Иска ти се да свалиш, но качваш. Иска ти се да качиш, но сваляш…
В пъстрата палитра от симптоми на след-инфекциозния синдром по време на пандемията, се набиват на очи множество, на пръв поглед, несвързани и неправдоподобни за лекаря, диаметрално противоположни оплаквания. Сякаш, всички тези хора, не са боледували от една и съща болест. Една част, изпитват симптоми само в едната крайност, друга част, в другата крайност, а трети, стават свидетели и на двете, редуващи се крайности… :
Високо кръвно налягане или ниско кръвно налягане. Загуба на тегло или наддаване на тегло, със или без промени в апетита. Апетит за сладко или липса на апетит. Колебания на телесната температура, ниска или висока температура, неадекватно потене. Задържане на вода или дехидратация. Отоци по тялото, най-често по краката или много често уриниране.
Кихате, но едновременно с това се потите. Имате непоносимост към горещина и променена сетивност към студ. Безсъние през нощта, сънливост през деня. Алго-менорея или менорагия. Ранна менопауза, късно кървене. Забавен мотилитет на сперматозоидите, забързан сърдечен ритъм. Загуба на мускули, трупане на мазнини. Треперене и горещи вълни.
Всички болни, в острия стадий, са имали главоболие и последващо чувство, че нещо с главата им не е наред. Най-често имат загуба на вкус и мирис, някои замъглено съзнание и загуба на краткотрайна памет. Други съ0бщават за различни психични аномалии, но едва ли, някой предполага, че причините се крият в една малка, но основна част от мозъка, изпълняваща ‘централни функции’ по отношение на всички физиологични процеси в организма – хипоталамусът…
Вирус в операционната система на подсъзнанието
Геномни последователности на вируса от последната пандемия са открити в постмортем изследвания на хипофизата и хипоталамуса. Предполага се директно увреждане на тези структури от вируса или обратим имуно-медииран хипофизит (възпаление на хипофизата) с възпаление на хипоталамуса. Хипоталамусът и хипофизата (хипофизната жлеза) са две тясно свързани (една структурна единица, с няколко дяла), много важни части от нервната и ендокринна система на тялото. Тяхното засягане, играе централна роля в последвалата каскада от имунни, психогенни и хормонални събития на след-инфекциозния синдром:
– Хипоталамусът е малка част от мозъка, разположена точно под таламуса. Talamus на гръцки означава ‘стая’ или ‘помещение’. Логично е, хипоталамусът, намиращ се под-това ‘помещение’ да служи за нещо, като под-земие и символично да се свързва с под-съзнанието. Подсъзнанието свързва кората на мозъка с подлежащите базални ганглии, отговорни за несъзнателните телесни функции. Хипоталамусът отговаря за имунитета, чрез хистамин-ергичната система, за автономната нервна система, чрез неволево регулиране на температура, глад-жажда, сън-събуждане, и за освобождаването на хормони от хипофизната жлеза.
– Хипофизата или хипофизната жлеза е жлеза с размер на грахово зърно, разположена в основата на мозъка, точно под хипоталамуса и задната и част е негово структурно продължение. Нарича се “главната жлеза”, тъй като контролира функциите на други ендокринни жлези в тялото, чрез секретиране на различни хормони. Тези хормони регулират растежа, метаболизма, възпроизводството, реакцията на стрес и много други физиологични процеси. В пост-инфекциозния стадий има множество екзокринни и ендокринни оплаквания, включително отключени ендокринни заболявания като диабет и тироидит на Хашимото…
Малко анатомия и физиология
Невро-инвазията на този тип вируси не е ново явление, тя е наблюдавана, при аутопсии на пациенти с тежък остър респираторен синдром , които са имали съпътстващи неврологични оплаквания. Хипоталамусът е сложна структура, която се състои от много ядра и различни невронни клетъчни групи. Характеризира се със сложни вътрехипоталамични вериги, които отговарят за фина настройка в комуникацията на централната нервна система с периферната нервна система и влиянието и върху автономната нервна система. Хипоталамусните вериги са от критично значение, за поддържане на хомеостазата, включително имунния отговор на вирусни инфекции. Един от пословичните медиатори на възпалението, хистаминът, се отделя под команда, от хипоталамуса.
Вирусът навлиза в клетките чрез свързване с ангиотензин-конвертиращия ензим 2. Циркум-вентрикуларните части от хипоталамуса, лишени от кръвно-мозъчна бариера, показват висока експресия на този ензим. Т.е. тези области заедно с субфорникалния орган, зоната пострема и паравентрикуларните ядра на хипоталамуса, са предполагаемите входни точки на вируса, за достъп до мозъка, по пътя на циркулацията. Паравентрикуларното ядро например, играе решаваща роля в регулирането на осмоларитета при реакции на стрес, чрез контролиране на симпатиковите неврони и освобождаване на хормони. Много от отоците след инфекция се дължат на смущения в отделянето на антидиуретичен хормон и вторичен алдостеронизъм, задействан след възпаление на това ядро.
Взаимодействието на вируса с ангиотензин-конвертиращия ензим в тези региони, може да наруши ренин-ангиотензин рецепторната система, регулираща кръвното налягане и да засегне, множество други невроендокринни дейности по хипоталамо-хипофизо-надбъбречната ос. Допълнително вирусът може да повлияе на хипоталамуса, през обонятелните/лимбични пътища, придвижвайки се по олфакторните нерви, след като е попаднал в носоглътката. От носа, в мозъка. От загуба на вкус и мирис, до високо кръвно налягане, метаболитен синдром или несвойствено изпотяване…От минимално психично натоварване, до седмица почивка заради ‘болест след усилие’ (PEM post exertional malaise). Хипоталамусът е свързващо звено между психичния стрес и дисавтономията.
Централната и необятна роля на хипоталамуса в организма
За науката и медицината, хипоталамусът е един малък, но изключително важен фактор, диктуващ, работата на цялото тяло. Този мозъчен регулатор несъмнено е ключов играч в работата на автономната нервна система и разгадаването на неговите тайни е ключ към разбиране на дисавтономията – излизане от релси на автономната нервна система, при постинфекциозни състояния. Считан за контролен пункт в регулиране на основни функции, като температура, хранене, сън и дори емоциите, хипоталамусът играе ролята на виртуозен диригент в организма. При неговото засягане, се засягат последователно имунната система, автономната нервна система и тясно свързаната с тях, ендокринна система, променя се дори съзнанието. Съвременните теории за съзнанието предполагат, че мозъчната кора, служи като централно място за невронните механизми, свързани с осъзнаването, докато подкорието и неговите пътища, до различни области на мозъка като мозъчния ствол, хипоталамуса, таламуса и основата на предния мозък, са отговорни за възбудата. Възбудата е първичният отговор на дразнене, а дис-автономията е първична автономна нервна дейност, спряла да се съобразява със съзнанието, започнала да реагира само на възбуда. Съзнателни дейности, като междуличностни отношения, работа, спорт, емоции, се санкционират с умора, защото се интерпретират като излишна възбуда.
Базалните ганглии, често наричани “примитивен мозък”, са основният физиологичен център на подсъзнателната дейност. Те участват в регулирането на автоматичното поведение, включващо двигателни умения, когнитивни функции и емоционални реакции. Хипоталамусът има отношение към всички тези базални функции, тъй като е централно разположен в мозъка и се свързва с мозъчния ствол, мозъчната кора, хипокампуса, амигдалата, таламуса, хипофизата и ретината. Моторният кортекс управлява доброволните движения на мускулите, докато области като хипоталамуса контролират неволните мускули и участват в производството на хистамин като рутинна дейност осигуряваща връзка между кортекса и подсъзнанието. Хистаминергичната система е разположена в задния хипоталамус и хистаминът, действащ чрез Н1, Н2 и/или Н3 рецептори, играе решаваща роля в модулирането на цикъла сън-събуждане. Хистаминът играе важна роля при възбуда, будност и поддържане на бдителността, което е от съществено значение за когнитивните функции. На практика ние сме ‘будни’, а не заспали или несъзнателни на базисно ниво, благодарение на хипоталамуса и хистамина, причиняващ алергични реакции. Един от най-изтощителните симптоми на слединфекциозния синдром и хроничните състояния е безсънието, резултат от дисфункция на хистаминергичната система.
Увреждането на хипоталамуса, уврежда цялата ендокринна система
Множество клинични проучвания са документирали ендокринни нарушения, причинени от вируса на последната пандемия. Става дума за широк спектър от ендокринни прояви, вариращи от леки симптоми до потенциално животозастрашаващи спешни случаи. Сред ендокринните органи, панкреасът, е най- често засегнат от вируса. Хипоталамусът играе важна роля в модулирането на панкреасната секреция. Електрическата стимулация на предния хипоталамус увеличава, докато стимулацията на задния хипоталамус намалява секрецията от панкреаса. Най-честата увреда на панкреаса в след-инфекциозния стадий е екзокринната панкреасна недостатъчност. Проявява се с недосмляна храна, видно в изпражненията, подуване на корема, болка в ляво. Хипоталамусът също, произвежда два хормона, които се съхраняват в задната хипофизна жлеза и регулаторни молекули, които или стимулират, или инхибират предната хипофизна жлеза и надбъбречната кора за освобождаване на жизненоважни хормони. Това води до смущения в гликемичния контрол при диабетици, увеличаване тежестта на диабетната кетоацидоза и новопоявили се случаи на диабет.
ACE2 рецепторите са изразени в панкреаса и щитовидната жлеза, както и при аутопсии са открити вируси както в панкреаса и в щитовидната жлеза. Субакутен тиреоидит обаче, причинен от вирусна инфекция се смята за необичайно явление и вероятно всички пълномащабни симптоми на ендокринно заболяване, включват намесата на хипоталамуса. Установено е, че вирусът на паротит, грипният вирус и други респираторни вируси причиняват подостър тиреоидит. Състоянието често възниква след вирусна инфекция на горните дихателни пътища. Изследвания на щитовидната жлеза, по време на пандемията регистрират намалени или увеличени нива на тироид-стимулиращ хормон от хипофизата, контролиран от хипоталамуса. При пациенти по време на пандемията, са наблюдавани както повишена честота на тиреотоксикоза с високи нива на щитовидни хормони, така първичен хипотиреоидизъм. Случаите на тироидит на Хашимото са увеличени, в пъти. Макар засягането на над-бъбречните жлези да е по-рядко срещано, по хипоталамо-хипофизно-надбъбречната ос, се отбелязват случаи на първични проблеми с надбъбречните жлези като кръвоизливи и инфаркти с последваща болест на Адисън.
Хипоталамусът и хипофизата освобождават хормони регулиращи отделянето на полови хормони от половите жлези. Гонадните усложнения при мъжете се проявяват предимно като орхит-епидидимит, с тенденция към хипергонадотропен хипогонадизъм, промени в сперматогенезата и мотилитета на сперматозоидите. Документирани са случаи на хипоталамична аменорея. Много жени съобщават за перименопаузални симптоми, независимо от младата си възраст, други са преминали необратимо и преждевременно в менопауза. Има и куриозни случаи, на които след заразяване с вируса се стабилизира цикъла.
Централната нервна система е важна мишена на вируса, като най-новите изследвания докладват хипоталамо-хипофизни нарушения като апоплексия на хипофизата, безвкусен диабет и хипофизит. Дългосрочните ефекти , включително пост-инфекциозния синдром или ‘Дългата настинка’, се разпознават все повече, с постоянни симптоми като умора и когнитивни проблеми, но те не насочват към изолирано, а към общо заедно с целия мозък, увреждане на хипоталамуса.
Връзката между хипоталамуса и автономната нервна система
Заедно с ендокринната система хипоталамусът командва една цяла отделна вселена в тялото – автономната нервна система, причина за всички странни нарушения в синхрона на иначе независими физиологични процеси. Процеси, за които преди, никога не сме се замисляли. Един от патогномоничните (симптом при който не можеш да сбъркаш едно заболяване) признаци на ‘дългата настинка’ е дисавтономията.
Понятието дисавтономия в контекста на постинфекциозния синдром се употребява за конкретни прояви на смущения в работата на блуждаещия нерв, но в дъното на това състояние стои хипоталамусът. Хипоталамусът е свързан с автономната нервна система, която контролира функциите, които не зависят от нашата свободна воля. Това включва дейността на органите, регулиране на температурата, храненето, съня и емоциите.
Хипоталамусът получава информация от различни части на тялото и преобразува тази информация в сигнали, които управляват работата на автономната нервна система. Ненормалната работа на хипоталамуса в резултат на възпаление, може да доведе до затлъстяване, по най-малко два основни начина: Човек може да развие необичайно силно желание за хранене и едновременно с това може да му се забави метаболизма и изгарянето на калории
Как хипоталамусът регулира температурата на тялото,чувството за глад, съня и емоциите
Веднага щом вътрешната температура на тялото ви започне да се покачва, вашият хипоталамус казва на екринните потни жлези, разпределени по цялото ви тяло, че е време да започнат да ви охлаждат, като отделят пот. Един от много характерните симптоми на неврологична увреда при ‘Дългата настинка’ е нарушената терморегулация . Една от важните функции на хипоталамуса е регулирането на температурата на тялото. Той действа като термостат, който поддържа оптималната температура за функционирането на организма. Когато тялото се нагрее, хипоталамусът реагира, като предизвиква потене и разширение на кръвните съдове, за да отведе повече кръв до повърхността на кожата и да помогне за охлаждането. Ако тялото се охлади, хипоталамусът ще стимулира трептенето и свиването на мускулите, за да генерира повече топлина. Характерни симптоми на ‘дългата настинка’ са както прекомерното изпотяване, така и неочакваното чувство на студ и треперене…
Едва ли някой отдава значение на факта, че всички диети за отслабване всъщност намаляват системното възпаление, част от което е възпалението на хипоталамуса. Хипоталамусът играе важна роля в регулирането на храненето и чувството за глад. Той контролира апетита и метаболизма чрез различни механизми. Един от ключовите центрове в хипоталамуса, наречен апетитния център, регулира чувството за глад и насищане. Когато храната се консумира, този център се активира и предизвиква усещането за насищане. Също така, хипоталамусът контролира и производството на хормоните, които регулират апетита и метаболизма. Сигналите изпратени от хормоните грелин и лептин регулират усещанията за глад и ситост, до хипоталамуса и приема на храна. В след-инфекциозния синдром се наблюдава дисбаланс на тези хормони и изолираното им третиране може да доведе до още по-голямо разстройство на тяхното взаимодействие и производство. Затова всяка една стратегия за преодоляване на системното възпаление започва с хармонизиране на нервната система.
Сънят е важна част от здравия живот. Хипоталамусът играе ключова роля в регулирането на съня. Той контролира циркадните ритми и производството на мелатонин – хормон, който помага за заспиването. Хипоталамусът препраща информация до други части от мозъка, които управляват съня и будността. Недостигът на сън се счита за една от основните причини за поддържане на ‘системното възпаление’, основата на всички хронични болести. Грижата за мозъка и хипоталамуса е грижа да здрав сън. Недостатъчният сън е причина за ненормална емоционалност. Хипоталамусът има значително влияние върху емоционалния контрол и посредством връзката си с други части от мозъка, които управляват емоциите, като лимбичната система и амигдалата. Хипоталамусът помага за регулирането на емоционалните реакции, като страх, гняв и радост. Той играе важна роля в производството на хормони като серотонин и допамин, свързани с настроението и емоциите.
Защитата на хипоталамуса и методите за поддържане на неговото здраве
През последните години бяха направени много вълнуващи открития за възможностите на хипоталамуса, както и всички неврони в мозъка, да регенерират. Хипоталамусът се очерта, като една нова неврогенна област, способна да генерира нови неврони, включени в работата на съзнанието. Този процес се нарича неврогенна невропластичност или създаване на нови неврони при ежедневната дейност на нервната система в постоянния и стремеж за адаптиране към вътрешните и външни промени. Теорията за невропластичността е съвременното схващане, заменило старата догма, че веднъж унищожени невроните, спират да функционират и не се появяват нови неврони на тяхно място.
Хипоталамусът е изключително важен за функционирането на организма ни, затова е важно да го предпазваме и поддържаме здравето му. Първата стъпка към гарантиране оптималната работа на хипоталамуса е чрез правилното хранене и физическа активност. Редовната консумация на хранителни продукти, богати на хранителни вещества като омега-3 мастни киселини, антиоксиданти и витамини B комплекс и пробиотици, може да помогне в поддържане здравето на хипоталамуса. Втората стъпка е регулиране на стреса. Стресът може да има негативно въздействие върху хипоталамуса, затова е важно да се стремим към намаляване на стреса и редовно ‘отпускане на нервите’.
Третата най-трудна, но и най-ползотворна стъпка е управление на поведението. Тази стъпка е строго индивидуална. Една постъпка може да е правилна за един човек и дълбоко погрешна за друг. Болшинството хора знаят дълбоко в себе си кога постъпват правилно и кога не, но предпочитат да се заблуждават, докато угаждат на някои примитивни, дълбоко вкоренене животински инстинкти на тялото си. Самият процес на овладяване, както на тези инстинкти, така и на емоциите от висшата нервна дейност, допринася изключително много за поддържане на невропластичността и състоянието на целия мозък. Диетата е в основата на тази стъпка. Освен към храни, имунната система, може да прояви непоносимост, както към собствени, така и към чужди деструктивни поведения.
Елементарни практически съвети за оптимизиране функциите на хипоталамуса
За да оптимизираме функциите на хипоталамуса, можем да приложим елементарни практически прийоми. Един от тях е редовната физическа активност, която помага за подобряването на кръвообращението и доставката на кислород и хранителни вещества до мозъка. Следващият съвет е правилното управление на стреса чрез методи като медитация, йога или дихателни упражнения. Най-ефективното управление на стреса е извършването на дейности, с максимална ефективност и индивидуално значим резултат. Вътрешното удовлетворение от една активност е повече от упражнения и медитация.
Ако успявате да постигате, това което е важно за вас, без да се напрягат излишно, вие лекувате стреса. Осигуряването на достатъчен брой часове за сън е част от цялостната работа за оптималното функциониране на хипоталамуса. Собственият мелатонин произвеждан по време на сън е доказано най-силният и ефективен анти-оксидант за възстановяване на собствения мозък. Липсата на сън поддържа системното възпаление и субклиничните хронични процеси в както в хипоталамуса, така и в други части на мозъка.
Хипоталамусът е все още обект на много научни изследвания и крие много неизвестни тайни, които предстои да бъдат разкрити. В бъдеще се очаква да се разберат по-добре механизмите, които стоят зад функциите на хипоталамуса и как той взаимодейства с другите части от мозъка. Извършват се интензивни изследвания, които ще ни помогнат да разберем по-добре заболяванията, свързани с хипоталамуса, за да разработим по-ефективни методи за лечение. Всеки човек, който прави усилие да разбере как функционира съзнанието му, на практика, е направил една стъпка в усъвършенстване и лекуване на целия мозък…
