Неравновесието в двойките хормони, медиатори, рецептори отразява нездравословния дуализъм в природата и човешкия род, появил се след изгонване на Адам и Ева от Рая. Една двойка може да се кара, да се подкрепя, или да се търси дълго един друг, без да се намира. Здравето е разбирателство, болестта неразбирателство, а нестабилните отношения са хронична умора и стрес. Ако приемем Адам за Ян, Мъжкото, принципа на Активността, Посоката и Проникването, неговата работа в организма се върши от Адреналина, Допамина (Д1 рецепторите) и Тестостерона. Ако Ева е Ин, Женското, принципа на Възприемчивостта, Хомеостазата и Блаженството, зад нейното излъчване се крият Естрогени, Серотонин, Парасимпатикус и Д2 допаминовите рецептори. При ‘тирания на Адам’ има прекомерен допамин без серотонин. Това е съвременният ‘консуматор’ Адам, който вечно търси ‘плодът’, но никога не изпитва ситост. Резултатът е пристрастяване, духовна празнота и склонност към ‘компулсивно’ преяждане (Д1 стимулация), в прекия и преносен смисъл (активен симпатикус, пасивен парасимпатикус). Обратно, когато Ева доминира, има пасивно блаженство, близко до апатия (много серотонин, малко допамин). ‘Ева’ спи в градината, а ‘Адам’ е загубил волята си да обработва земята. Има склонност към инерция и преяждане от скука (компенсаторна активация на Д2 допаминовите рецептори)

Обратният път към Рая минава през Изкуплението

Със засягане основно синтеза на Допамин (предимно Д2 рецепторния механизъм) вирусът на пандемията, наруши здравословния ‘дуализъм’ във всички двойки хормони, медиатори и рецептори, в разума и тялото. Символично се засегна равновесието между Адам и Ева, Борбата и Покоя, след което, символично, личността и тялото напуснаха Райската градина. Оттогава търсят обратният път към Рая и Възкресението. В ‘Рая’ Адам е творчеството, Ева удовлетворението. ‘Възкресението’ е Христовото съзнание, точката, в която Разумът (Адам) и Интуицията (Ева) престават да се борят и се сливат в едно. Субектът вече не е разделен на „аз“ и „другите“, на „тяло“ и „дух“ а се превръща в индивид (in-divide неделим)- твори, не ламти и е благодарен. В средите на интегралната психология Христовото съзнание се разглежда, като свободата, да не бъдеш заложник на нито един хормон. Съзнание, което може да влезе в симпатиков режим (борба), без Адам да се гневи, и в парасимпатиков (покой), без Ева да заспи. Човекът е ‘музикант’, който за да свири мелодията на Живота, докосва D1 и D2 допаминовите рецептори, като клавиши на пиано,, вместо да ги бие, като тъпан, за поредния ‘допаминов пик’. Адам е грехът, Христос изкуплението. „Блажен, който изтърпи и стигне до хиляда триста тридесет и петте дни“(Даниил 12:12) – средната продължителност на Дългия Ковид и едно изкупление…

Какво точно беше открито

Свети Августин сякаш е предсказал откриването и значението на Д-допаминовите рецептори: Д1 – ‘Дяволът е гордост, ангелът, смирение’ и Д2 – ‘Дяволът не може да те изкуши, ако търсиш удовлетворението вътре в себе си’. Между тези две сентенции, в спектъра на Д-рецепторите, болните от Дълъг Ковид, хронично болните и преждевременно остарелите, днес, могат да открият спасение…Long Covid обостри случаите на ADHD и направи употребата на алкохол, цигари, кафе и пристрастяващи занимания трудно достъпна. Болните развиха непоносимост към подобни субстанции включително и някои синтетични лекарства. Оказа се че основополагаща роля в тези процеси играе нарушената допаминовата регулация от Д1 и Д2 рецепторите, която наложи търсене на нов вид удовлетворение.

През 2024 г. няколко независими изследователски групи показаха, че SARS-CoV-2 може директно да инфектира допамин-произвеждащи неврони, особено такива, подобни на тези в substantia nigra и ventral tegmental area – ключови центрове на мотивация, воля, удоволствие и двигателен контрол. Това не е ‘възпаление около тях’ на глията, не е само ‘цитокинна буря’, а реално навлизане на вируса в самите неврони, доказано чрез човешки мозъчни органоиди, постмортем тъкани и специфични маркери за вирусна репликация вътре в невроните. Защо вируса засегна точно допаминовите неврони ? Допаминовите неврони са метаболитно уязвими, имат изключително високи енергийни нужди, работят с много митохондрии, чувствителни са към оксидативен стрес и изразяват рецептори и кофактори, които вирусът може да използва в един ACE2-независими механизми. С други думи, те са „скъпи“, бавни за регенерация и почти незаменими.

Tова откритие обясни много неща наведнъж. То дава биологично обяснение на симптоми, които дълго време бяха обявявани за ‘психогенни’. Това не е депресия в класическия смисъл, това е допаминергичен дефицит от органичен тип. Откритието отвори и още една врата, която учените вече не заобикалят: SARS-CoV-2 не причинява директно Паркинсон,но може да ускори или отключи дегенеративни процеси при предразположени хора, особено при генетична уязвимост, възраст, митохондриална слабост и хронично възпаление.След ‘испанския грип’ има вълна от пост-енцефалитен паркинсонизъм. Допаминът не е ‘хормон на щастието’. Той е хормон на смисъла, посоката и намерението за действие. Когато той бъде засегнат човек иска да иска, но не може, има съзнание без импулс, разум без енергия. В опитите да се овладее това непонятно за нея състояние, на ‘Дълъг Ковид’, конвенционалната медицина от лутане сред безбройните симптоми, започна без да иска, да се ориентира към една неочаквана и градивна линия на поведение. Научният фокус се измести към защита на допаминергичните неврони и специално Д2 рецепторите, митохондриалната стабилизация, и третиране на невровъзпалението.

Д1:’Дяволът е като вързано куче – може да те ухапе само ако се приближиш много близо до него’ Св.Августин

Има пряка, двупосочна връзка между инфекцията и последващата дисфункция на допаминергичните неврони и имунитета. Допаминът е имуномодулатор, не само ‘ хормон на мотивацията’. Имунните клетки имат допаминови рецептори (D1–D5). Т-клетки, B-клетки, макрофаги, микроглия (имунитетът на мозъка) използват допамин за да потискат прекомерното възпаление. Допаминът подпомага ефективния, но кратък имунен отговор, държи имунитета в режим на прецизност и точност, не в истеричен режим. Нормалният допамин е гаранцията за фино настроен имунитет. Когато допаминовите неврони са инфектирани и увредени настъпва хронична невровъзпалителна активация. Централно (в мозъка) се активира микроглията. Тя влиза в хроничен алармен режим и започва да произвежда IL-6, TNF-α, IFN-γ. Тези цитокини директно увреждат допаминовите неврони, потискат синтеза на допамин, нарушават митохондриите им (те са най-уязвими) и стартират  порочен кръг – възпаление,  по-малко допамин. още възпаление…Периферно (в цялото тяло) ниският допамин води до по-лесно изтощение на Т-клетъчния имунитет, по-слаб антивирусен отговор, склонност към реактивация на латентни вируси (EBV, HHV-6) и имунна нестабилност ‘на пристъпи’. Липсва Д1 движеща имунитета сила, съпротивителната енергия на Адам. Д1 отговаря за ‘присъщия’ имунитет.

Допаминът е „спирачката“ на имунната система в лицето на Ева (Д2). Д2 отговаря за ‘адаптивния’ имунитет. Изкуството на живота се състои в това да усещаш ‘жегата’ от разстояние. Ако кортизолът е аварийната спирачка, допаминът е фината  и регулация. Когато няма Д2 чувствителност, имунитетът не се изключва и става хаотичен. Реагира прекомерно на слаби стимули и консумира много енергия. Появява се хронична умора, brain fog, болки, автономна дисфункция, дори и без данни за класическа инфекция. Състоянието е познато и от други заболявания. При Паркинсон има загуба на допаминови неврони, хронично възпаление и имунни аномалии. При депресията с възпалителен профил има нисък допамин, повишени цитокини, лош отговор към SSRIs антидепресантите.  Long Covid е подобно състояния, отключено от вирус. Имунитетът не се управлява само от антитела, а от ‘смисъла’ и мотивационния тонус на мозъка. Когато ‘Адам’ (разумът, волята, допаминът) изключи, имунитетът се връща към първичен, груб режим, на старозаветен „гняв“, вместо на новозаветна регулация. Инфекцията на допаминовите неврони директно разстройва имунитета чрез микроглията, цитокини и T-клетъчно изтощение (характерно са стареенето). Резултатът е хронично, системно възпаление, израз на невъзможността да се ‘укроти опърничавата’ Ева, хаоса, засегнал хормоните…

Д2:’Дяволът може да се преобрази в ангел на изкушението – за да те научи или унищожи’ Св. Августин

Тук виждаме как „женският коректив“ (D2), вместо да регулира, се превръща в разрушителен елемент, който атакува собственото тяло по силата на неовладян каприз на имунната система. Дългосрочните последици (Long COVID и Паркинсонизъм) са загуба на баланс: Когато тези неврони спрат да произвеждат допамин, балансът между D1 и D2 се разпада. Изчезва както „праволинейната воля“ (D1), така и „абстрактният анализ“ (D2), което води до състояние на когнитивен вакуум и загуба на мотивация. D1 фиксира „плана“ (структурата на живота), а D2 подрязва „излишното“ (корекция на неефективните способи). Мъжкият принцип на Адам (Праволинейност и Експанзия) има определена  функция. Той е стрелата, векторът фиксиращ една цел, движещ се праволинейно към нея. Д1 е целта, Д2 е начинът. Мъжката енергия дава настойчивост и търси завоевание, ‘аз искам сега’. Той не се интересува от контекста, а само от обекта на желанието. Рискът е, че без коректив, D1 води до разрушителна мания, агресия и сляпо преследване на цели, които могат да унищожат самия субект. Поведението на имунната система е само отражение на вътрешния импулс и състояние.

D2, Женският принцип е Обуздаване и Коректив. Функцията му е да служи за  „утроба“, която обгръща импулса. Тя не е пасивна, а регулаторна. Тя е „интерпретаторът“, който казва на Мъжкия принцип дали неговата праволинейност е адекватна в момента. Енергията е рефлексия, „обръщане към себе си“, чувство за риск и социална хармония. D2 „чувства“ средата и последствията. Ролята е да обуздава настойчивостта на D1. Тя е разумното колебание (анализа), което предпазва от саморазрушение. Тя е по-скоро функция на пре-фронталната кора (челните дялове), която използва допамина, за да поддържа самоконтрола. Селективната D2 стимулация деактивира този контрол. Тя прави съзнанието “прозрачно” за импулсите. Човекът престава да бъде “субект с история и принципи” и става ‘машина за преследване на награди’. D2 стимулацията не е рефлексия, а анти-рефлексия. Тя е инструментът, който превръща комплексния комплексиран, колебаещ се човек в праволинеен “консуматор”. Тя премахва защитната стена на анализа, за да позволи на D1 да доминира напълно. Селективната стимулация „покварява“ и „заслепява“. Тогава вместо D2 да играе роля на мъдър коректив, външното стимулиране го принуждава да „се съгласи“ с импулса на D1. Женският принцип (D2) спира да интерпретира рисковете и спира да ‘обръща към себе си’. Той става съучастник на престъпния D1. Това е жената-материалист, която губи чувствителността си.
Корективът изчезва. „Аналитичната парализа“, която иначе е здравословното женско предчувствие за опасност, се изпарява. Остават само суровият нагон и сляпата примитивна праволинейност. Проява на този специфичен дисбаланс е примитивизмът в обществото.

Допаминът, от една страна мотивира човек за творчески успехи, от друга отделянето му доставя удоволствие, води до пристрастяване и е предпоставка за злоупотреба. Двояката същност на допамина (Адам и Ева) не е метафизично понятие, а научен факт който обяснява защо от една страна, човек има нужда от допамин и това го кара да се чувства здрав и силен, а от друга не успява да борави умело с механизмите, по които да си го доставя и изразходва, за да поддържа това здравословно чувство на удовлетворение. В библията пише ‘ Опознай себе си’ ! Двойствената функция на допамина отразява така наречената дилема ‘мозък и сърце’ или ‘разум и чувства’ които търсят взаимодействие. Дуализмът в действието на допамина е представен от дуализма на неговите рецептори в тялото (протеини в клетката посредством, които тялото реагира на допамин. Разпределението на тези протеини, най-общо наречени D1 и D2 рецептори определя тяхната специфична физиологична функция. Разпределението им в различни мозъчни региони, определя до голяма степен локализация на функциите в крайномозъчната кора, докато селективната им стимулация, зависи  от концентрацията на допамин, разположението на рецепторите, взаимодействието с други невротрансмитери и състоянието на мозъка. D1 рецепторите са активни при висока допаминова активност и предизвикват възбудни ефекти, докато D2 рецепторите работят при ниски концентрации на допамин и имат инхибиторен ефект. Балансът между тези рецептори е ключов за нормалната мозъчна функция и лечението на различни неврологични и психични нарушения, зачестили в ерата на дигиталната пристрастеност, изобилието на храна и появата на пандемията. D1 и D2 рецепторите дават отговор, както за причините, така и за лечението на стреса в съвремието. Стреса е повече в това което не правиш. Дисрегулацията се дължи на грешките или това което правиш ‘грешно’ – компенсация за нещо което е трябвало да направиш, но не си го открил в себе си, заради изкушаващата и отклоняваща сила на външния свят…

Какво представляват  Д1 и Д2 – ‘Адам и Ева не могат да бъдат изгонени от Рая ако търсят удовлетворението вътре в себе си’

D1 и D2 рецепторите са основните подтипове допаминови рецептори в мозъка и играят ключова роля в модулирането на невронната активност, моторния контрол, когнитивните функции и поведението. Те са широко разпределени в различни мозъчни региони, които са част от допаминергичните пътища. Тяхната селективна стимулация от допамина зависи от различни фактори – тяхното разположение, структура, физиологичните условия и концентрацията на допамина. D1 рецепторите (Адам) принадлежат към D1 подтип групата, включваща D1 и D5 рецептори, които активират аденилил циклазата и имат възбуден ефект върху невроните. Те са широко разпространени в мозъка, там където се осъществява мисленето и тялото получава стимул за реакция: В стриатума (част от базалните ганглии, участващи в моторния контрол)D1 рецепторите са силно изразени в директните пътища на базалните ганглии, улесняващи моторния контрол и движението. В пре-фронталния кортекс (важен за когнитивните функции като памет, внимание и планиране, включително и чувствата или там където разума и чувствата или Адам и Ева, влизат в конфликт) Д1 рецепторите участват в регулирането на когнитивните процеси. Тези от хипокампа и лимбичната система участват в регулацията на емоциите, паметта, ученето и мотивацията. Рецепторите в таламуса поддържат възбудната активност на пътищата водещи до кортикалните региони.

D2 рецепторите от друга страна (Ева), принадлежат към D2 подтип групата, включваща D2, D3 и D4 рецептори, които потискат аденилил циклазата и имат инхибиращ (коригиращ) ефект върху невроните. Те също са широко разпространени в стриатума и са основно разположени в индиректния път на базалните ганглии, който потиска моторната активност чрез инхибиране (при липса на този ефект се появява треперене и лоша координация). Това е ‘Субстанция нигра’, струпване на неврони участващи в допаминергичните механизми за моторен контрол. Тяхната дисфункция е свързана с болестта на Паркинсон. В Хипоталамуса Д2 регулират освобождаването на хормони, в това число и пролактин. В префронталния кортекс , зает предимно с интерпретации, влияят върху когнитивните и емоционални процеси, модулирани от ирационалната намеса на чувствата (Ева в пълен обем). Когато разумът ти казава едно, се активират първия тип рецептори Д1, когато чувствата или сърцето ти говорят нещо друго, се активират D2 рерцепторите. В Лимбичната система (автопилота на телесните функции): D2 рецепторите участват в мотивацията, емоциите и наградата. Тоничната активност (базовото освобождаване на допамин или спокойното състояние ) има тенденция да стимулира предимно D2 рецепторите (Ева). В противовес, фазичната активност  (силното освобождаване на допамин при специфични стимули, пиковата активност) е повече насочена към D1 рецепторите(Адам). Като цяло D1 рецепторните агонисти подобряват когнитивните функции, докато D2 рецепторните антагонисти потискат двигателни разстройства при патологични състояния, като болест на Паркинсон, шизофрения, епилепсия, тремор, които на практика представляват разногласия, между мъжкото и женско в организма.

 Д1 и Д2 висшия пилотаж на автономната нервна система

Точно както симпатикусът (активация) и парасимпатикусът (почивка/храносмилане) , D1 и D2 рецепторите често регулират едни и същи процеси в противоположни посоки за да поддържат хомеостазата. При тях обаче,  съществува специфична функционална противоположност: D1-подобните рецептори стимулират производството на 𝑐𝐴𝑀𝑃 (възбуждане), докато D2-подобните обикновено инхибират 𝑐𝐴𝑀𝑃 (задържане). В двигателната система, в базалните ганглии D1 стимулира ‘директния път’ (движение), а D2 – ‘индиректния път’ (потискане на движението), осигурявайки плавни движения чрез своя баланс. Въпреки това, за разлика от автономната нервна система, където симпатикусът и парасимпатикусът често инервират един орган противоположно, D1 и D2 рецепторите могат да бъдат разположени на едни и същи неврони или в различни вериги, понякога действайки синергично, а не просто антагонистично. Те са проява на една по-висша форма на взаимодействие( противостоене и допълване), между мъжа и жената.

D1 и D2 допаминовите рецептори се намират в отношения на функционален антагонизъм, подобно на симпатиковата и парасимпатиковата нервна система, но с някои ключови разлики в механизма на сътрудничеството им.  D1 стимулира аденилатциклазата (Gs-протеин). D2 инхибира аденилатциклазата (Gi-протеин). Симпатикусът е “Борба или бягство”  или активация. Парасимпатикусът е’Почивка и храносмилане’ или възстановяване. Д1 и Д2 имат също противоположни ефекти, върху вътреклетъчното сигнализиране, но те фино настройват невронната активност.  Те са антагонистични системи, които работят в динамичен баланс за поддържане на хомеостазата. По отношение на колаборацията могат да формират хетеромери (комплекси), които създават уникални нови сигнали (напр. калциево сигнализиране). Едновременно функционират независимо, но координирано; затова се описват като “газ и спирачка” на тялото. Взаимодейстивето им е на по-високо ниво от типа ‘укротяване на опърничавата’.

По-високото ниво се определя от чувствителността, която е по-висока и модулирана. D2 имат по-висок афинитет и реагират на фонови нива допамин; D1 изискват по-високи нива за фазичното освобождаване. Активират се в зависимост от външния контекст (стрес вместо спокойствие). Опозицията ‘Газ и Спирачка’ има аналог при двата дяла на АНС, все пак. Точно както симпатикусът ускорява сърдечния ритъм, а парасимпатикусът го забавя, D1 рецепторите обикновено “стимулират” чрез cAMP пътя, докато D2 ‘инхибира’ процесите. Здравето на организма зависи от баланса между двата дяла на вегетативната система. По същия начин, нарушеният баланс между D1 и D2 сигнализирането е свързан със състояния като Паркинсон и шизофрения където от тялото проблемът се пренася в личността. Докато симпатикусът и парасимпатикусът често действат на различни органи, D1 и D2 рецепторите често се намират в едни и същи мозъчни структури (като стриатума), директно модулират едни и същи невронни вериги ангажиращи висшата нервна дейсност.

Изгонването и обратния път към Рая. Третиране множеството симптоми на Дълъг Ковид посредством многостранното влияние на Д1 и Д2

При Дълъг Ковид и износване на имунната система с признаци на ‘ускорено стареене’ се наблюдават някои характерни явления формулирани като ‘типични за Дълъг Ковид синдроми’ с абревиатурите  MCAS, POTS, PEM, GI, кожната и автономна дерегулация. Всички те могат да бъдат обяснени с разстроената от една страна D1  мобилизация, а от друга с реакция и липсата на D2 интеграция, спиране на обучението и липса на толеранс. Това са двете страни на един и същ проблем, проявен в различни тъкани и органи.При Long Covid имаме хронично активиран D1 и функционално потиснат D2 или реакция без резолюция. Праволинеен Адам и последвала го в първичната си природа, хаотична Ева. Организмът остава в алармен режим,  без да е способен да: приключи реакцията, да създаде имунна памет, да възстанови здравословния праг на дразнене и да изгради толеранс към ежедневните дразнители, на които нормално не реагира бурно. Оттук произхождат всички симптоми. Паметта и фокуса (brain fog) се разстройват заради липса на синхрон във входа и изхода на възприятията защото D1 участва в кодиране на информация, а D2 участва в консолидацията и извличането и: 

При ‘Тиранията на Адам’ информацията се „вкарва“, но не се записва стабилно, хипокампът остава в стресов режим и фронталният кортекс губи устойчивост. Резултатът е забравяне, трудно задържане на вниманието, усещането, че „мисълта се разпада“. Това не е липса на интелект, а липса на D2-медиирана стабилизация. Коефициентът на интелигентност се запазва или намалява не толкова заради липса на съобразяване при стандартните тестове, а заради забавено извеждане на информацията. MCAS (мастоцитната активация) се дължи на неравновесие между активирането и задържането в освобождаването на хистамина от мастоцитите. Нормално D2 участва в имунна толерантност и адаптивния имунитет, стабилизира мастоцитите и ограничава хистаминовите реакции. При D1 доминация и липса на D2 инхибиция мастоцитите остават ‘въоръжени’ под влияние на присъщия имунитет (Д1), реагират на минимални стимули, и няма механизъм за изключването им. Резултатът е хистаминова непоносимост, кожни реакции, зачервяване, сърбеж, тревожност. MCAS е имунна памет без толеранс. POTS и дисавтономията са отражение на връзката на Д1 и Д2 с автономните дялове на НС. Нормално D1 активира симпатикуса, а D2 позволява връщане към равновесно положение с парасимпатикуса. При неравновесие и превалиране на D1 симпатикусът се активира нормално, но парасимпатиковата резолюция липсва и барорефлексът става нестабилен. Резултатът е тахикардия при изправяне, замайване студена пот, срив след усилие (PEM) POTS – движение без възможност за спиране и възстановяване.

Кожните  симптоми повтарят проблема с имунитета. Кожата е имунен орган, автономна система и допамин-чувствителна тъкан. При D1 превес има микросъдова нестабилност, съответно мастоцитна активация и нарушена бариерна функция. Резултатът е обриви, сухота, парене, свръхреакции, кожата ‘крещи за помощ’,  защото се оплаква от липса на централен контрол. При храносмилателната система положението е аналогично.Червата са най-големият автономен орган, силно зависими от D2 за ритъма, перисталтиката и абсорбцията, и при превалиране на  D1 над D2 перисталтиката става хаотична, сфинктерите губят координация, микробиомът се разстройва. Резултатът е подуване, метеоризъм, диария/запек, гадене, ‘нервен стомах’. Това е вегетативна дезорганизация, а не „чревна болест“. Всички тези симптоми са на функционални системи, които не могат да приключат цикъла си на функционалност. Не защото са ‘повредени’, а защото D2 (спирачката, учителят, интеграторът) е изключен функционално. Защо симптомите продължават толкова дълго ? D2 не се активира от сила, не се активира от натиск, не се активира от ‘стягане’. Д2 се връща чрез ритъм, повторяемост, безопасна среда, метаболитна подкрепа, с времето. Long Covid е състояние, при което тялото може да реагира, но не може да се научи изведнъж, че опасността е отминала. D1 реагира а D2 се учи. Само когато D2 се върне, паметта се стабилизира, мастоцитите се успокояват, пулсът намира ритъм,червата млъкват, кожата се изчиства…

Продължава:
Хубавата новина е, че Д1 и Д2 предлагат централна резолюция. Просто life time habits са създали дисонанс който за да се превърне отново в консонанс налага малко драматична резолюция…