфекциозните заболявания, включително тези, предизвикани от HPV и ротавирус, променят микробиома, и водят до заболяване.
Отстраняване на причината понижава LDL и повишава HDL
Връзката между постинфекциозните състояния и дислипидемията, особено ниските нива на HDL, е подчертана в различни проучвания (Tanaka et al., 2020; Inankur et al., 2010). Ниските нива на HDL са свързани с неблагоприятни резултати при различни клинични сценарии, като сепсис, инфекциозни заболявания и сърдечно-съдови инциденти (Tanaka et al., 2020; Inankur et al., 2010). Ниските нива на HDL са свързани с повишена заболеваемост и смъртност при индивиди с инфекциозни заболявания и могат да служат като маркер за тежестта и прогнозата на постинфекциозните състояния.
Затова липопротеинът с висока плътност HDL, наричан още „добър“ холестерол, може да бъде повишаван чрез физическа активност, включване на зехтин и здравословни мазнини в диетата, приемане евентуално на кето хранене. Повишените нива на HDL улесняват транспортирането на холестерола от артериите до черния дроб за използване им повторно, при синтез на важни биологични вещества и, или за елиминиране и освобождаване от излишните количества LDL.Повишените нива на HDL предлагат антиоксидантни и противовъзпалителни ползи. В резултат увеличения HDL проучванията показват намалена чувствителност към сърдечни заболявания.
Точните механизми, чрез които възпалението и инфекцията водят до намаляване на нивата на HDL все още остават неясни, според скорошно изследване от 2022г. Затова лечението на основната причина за възпалението, единствено води до трайно нормализиране на липидния профил. Тези промени в липидите и липопротеините по време на възпаление и инфекция са неразделна част от вродения имунен отговор и по всичко личи, че играят решаваща роля в защитата на гостоприемника. Насочването на вниманието в тази посока е може би най-ефективния начин за решаване на проблема с холестерола.
Много лекари коментират, че конвенционалните калкулатори на риска от сърдечно-съдови заболявания като ACC/AHA, Framingham и SCORE могат да подценят риска при пациенти със нискостепенно възпаление. Препоръчва се също, коригиране на изчисления риск с приблизително 50% за лица с тежки възпалителни заболявания. В крайна сметка управлението на липидните нарушения при пациенти с възпаление не се различава от това на пациентите без възпаление. Трябва да се отбележи, че средствата за понижаване на холестерола, диета, фибри, рибено масло и т.н. са ефективно дотолкова, доколкото притежават противовъзпалителни свойства и показват положителни ефекти при определени възпалителни състояния.
