Съвременната медицина би могла да почерпи много информация за болестите и процесите на стареене, от Библията. Първата и основна причина за болестите и рязкото скъсяване продължителността на живота при човека е изгонването на Адам и Ева от Рая. Тогава когато Бог ги е направил от безсмъртни, смъртни. От вечни и нетленни, телата им започнали да стареят и функционират с определен срок на годност. В началото този срок бил сравнително дълъг – Адам доживял 930 г. години. Преки негови наследници също са живели близо хиляда години, след което, човешкия род продължил да съкращава живота си… До момента, в който средната продължителност станала тридесет и няколко години, човешкият вид заплашвал да изчезне и имало крещяща нужда от лечение. В този преломен момент на бял свят се появило лекарство от плът и кръв, ‘вторият Адам’, призван да изкупи греха на първия.
Това е първото пришествие на Исус Христос. Той дал пример за безсмъртие, за възкръсване на тленното човешко тяло и показало пътя към завръщане обратно в ‘царството небесно’. Библията е най-изследваната книга в историята на човечеството. Факти, места, събития и личности са потвърдени безброй пъти със свидетели, археологични находки, писания и предания…Съвременната медицина обаче, все още не проявява интерес към финансиране на клинични проучвания за сдобиване с нетленно тяло, ‘възкръсване’ или процедури по ‘съживяване на Лазар’, например. Вместо това е избрала да ‘замете боклука под килима’ с теории за ‘масови халюцинации’, обясняващи защо учениците са видели възкръсналия Христос, или с ‘временен припадък’ и последвало свестяване (защо гробът му, е бил празен). Макар всички съдебно медицински експертизи на разпятието, във времето, да са установили неговата смърт.
Първото лечение на причината за болестите и старостта
Повечето лекари и пациенти предпочитат, малко или много, да преяждат и препиват на Велик ден, без реално да се замислят – възкръснал ли е наистина този човек и как е станало това. Две хиляди години християнската църква се мъчи да внуши този факт с променлив успех…,’со кротце со благо’, ‘со малко кютек’. От всички свободни интерпретации, как наследниците да изкупят първородния грях на Адам и Ева, православното християнство дава може би, най-синтезирания и ефикасен механизъм, от тайнства, доказали се във времето: Например, масовото увлечение по СПА е всъщност неосъзната потребност от измиване на греха, от тайнството ‘Кръщене’. Коментарите в социалните мрежи са неосъзната ‘Изповед’, а израз на ‘Помазването’ е бумът в кето диетите, приемът на средно-верижни и омега-3 мастни киселини. Що се отнася до ‘Причастието’, то е истинският лакмус за постигнато съвършенство:
Ако можеш да ядеш хляб (тялото на Христос) и да пиеш вино (кръвта на Христос) без да пълнееш или да се напиваш, или да ти става лошо, ти си постигнал съвършен дух в съвършено тяло. При усилената хибридизация на пшеницата и пестицидите при отглеждането и, при оцветители, захар и спирт във виното, липсата на автоимунна реакция може да бъде признак само за едно – наличие на нетленно тяло. Постигнали са го само светци и тялото им не се разлага след смъртта. Те са съчетавали наука и религия, материя и дух, сърце и разум…Разбрали са изначалния дуализъм, заради който е възникнал конфликтът между Бог и човек, мъж и жена, психика и физика. Изпитали са отговорността на Христос, като лечение и липсата и при Адам, като причина, за болестите и стареенето: Разбрали са защо, след като мъжът обвинил жената, жената обвинила змията, за греха, на земята се появили конфликти и болести.
Първата Невро-химична причини за конфликта
Нездравият интерес на Адам и Ева към дървото на познанието и забранения плод, е първият в историята на човечеството, документиран случай на ‘допаминов глад’. В рая не е имало социални мрежи, нямало е даже други хора, с които да коментират политиката на Бог, или да протестират мирно. Вместо това Адам и Ева, нарушили статуквото, доверявайки се на един безгръбначен домашен любимец (Сатана според църквата), да изядат един плод, не зеленчук, от едно дърво.
Сладкият забранен плод на дървото на познанието на биохимично ниво, им осигурил прилив на допамин. Човечеството по-късно ще изобрети рафинираните въглехидрати, следвайки този лош пример и ще скъси още повече средната продължителност на живота си. По това време нямало и вегетариански кето диети, с които да се регулира действието на допамина, хормонът поддържал греха в поколенията, чрез влечението към секс (Адам ‘познал’ Ева след като изял плода на ‘познанието’), алкохол, наркотици, войни, авантюри…
Достъпът до Дървото на познанието върви със забрана на достъп до Дървото на живота. Първият Потоп
Това е ключовият момент в текста на Битие (3:22-24): Бог изгонва хората от Рая, за да не протегнат ръка и към Дървото на живота. Плодовете на Дървото на познанието и плодовете от Дървото на живота са предмет на ‘разделно хранене’. До яденето на плода на познанието Адам и Ева са познавали само добро. „Познание за злото“ означава, да започнат лично да го изпитват чрез страдание, страх, срам и болести. Не можело, да ‘познават злото’ и ‘живеят в цветущо здраве’ и имат дълъг живот с Дървото на живота.
Така болестите изтощили човешкото тяло. Библейската история разказва, че макар първите хора да са имали изключително жизнеспособни тела (поради което са живели по 900 години), грехът и неговите последици (като насилието и покварата) постепенно корумпирали човешката природа. След Потопа продължителността на живота рязко спада (Ной живее 950 г., Авраам само 175 г.), докато се установи на сегашните граници. Целта на Потопа била да изкорени злото чрез регулация на допамина.
„Допаминовият глад“ (Изкушението) и „допаминовия срив“ (Падението)
Допаминът мотивирал в Адам и Ева стремежа към новото и неудовлетворение от старото, независимо колко идеално било то. За допаминът от значение е факторът новост и човек е в състояние да пренебрегне дори рая, ако той вече е нещо познато. След като изяли плода на познанието, Адам и Ева разбрали че са голи, боси, бедни и гладни. Дотогава не се налагало да ядат, не чувствали, студ и жега. Не се сравнявали помежду си, не знаели че са бедни, защото макар да нямали нищо, от нищо не се нуждаели.
‘Допаминовия глад’ накарал Адам и Ева да се облекат и прикрият вторичните полови белези. Същият този глад кара хората днес, да притежават маркови дрехи, къщи, коли, вещи. Терминът „допаминов глад“ описва състояние на дефицит или нарушена чувствителност на допаминовите рецептори (сензорите за допамин), причинено от хронично претоварване на мозъка с изкуствени стимули като социални мрежи, хазарт, шопинг, видео игри, порно, наркотици, бърза храна.
Когато нервната система е постоянно бомбардирана от „бърз“ допамин, тя се защитава, намалявайки броя на активните рецептори, нещо което води до чувство на празнота и неспособност за изпитване на радост от малките неща. Вместо това се развива зависимост и постоянно помпане на допамин в ‘търсене на ново’ изживяване. Нивата на допамин обаче остават хронично ниски защото рецепторите са „изтощени“ и на този фон се наблюдават специфичните симптоми на неврологична и психическа слабост.
Симптомите са характерни за Дългия Ковид и стареенето
Появата на когнитивна, физическа и умствена умора е характерна за старите хора и след-инфекциозния синдром. Симптомите са липса на умствена енергия, трудности при концентрация и усещане за „замъглено съзнание“ (brain fog). Наблюдават се още емоционална лабилност и апатия, абсолютна липса на мотивация и ентусиазъм за ежедневни дейности. Налице е нервност, раздразнителност, тревожност или депресивни състояния. Нарушава се съня заради объркана регулация от допамина.
Налице е общо усещане за слабост, ниско кръвно налягане или дори мускулно треперене. Нервната система става зависима от нови стимули, което води до трескаво търсене на незабавно удоволствие: цигара, алкохол, нещо сладко, сензация или спортно събитие. Тези стимули бяха универсален заместител на удовлетворение до пандемията. Вирусът причини след-инфекциозен синдром който се характеризира с ниски нива на допамин и чувствителност към алкохол, кафе, цигари, въглехидрати…
Вирусът уврежда митохондриите и производството на енергия. Клетката влиза в „авариен режим“ режим на оцеляване. Това е биологичният корен на страха и тревожността. Сривът на енергията и системното възпаление променят средата в червата и тъй като над 90% от серотонина се синтезира в червата с участие на микробиома и АТФ, производството му спира. Когато нивата на серотонин и АТФ паднат, мозъкът изпада в паника и се мъчи да „рестартира“ системата с допамин, който също се изчерпва.
Първата допаминова диета – наказанието потопът, изкуплението и Ковид
Бог наказал Адам и Ева за грехопадението с трудности – Адам да си изкарва хляба с пот на челото, а Ева да търпи мъките на раждането. Това ‘наказание’ всъщност е първата документирана ‘допаминова диета’. Разбира се тя не е никакво наказание, а просто необходима стъпка към разширяване на човешкото съзнание. Изгонването, потопът, Христос и пандемиите, са само рутинни ‘обновления’ на софтуера от страна на Бог в желанието му, да създаде по-съвършена операционна система на действие на съзнанието. Хората без въображение даже не вярват в Бог. Те гледат на човека като биоробот с вграден квантов компютър, изпълняващ кода на индивидуалната ДНК (който вирусите променят директно, заедно с внушенията, между впрочем), в който периферията се командва от електрически импулси, генерирани от химични процеси. Реагентите на тези процеси могат да палят и гасят релетата в периферията, при което тялото се задейства или остава в покой. Два такива реагента са допаминът и серотонинът.
Ако се вгледаме в Рая, ще видим че той е състояние на нисък допамин и висок серотонин (мир, покой, връзка с настоящето), а грехопадението е преминаване в режим на висок допамин (вечно търсене, ненаситност, амбиция). В този смисъл, това което църквата нарича „наказание“ не е акт на отмъщение от страна на Бог, а терапевтична рамка: Чрез труд и страдание човекът е принуден да балансира своята неврохимия, за да не бъде унищожен от собствените си неограничени желания. В рая Адам и Ева живеят в състояние на пълно задоволство (хомеостаза). Змията обаче им показва „свръхстимула“ – не просто плод, а възможност да бъдат „като боговете“. Това е типичен допаминов капан: обещанието за огромна награда, която ще промени всичко (призиви за революция). Уловка, в която не се говори за последиците, а именно „допаминов глад“: внезапно осъзнаване на липса или недостатъчност, с последващ импулс към моментално удовлетворение. ..Но тази липса на осъзнаване е контра продуктивна за Бог.
„Трудът с пот на челото“ е допаминова диета а Раждането е „цената“ или акт на осъзнаване при лишение от моментално удоволствие, спиращо творческия процес( стремеж за постигане на творческо удовлетворение, пропорционално на усилията). В Рая всичко е било налично без усилие. Божието ‘наказание’ е всъщност промяна „системата за възнаграждение“ на човека. За да получи храна мозъка (допамина), човекът трябва да положи дълъг, изтощителен труд. „Трудът с пот на челото“ учи мозъка на търпение. Това е антидотът на импулсивното удоволствие, довело до грехопадението. Трудните условия принуждават организма да работи за малки, трудно извоювани дози удовлетворение, което стабилизира психиката. Трудностите при раждането също имат биологична връзка с „познанието“. Човешкият мозък е станал толкова голям, заради нарастващата си познавателна способност на добро и зло и раждането е станало по-болезнено и трудно. Това е цената за „хипертрофиралия в търсене на допамин мозък“.
Христос, изкуплението на греха и възможност за край на мъките. Промяна на микробиома
Възстановяването (изкуплението) в медицината следва обратния път на процеса на грехопадение, които вирусите физически илюстрират в рамките на една инвазия и последиците от нея: Стъпките включват:
–Захранване на митохондриите за производств на АТФ и получаване на енергия, защото без енергия не може да протече нито една мисъл и действие от страна на мозъка и организма: . Сън, кислород, естествени добавки.
-Умиротворяване на допамина: Съзнателно спиране на изкуствените стимули (аскеза), за да не се хаби малкото наличен АТФ
–Възстановяване на микробиома: Каквото горе, такова и долу. Хранене на „вътрешната градина“, за рестартиране серотонина
добавки за възстановяване на „вътрешната градина“
