Капките за нос не винаги действат
Събуждате се със запушен нос, който след събуждане и заемане на изправено положение, започва постепенно да се отпушва. Чувствате една храчка в гърлото, която расте най-често след хранене или пиене на вода, не изчезва и зависи от общото ви състояние. Намалява, когато се чувствате добре и се появява, когато не сте добре, физически или психически. Психическо или физическо усилие, при престой на открито, замърсен въздух, след изпотяване, във вятър или влажно време, състоянието може да се обостри. Понякога се проявява с постоянна кашлица, понякога с парене в хранопровода, понякога забравяте, за него. Най-осезателно се усеща в легнало положение, по гръб. През пролетта се обостря, а по време на пандемията се сдоби с особена популярност. Много хора за пръв път се сблъскаха с такъв проблем, от който трудно могат да се избавят. Проявява се повече като ‘заден ринит’ или постназално стичане на секрет от носа и синусите по задната стена на гърлото. Спокойно обаче, може да бъде наречен и ‘алергичен ринит’, ‘вазомоторен ринит’, ‘ринит при физическо усилие’ и т.н., защото се провокира от алергени, студен въздух, химични агенти, усилие. Третирането с обичайните за тези патологии, средства обаче, има временен резултат.
В далечното минало, когато медицината е била в плен на суеверия и магия, синузитът, причина за стичане на слуз в гърлото, се е смятал за ‘неизплакани сълзи’. Днес когато хиляди изследвания, са идентифицирали трилиони бактерии в червата, съвременната медицина стига отново до подобен извод, а именно, че носът е запушен защото коремът, мястото на най-дълбоките предчувствия (англ. gut feelings), не е в ред… !? Сложната връзка на чревния микробиом със здравето, вече е добре известна. Интересното е, че ако разгледаме червата, като тръба преминаваща през тялото, от устата до ануса, виждаме, че тази тръба всъщност продължава, малко по-нагоре от устата – до носните проходи, на върха на носа ! Носната кухина, точно като чревния лумен, е домакин на свой собствен микробиом. Спори се дали микроби от червата могат да мигрират до носоглътката, но е установено, че микроорганизми от носоглътката, могат да слязат надолу в корема, а циркулиращи антигени от вируса на пандемията се откриват в тъкани (бял дроб, черва, панкреас…) на тялото, дори две години след боледуването. При увреден имунитет, в корема стартира верига от нервно-имунни събития, водещи до запушен нос, евстахиеви тръби и напрежение в ушите.
Симптоми и причини на пръв поглед
За разлика от другите респираторни вируси, при които се загубва мирис заради набъбване на лигавицата, вирусът от последната пандемия може да причини загуба на мирис поради директно увреждане на клетките изпълняващи ‘цилиарна’ функция – клетки с ресни отвеждащи патогените и чуждите тела от носа. Оказва се че една част от тези клетки, разположени в задната част на носа, отговарящи за олфакторната функция или мириса, показват от 200-700 пъти по висока експресия на рецептора ACE2, входната врата за този вирус. Тези клетки дълго време не се възстановяват, защото макар и при отрицателни тестове за вируса той продължава да живее, повече от година след това, в различни тъкани и органи в тялото, но най-вече в корема. Един от признаците, че вирусът продължава да предизвиква дразнене на имунната система, е хремата в задната част на гърлото. Тя се появява, когато се натрупа излишък от слуз, стичаща се назад вместо напред и причинява усещане за дразнене и желание да се прочисти гърлото. Състоянието може да доведе до упорита кашлица. Жлезите в носа и гърлото, естествено произвеждат слуз, генерирайки приблизително един до два литра дневно. Тази слуз изпълнява различни жизненоважни функции, като овлажняване и почистване на носната лигавица, овлажняване на въздуха, който дишаме, улавяне и изчистване на вдишаните частици, както и подпомагане в борбата с инфекциите. Обикновено несъзнателно поглъщаме слуз, тъй като тя се смесва със слюнката и тече надолу по гърлото без да и отдаваме значение. Нормално слузта изтича напред, но когато е повече или когато по някакъв начин цилиарната функция на власинките в носа е увредена и те не я придвижват напред, слузта поема назад. Симптомите, може да включват възпалено и раздразнено гърло, подути сливици, храчка в гърлото, често преглъщане, дрезгав глас, желание за прочистване на гърлото, халитоза, нощна кашлица и дори гадене или повръщане, ако излишната слуз достигне стомаха.
Постназалното възпаление може също да доведе до ушни инфекции, ако слузта запуши евстахиевите тръби, свързващи носа и гърлото със средното ухо. Един от характерните симптоми на след-инфекциозния синдром от пандемията е напрежението и шум в ушите поради запушване на тези тръби.Дискомфортът се появява от прекомерното количество слуз, произведено в носните проходи или синусите, стичащa се по задната част на гърлото. Причините за появата на слуз на това място са основно две : 1. Гравитация: Когато слузта се произвежда ненормално в носните проходи, тя обикновено е гъста и лепкава. Гравитацията кара тази слуз да тече надолу към задната част на гърлото, вместо да изтича през носа.2. Цилиарно действие: Носните проходи са облицовани с малки косъмчета, наречени реснички, които спомагат за движението на слузта. Ако тези реснички не функционират правилно поради възпалението и инфекцията, слузта може да не се изчиства ефективно от носните проходи и да залепне по задната част на гърлото. Клетките с цилиарни функции и клетките произвеждащи слуз са различни. Ресническите клетки, са увредени защото са мястото с най-много рецептори за вируса, неговата входна врата. Те могат да се възстановят, само когато няма патогени. Мукус произвеждащите клетки се намират между ресничестите и те компенсаторно се опитват да изведат тези патогени. Ето защо се натрупва слуз в задната част на гърлото, вместо тя да се евакуира напред. Различни фактори поддържат и благоприятстват това състояние – алергии, изкривена преграда, настинки, бактериални инфекции, синузит, промени в околната среда, замърсяване на въздуха, ярки светлини, пикантни храни, бременност, определени лекарства, хронични дихателни и белодробни проблеми, стареене и хроничен киселинен рефлукс. Все ‘стресори’ причина и следствие от системно възпаление в организма, предизвикващо различни защитни невроимунни реакции с най-различни симптоми, един от които е повишената продукция на слуз.
Носът е само началото на храносмилателната тръба и на една дълга верига от невро-имунологични събития
Петър Дънов препоръчва, тази слуз или хремата да се лекува с ‘ пиене на топла вода, смъркане на солена вода, правене на добро и слушане на музика. ‘ Към тази рецепта може да се добави и гаргара със сода бикарбонат за алкализиране на средата. Топлата вода е известно средство за успокояване на корема, солта и содата бикарбонат се използват срещу бактерии и образуването на мукус. Подразбира се, че добрините и музиката са насочени към успокояване на психиката и нервната система. За сравнение, за справяне с ‘храчката в гърлото’, някои модерните клиники, използват също, методи боравещи с нервната система, макар и на по-базисно ниво. ‘Майо клиник’ например, използва много рационален подход, с въвеждане на устройство, което просто елиминира нервните окончания, източник на неадекватни сигнали за производство на слуз. Устройството Клари-фикс , се поставя с ендоскоп, в задната част на носа, за да замрази нервите, излезли от равновесие. Методът се нарича криохирургична аблация. Прилага се с помощта на охлаждаща сонда и отнема само няколко минути. Клиничните проучванията сочат, че ефектът от процедурата е по-изразен, от плацебо ефект. Ефектът не е толкова категоричен, защото става дума за много по-сложно взаимодействие и намеса на множество системи в организма – имунна, нервна, храносмилателна, ендокринна… Фактът, че освен слуз по задната част на гърлото, на много хора им потича носа, веднага след ядене или пиене на вода, говори за рефлекторния механизъм, свързан с корема. Роля играят освен нервната и имунната система, разположена в мастните клетки произвеждащи хистамин, и лимфоидните образувания наречени пайерови плаки, на червата.
Съвременната невроимунология все още, дава повече теоретичен материал за размисъл, отколкото практически съвети, как нервната и имунна система могат да работят, в едно хармонично цяло. Признаците на възпалението, калор (топлина), рубор (зачервяване), тумор (подуване) и долор (болка), са клишета, влезли в употреба, преди повече от 2000 години и сами по себе си, говорят за връзката на нервната система с имунния отговор. Днес, невроимунологията е натрупала доказателства за връзката на алергичния ринит, астмата и рефлукс езофагита, с производството на слуз(мукус), с нервната система и микробиома в червата. От значение за производството на мукус, са метаболизмът, автономната нервна система, регулираща тонуса на съдовете в носа и имунната система на корема. От значение са централните команди на мозъка и локалните микробиоми в червата и носа, производството на хистамин от хипоталамуса и от мастоцитите в червата – все засегнати, след пандемията системи. С изненада се установи също, че от голямо значение е производството на невромедиатора норепинефрин (норадреналин, медиатор на симпатиковия дял на автономната нервна система, отговорен за тонуса на съдовете) от допамин, в нервните окончания. Когато липсва достатъчно норадреналин, защото превръщането му от допамин е нарушено, съдовете на носоглътката остават разширени и пропускливи, отделя се слуз. Освен от надбъбречните жлези, норадреналинът се произвежда в окончания на нервните клетки, от допамин, с помощта на ензим, чиято дейност може да бъде потисната от Клостридиум бактерии, при дисбиоза в червата, причинена най-често от инфекциозни състояния, със или без употреба на антибиотици.
Симпатиковата нервна система не е само ‘бий се и бягай’, а парасимпатиковата ‘ почивай и храносмилай’
Не можеш само да почиваш и храносмилаш, нито само да се биеш или бягаш. ‘Който не работи, не трябва да яде’ и ‘само от работа се става гърбав’ са популярни житейски мъдрости. Здравето е в баланса, при взаимодействие на двете системи. Най-близкият до ума такъв баланс, е в честата, равновесна смяна, на режимите труд и почивка. Едно такова, елементарно ежедневно упражнение, може да хармонизира, на най-ниско ниво, сложното равновесие и взаимовръзка между парасимпатиковата автономна холинергична нервна система с медиатор ацетилнолин и симпатиковата катехоламинергична нервна система с медиатори адреналин и норадреналин. Взаимодействието на двете системи е сложно, макар най-общо, от гледна точка на системното възпаление, симпатикусът го предизвиква, а парасимпатикусът го успокоява. Все пак, не е толкова просто…Следганглийните неврони на симпатикуса отделят адреналин и норадреналин. Предганглийните неврони на симпатикуса и парасимпатикуса и постганглийните неврони на парасимпатиковата нервна система използват ацетилхолин. Класически пример за сложна катехоламинергичната имунорегулация с холинергичен противовъзпалителен ефект е, когато норадреналинът от окончанията на вагусния нерв активира адренергичните рецептори на холинергичните Т-лимфоцити в далака. Te освобождават ацетилхолин. Той от своя страна стимулира никотиновите ацетилхолинови рецептори на макрофаги α7. Те намаляват производството на TNF-α (тумор некротизиращ фактор алфа) и съответно възпалението. По-голямата част от средствата намаляващи възпалението и образуването на слуз в носа, действат чрез просто повишаване, на норадреналина и адреналина, които свиват съдовете, причиняващи набъбване на носната лигавица. Тази едностранчива намеса обаче, далеч не хармонизира автономната нервна система и, освен че такава външна намеса, спира по някое време, да работи, при прекомерна употреба, има и доста странични действия…
Предвид централните увреждания на мозъка и периферните нерви, като последствие от пандемията, от значение в оздравяването, дори и на носа, се оказа, е цялата психична дейност, като с предимство е активността, пред мързелуването. И макар, всички да говорят за ‘адреналин’ в кръвта, и да се стремят към него, като към наркотик, медиаторът, който стои в основата на истинското психично удовлетворение е допаминът. Липсата на достатъчно норадреналин, който се произвежда от допамин в нервните окончания, е причината да се търси адреналина отделящ се при вълнение, като заместител. Адреналинът се отделя при стрес, докато норадреналинът се отделя постоянно и осигурява във фонов режим, ефективните функции на симпатикуса по отношение на органите и системите в организма. Отношението на адреналин и норадреналин в организма е 1 към 4. Причината за това е, че над-бъбреците произвеждат и освобождават тези хормони в кръвта при нужда, докато в синапсите или на местата, където нервите контактуват, става постоянно превръщане на допамина в норадреналин. И макар да се знае, че кората на надбъбреците основно, произвежда медиаторите ‘бий се или бягай’, адреналин и норадреналин, рядко споменаван факт е, че решаваща роля в тази игра, има автономната нервна система. Там в нейните нервни окончания се извършва превръщането на допамина в норадреналин. В тези синапси, количеството на норадреналин е по-голямо от това в кръвта. Ако липсва допамин или превръщането му е подтиснато, (при развитие на патогенна флора в червата) липсва и норадреналин за съдовете на носната лигавица. След пандемията имаше много случаи на ‘паркинсонизъм’ или липса на допамин поради пораженията на вируса, водещи до последваща невродегенерация. Внесен от вън допамин, замества липсата му, но не може да поправи микробиома, виновен за нарушено превръщане на допамина в норадреналин. Външен норадреналин, свива съдовете на червата и може да ги увреди повече.
Сложното и многопосочно действие на норадреналина се илюстрира в едно скорошно проучване, използващо опитни мишки с химично предизвикан колит, където системното освобождаване на норадреналин от надбъбречната жлеза увеличава възпалението на дебелото черво, докато локалното му освобождаване от симпатиковите влакна, в дебелото черво, отслабва клиничните симптоми и намалява изобилието на имунни клетки. Т.е всяко нещо си има време и място и всяка изолирана външна намеса, нарушава сложното равновесие. Отделянето на невромедиаторите зависи от цялостния начин на живот. Патологичните реакции са разрушителни действия, предприети от самото тяло, в стремежа му да разруши, стари вредни метаболитни вериги и премине в нов по-ефективен режим на работа. Централна роля в случая играе нервната система, управлявана от съзнанието. По-добре, да се научиш да се чувстваш добре, и така да имаш допамин и здрав корем, вместо да мислиш за норадреналина. При мишки, при които многократно се стимулират допамин-експресиращите неврони в nucleus accumbens намалява обема на периферното възпаление, чрез подтискане на така наречените CD8+, цитотоксични Т-лимфоцити и последващо Т-клетъчно изчерпване на далака. Хроничното повишаване на норадреналина от своя страна, може да активира β2-адренергичните рецептори на макрофагите, което стимулира производството на интерлевкин-6, увеличава миграцията на неутрофили към раните и забавя зарастването им. При човешки неутрофили, активирането на β2-адрененергични рецептори, но не β1 или β3, повишава възпалението, задвижвайки реактивните свободни радикали и образуването на неутрофилни натрупвания. Норадреналинът обаче, произведен в синапсите, намалява слузта по още един ключов механизъм – противодейства на хистамина, основният играч в алергичния ринит, за разлика, от антихистаминовите лекарства, които блокират отделянето му, но не противодействат на ефектите му.
С хистамин локално, може да се излекува кожен проблем, от хистамин може да се изпадне и в шок
Алергичният ринит, по-известен като сенна хрема, най-често се проявява със запушен нос. Предизвиква се от различни аеро-алергени, в това число, цветен прашец, прах, акари, хлебарки, пърхот на домашни любимци и мухъл. Тези алергени, малки частици, могат да навлязат в респираторния и стомашно-чревния тракт съответно чрез вдишване и поглъщане. Хистаминът е жизненоважен за изхвърлянето на алергените от тялото, играе решаваща роля за здравето. Дисбаланс в нивата на хистамина обаче, може да доведе до непоносимост към хистамин. Някои полезни бактерии в червата помагат за разграждането на хистамина, затова здравето на червата има значение за нивата на хистамин, съответно за алергичния терен в носа и синусите. Хистаминът играе важна роля в патофизиологията на постназалната слуз, допринасяйки за назална конгестия и увеличено производство на слуз. Когато хистаминът се свърже с H1 рецепторите в носната лигавица, той предизвиква повишен кръвен поток, кръвен обем и съдова пропускливост. Нови изследвания подкрепят това действие, водещо до незабавна назална конгестия, отразена като увеличаване на назалното съпротивление на дихателните пътища (Kim, 2021). Хистаминът е решаващ химичен медиатор при назалната алергия. Синтезира се от аминокиселината хистидин, посредством ензима хистидин декарбоксилаза. Съхранява се в предварително пакетирано състояние в мастоцитите и базофилите, готов да бъде освободен при стимулация. При състояния като алергичен ринит, освобождаването на хистамин води до симптомите, запушване, сърбеж и повишено производство на слуз (Abe et al., 1993).
Ускореното кръвоснабдяването може да има здравословен или болестотворен ефект в зависимост от. мястото, времето и количеството хистамин. Хистаминовата непоносимост има много симптоми, които могат да се припокриват или да бъдат свързани със състояния като синдром на раздразнените черва , чувствителност към глутен и гастро езофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ). Хистаминът се генерира от мастоцитите в червата и започва да играе в определен момент, решаваща роля в производството на постназална слуз. Мастните клетки са имунни клетки, които участват във възпалителните реакции на тялото и е известно, че освобождават хистамин в отговор на различни стимули Хистаминът, освободен от мастоцитите, може да действа върху различни рецептори в червата, включително H1 рецепторите, което води до повишена съдова пропускливост и възпаление на лигавицата. Това може да доведе до нарушаване на функцията на чревната бариера и освобождаване на възпалителни медиатори, допринасящи за състояния, свързани с повишено производство на слуз. Освен това е известно, че мастните клетки играят роля в регулирането на чревната подвижност, висцералната чувствителност и бариерната функция на лигавицата. Активирането на мастоцитите в червата и освобождаването на хистамин и други медиатори, повлиява нервната функция и допринася за симптоми като коремна болка и променена функция на червата. Хистамин се отделя и в хипоталамуса на мозъка, от хипокретинни неврони, при регистриране на някакъв вид опасности или възпаление. Той допълнително съдейства, за задълбочаване на невро-имунната реакция, заедно с катехоламините и мастни клетки в червата.
Мобилизирайки различни Т-лимфоцити, мастоцитите предизвикват имунни реакции локално на мястото на инфекцията. Когато се активират системно, при вирусните инфекции, мастоцитите са свързани със съдови проблеми. Те се задейства от елементи на комплемента, IgG имуноглобулини, невропептиди, компоненти на бактериална клетъчна стена и пептиди от патогени. Мастните клетки играят критична роля в патогенезата на алергичната астма. Хистаминът е възпалителен медиатор, освобождаван от мастоцитите чрез алергични реакции. Хистаминът играе роля в обструкцията на дихателните пътища чрез свиване на гладката мускулатура, бронхиална секреция и оток на лигавицата на дихателните пътища. При хора, чувствителни към тези алергени, имунната система се активира, освобождавайки хистамин. Това освобождаване на хистамин води до симптомите на назална конгестия, хрема, кихане, болка в синусите, сърбящи или подути очи, дразнене в гърлото, кашлица, хрипове и затруднено дишане. Очите и кожата започват да сърбят, парят или сълзят. Има сърбеж в носа, кихане и отделяне на повече слуз. Синусите се запушат. Белите дробове хриптят или имат спазми. В стомаха също има спазми, в червата се развива диария. Хистамин се намира в носоглътката, дихателните пътища и белите дробове,концентриран е в носа и синусите, в голямо количество е също по кожата, в червата, някои кръвни и основно в мастните клетки. Освобождава се при контакт с алергени, съдържащи се освен във въздуха и в храната.
Имунната непоносимост, отразява някаква психична непоносимост
Най-ефективният способ да се управляват сложно действащи медиатори е да се хармонизира съзнанието си, вместо те, да се манипулират с външни средства. Защо някой се сополиви, когато го завладеят емоциите, на друг му се свива корема от притеснение, защо астматичният пристъп се провокира от психическа травма, а рефлукс езофагита след стрес, защо се появява буца на гърлото от притеснение, защо, тези които работят пълноценно, са по-здрави от тези които нямат работа…Все въпроси, тясно свързани с масово изследваните биохимични реакции в имунната и нервна система, но на които все още не се дава отговор в пряк текст, а именно, че тези процеси се управляват от съзнанието. Катехоламините, норепинефрин (норадреналин), епинефрин (адреналин) и допамин са централни за множество сложни механизми, регулиращи имунната функция. Всички съвременни проучвания по въпроса показват, че катехоламините могат да бъдат произведени, освободени, поети и/или свързани от имунните клетки. Катехоламините могат да бъдат освободени както от нервната система, така и директно от имунните клетки, медиирайки автокринната, и паракринната сигнализация, т.е. те предават сигналите директно между самите имунни клетки .
Катехоламините бяха открити за първи път и дефинирани като невротрансмитери, медииращи комуникацията неврон-неврон. Много скоро, тези медиатори бяха свързани със стреса и имунната активация, но ролята им се ограничи до лозунга ‘бий се или бягай’. Откриването на холинергичния противовъзпалителен ефект на парасимпатикуса демонстрира механизми, чрез които окончанията на блуждаещия нерв (вагус) също могат да регулират имунната функция. Разрази се истинска кампания за стимулиране на вагуса, за намаляване възпалението и коригиране на дис-автономията, разстройството на автономната нервна система, много характерно при след пандемичния синдром. Установи се обаче, че дори вагусът не е еднозначно ‘доброто ченге’ и той има ядра, чиято стимулация води да непродуктивно поведение от вида ‘замръзнал заек на фарове’. Прихичен недостатък пренесен в работата на автономната нервна система. С появята на поли-вагалната теория се разработиха множество противовъзпалителни методи, извън класическите прийоми за стимулиране на вагуса, и се видя ролята на съзнанието, включително и производството на слуз. Установи се, че увреденото превръщане на допамина в норепинефрин от метаболитите на бактериите Clostridia в червата, изглежда е ключов патогенетичен механизъм за появата за аутизъм, шизофрения и други невропсихиатрични разстройства.
Връзката на нервната система с микробиома – бактерия уврежда превръщането на допамина в норадреналин
След-инфекциозния синдром на пандемията отключи множество заболявания и субклинични оплаквания обединени от името ‘дълга настинка’. Всички предходни след-инфекциозни симптоми и синдроми на хроничната умора, миалгичния енцефаломиелит, адреналната умора, лаймската болест сякаш бяха надградени от нови симптоми причинени от вируса на пандемията и ситауцията привлече вниманието на голяма маса учени и лекари. Д-р Джейкъб Тайтелбаум актвно въвлечен в казуса заявява, че: „22 процента от нашите пациенти със хронична умора/фибромиалгия са имали инфекция с бактерия, произвеждаща токсин, наречена Clostridium Difficile. Това контрастира само с един процент от здравата популация! Токсинът, произведен от тези бактерии, може сериозно да засегне червата както добре. Симптомите на хората с хронична умора/фибромиалгия често започват със заболяване, подобно на грип. Това накарало изследователите да подозират, че инфекция може да предизвика това състояние. Около 1 на 10 души, които се заразяват с вируса на Epstein-Barr, вируса на Ross River или Coxiella burnetti, по-късно развиват заболяване като хронична умора/фибромиалгия. Диарията, например свързана с инфекция с C. difficile, е била много по-продължителна и по-тежка от диария, свързана пак с антибиотик, но с негативен C. difficile. За разлика от пациентите с C. difficile-отрицателна диария, свързана с антибиотици, пациентите с C. difficile инфекция са приети в интензивно отделение и се нуждаят от механична вентилация по-често от тези без диария по време на пандемията. Инфекцията с C. difficile влошава протичането и прогнозата на заболяването от вируса във всички случаи…
Освен този пример за разстройство на микробиома в червата, скорошни проучвания намекват за значителната роля, която назалната микробиома може да играе за предпазването ни от различни вируси, бактерии, токсини и алергени от околната среда. Точно като чревния микробиом, назалния микробиом съдържа разнообразна общност от микроби, които са от съществено значение за защитните механизми и равновесие на нашето тяло. С развитието на изследванията неоспоримата връзка между общото благосъстояние на индивида и състоянието на неговия микробиом на синусите става все по-очевидна. Взаимодействието между алергиите, синдрома на раздразнените черва и алергичните симптоми остава все още ненареден пъзел. Мастните клетки, отговорни за освобождаването на хистамин, са разпръснати из цялото тяло, освен в червата. Тези клетки реагират на алергени и предизвикват симптомите на назална конгестия заедно със симптоми на обостряне дразнимото черво при консумация на вещества-алергени или аероалергени, чрез поглъщане и вдишване.
Извън проучванията за Clostridium Difficile и ролята на хистамина, връзката между алергиите и дразнимото черво не е напълно разбрана, но проучванията отчитат значително припокриване между двете състояния. Много изследвания намекват за възможна връзка между алергични симптоми като назална конгестия и копривна треска със симптоми на дразнимото черво. Точното въздействие на един фактор върху друг, остава предмет на текущо изследване. Постоянното взаимодействие на хората с микроорганизмите обучава имунната ни система да прави разлика между вредни и безвредни вещества. Много психични състояния освен следствие от Clostridium Difficile, а могат да бъдат и причина за развитието му, с намаляване на полезните бактерии. Трябва да се отбележи, че индивидите с респираторни алергии показват различен състав на чревни бактерии, в сравнение с неалергични индивиди, което предполага, че излагането, а не избягването, е от решаващо значение за обучението на имунната система. Въпреки че червата и дихателната система се различават по функция, и двете съдържат полезни бактерии, които са от решаващо значение, за здравето. Възпалителните процеси, наблюдавани при хронични заболявания на дихателните пътища, обхващат както червата (например рефлукс езофагит), така и белите дробове показват прилики в регулирането на микробния баланс.
Връзката на имунната система с микробиома
По българските земи е имало обичай, когато едно бебе порасне и започне да яде твърда храна, родителите му дават да изяде една ябълка, като преди това я изтъркалват по пода на къщата от единия до другия край. Идеята е, по тази ябълка да полепнат микробите, от заобикалящата детето среда. Прекомерните санитарни практики, нарушаващи микробиома, са в основата на „хигиенната хипотеза“, предполагаща, че намаленото излагане на различни микроби от околната среда възпрепятства обучението на имунната система, и това води до повишен риск от алергични заболявания.
Например при контакта с домашни любимци, деца живели на село имат минимална потребност от антибиотици и при тях се наблюдават много по-ниски нива на алергични заболявания. Факт подчертаващ значението на по-голямото микробно разнообразие, за поддържане на здрава имунна система.
Съставът на микрофлората на синусите може да бъде повлиян от различни фактори, като антибактериалните агенти по-специално, нарушават микробния баланс и потенциално водят до суперинфекции, като тази с Clostridium Difficile. Въпреки конвенционалните лечения като хирургия и дългосрочна анти-биотична терапия за синузит, много хора не чувстват достатъчно облекчение, което подчертава възможната връзка между дисбаланса на чревната микробиота и хроничния синузит. При ‘дългата настинка’ и заболявания съпътствани от автоимунна реакция, дисавтономията и дисрегулацията на основните хормони на автономната нервна система катехоламините, допълнително влошава симптомите. Признак за такава дисрегулация е отпушване на носа след събуждане. Прилива на адреналин, връща тонуса на пропускливите съдове и застоя, временно изчезва. Почивката на море например, също отпушва носа и лекува корема. Намаленият брой полезни бактерии в червата е в голяма степен причина за хроничния синузит и здравето на червата определя състоянието на синусите.
Проучванията предполагат, че постназалната слуз може да доведе до хронично възпаление във фаринкса или ларинкса, водещо до локализирани възпалителни прояви като зачервена и подута лигавица. Това хронично възпаление може да е свързано с модификации в микробния състав на носната лигавица, което може да повлияе върху цялостното разнообразие и баланс на микробиома в носната кухина. Постназалната слуз се свързва в изследванията, с назален секрет и често прочистване на гърлото, което може да бъде повлияно от специфични микробни видове в назалния микробиом (Lee, 2023). Секрецията на вещества като пептид, свързан с гена на калцитонина, и субстанция P в постназална слуз могат също да допринесат за променени усещания в гърлото, което предполага потенциално взаимодействие между назалния микробиом и сензорните реакции във фаринкса (Bucher et al., 2019). Освен това кашлицата, предизвикана от постназалната слуз, често срещан симптом, свързан със синдрома на постназалната слуз, може да бъде предизвикана от механична стимулация от самата слуз предизвикваща кашличните рефлекси. Наглед всички несвързани симптоми имат обща причина и тя е системното възпаление.
Имунната и нервна системи реагират с ринит, в отговор на системното възпаление
25-50% от елитните атлети състезаващи се професионално имат ‘ринит при физическо усилие’. Техните симптоми всъщност съвпадат със симптомите на хората със след инфекциозен синдром от последната пандемия. Този ринит се обостря при студ, с признаци на ‘вазомоторен ринит’ или при химични агенти във въздуха. Известен е ‘скиорски’ ринит, който се проявява при атлети-скиори в студеното време. Съществува такъв ринит и при плувците. Като оставим настрана фактора ‘влажност’ при тях, едно проучване твърди, че този тип възпаление на лигавицата на носа, с отделяне на секрет, се появява заради хлора в басейните. Прекомерното производство на слуз в тялото, се причинива от различни фактори, явяващи се стресори за организма, било то спорт, психически стрес или придружаващо заболяване. Ето защо ‘храчката’ в гърлото може да бъде предвестник или симптом на други възпалителни заболявания, протичащи с нарушена регулация на пътищата за производство на мукус. Няколко механизма, могат да доведат до свръхпроизводство на мукус, при сериозни патологични състояния като хроничен бронхит, астма и респираторни заболявания. Ето кои болести, причиняващи излишно производство на слуз, са предмет на изследвания:
1. Хронични възпалителни състояния: При състояния като хроничен бронхит свръхпроизводството и хиперсекрецията от бокаловидните клетки, заедно с намаленото елиминиране на слуз, са основните механизми, отговорни за прекомерното производство на слуз Ramos et al. (2014 г.).2. Възпалителна реакция в дихателната система: Възпалителни заболявания, като астма и хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), често са свързани с повишена секреция на слуз, поради метаплазия на слузни клетки и възпалителни процеси (Khan et al., 2021).3. Биосинтеза и секреция на мукополизахариди: Излишното производство на слуз може да е резултат от повишена биосинтеза и секреция на секреторни муцини, особено MUC5AC и MUC5B, които са основни макромолекулни съставки на слузта на дихателните пътища (Alevy et al., 2012).4. Патологични варианти на респираторни заболявания: Тежките респираторни заболявания като муковисцидоза и ХОББ се характеризират с прекомерно, дългосрочно производство на слуз, известно като хиперсекреция на слуз (Ahonen & Hill, 2019). 5. Хиперсекреция на слуз при възпалителни белодробни заболявания: Възпалителните респираторни заболявания, включително астма и ХОББ, често включват неконтролирано производство на мукус, което води до нарушен муко-цилиарен клирънс и повишен вискозитет на слузта (Lee et al., 2015). 6. Облекчаването на стреса на чревния ендоплазмен ретикулум с определени лекарствени агенти може да доведе до прекомерно производство на слуз (Naama et al., 2022). 7. По съседство и по механизма на невроимунната модулация възпалението на дихателните пътища може да засегне и рефлексите на хранопровода.
Физиологичната връзка между езофагеалния рефлукс и белодробно заболяване е широко изследвана при хронична кашлица и астма. Лекарят по първична медицинска помощ често среща пациенти с допълнителни езофагеални прояви на ГЕРБ при липса на киселини. Пациентите могат да имат симптоми, засягащи белодробната система; несърдечна болка в гърдите; и заболявания на ушите, носа и гърлото. Локалното дразнене в хранопровода, може да причини симптоми, които варират от лошо храносмилане, като дискомфорт в гърдите и коремна болка, до кашлица и хрипове. Заради неврогенния си произход това състояние може да протече и с други симптоми, в зависимост от отслабената в момента част от нервната система – вместо чувството за слуз в гърлото, изпотяване, когато са възпалени централните части на мозъка или рефлукс езофагит, когато страда храносмилателната система. Затова често причината с следствието се смесват. Неадекватната възбуда на нервите в един от двата сфинктера на хранопровода е причината. Слуз може да има както при много хронични заболявания на белите дробове, бронхите и трахеята, така и при централно увреждане на автономната нервна система и периферно увреждане на вагуса. След инфекциозния синдром може да се развие в астма, в която са намесени нервни механизми. В допълнение, когато лигавицата на носа и синусите се раздразни от бактериални инфекции,се появява слуз, а когато синусите са раздразнени, те ще произвеждат още слуз. Излишната слуз ще се натрупва и позволява на още бактерии, да растат и причинят симптоми на синузит. Това е порочният кръг, който може да поддържа процеса с години…
Имунната, нервната система и микробиома се повлияват от храненето
Лечението на постназалната слуз варира в зависимост от причината, вариращо от домашни средства като топли течности и хидратация при настинки и грип до медицински интервенции като антихистамини, деконгестанти, спрейове за нос, антибиотици и хирургични операции. Някои неща, които можете да направите, за да облекчите симптомите са: Често състоянието се влияе от приемане на въглехидратна храна, тестени изделия и полуфабрикати. Храните предизвикващи системно възпаление и участващи в производството на мукополизахариди.
На първо място избирайте храни с ниско съдържание на хистамин. Яжте колкото е възможно повече прясна храна. Прясно месо и риба (избягвайте месни и рибни консерви) Пресни плодове, с изключение на ягоди, цитрусови плодове. Пресни зеленчуци, с изключение на домати, спанак и зеле. Зърнени храни: ориз, царевица, просо, овес, сорго. Масла: Повечето масла за готвене. Зърнени храни: натурален пълнозърнест ориз, натурален пълнозърнест овес, пълнозърнесто просо, пълнозърнеста елда, киноа.
Нерафинирана и непреработена морска сол, без добавки. Това е изключително важна част от диетата с ниско съдържание на хистамин, тъй като е естествен антихистамин! Кореноплодни зеленчуци: моркови, червено цвекло, лук. (някои хора са чувствителни към лука! )натурални ябълки, натурални сливи, боб адзуки, боб мунго (може да не се понася добре от всички хора, внимавайте с боба), сладки картофи, цели пресни сусамови семена, семена от чиа, прясно сурово мляко (млякото е често срещан алерген, не е безопасно за много деца). Повечето хора понасят кокосовите орехи! Но някои деца реагират на кокосови орехи
Има храни богати на хистамин, храни които провокират освобождаването му в различни места в тялото и храни които блокират действието на ензима, разграждащ хистамина в тялото (диаминооксидаза ДАО). Такива са алкохолът, ферментиралите храни, банани, шоколади, яйца, риба, авокадо, домати, соланинът съдържащ се в картофи, патладжан и други зеленчуци и растения, сирене, мляко, туршии, обработени меса, кафе, захар, грах и леща…
Кои са храните, които увеличават производството на слуз в задната част на гърлото? Шоколад. Кафе и други кофеинови напитки.Газирани напитки. Алкохол. Цитрусови плодове. Мента. Пикантни храни. Пържени или мазни храни. Премахването на млечните продукти може да помогне за разреждането на гъстата слуз, която причинява постназалната ‘храчка’. Много лекарствата без рецепта и хранителни добавки, също могат да го изчистят.
Други практически съвети
Има няколко естествени прийома и промени в начина на живот, които можете да опитате, за да намалите излишната слуз в тялото:
1. Останете хидратирани: Пиенето на много вода през целия ден може да помогне за разреждането на слузта и да улесни изхвърлянето й. 2. Приемайте топли течности: Консумирането на топли течности като билкови чайове, бульони и топла вода с лимон може да помогне за разхлабването на слузта и осигуряване на облекчение. Горещите напитки, като чай или бульон, са най-добрият избор. Топлината на тези напитки ще разреди слузта .След като слузта започне да се изчиства, може да откриете, че болното ви гърло и кашлицата също се подобряват. Лимонът също е естествен анестетик, което означава, че може да помогне и за облекчаване на болката в гърлото.3. Вдишване на пара: Вдишването на пара от купа с гореща вода на котлона или вземането на горещ душ може да помогне за разхлабването на жилавата слуз в дихателните пътища.
4. Назална иригация: Използването на физиологичен разтвор за изплакване на носните проходи може да помогне за изчистване на излишната слуз и облекчаване на задръстванията. Използвайте спрей за нос с физиологичен разтвор. 5. Избягвайте отключващи фактори, като алергени, замърсители или дразнители.6. Поддържайте здравословна диета: Яденето на балансирана нисковъглехидратна диета, богата на зеленчуци, пълнозърнести храни и постни протеини, може да помогне за поддържане на имунната система и намаляване на възпалението. Подправки и билки като джинджифил, лук, чесън и лют червен пипер съдържат активни съединения, които могат да помогнат за намаляване на постназалната слуз, намаляване на назалната конгестия и облекчаване потока от слуз и синусите! 7. Упражнявайте се редовно: Редовната физическа активност може да помогне за подобряване на кръвообращението и насърчаване на цялостното здраве, което може да помогне за намаляване на излишното производство на слуз.
8. Използвайте овлажнител: Използването на овлажнител във вашия дом може да ви помогне да поддържате въздуха влажен и да предотвратите слузта да стане гъста и лепкава.9. Избягвайте млечни продукти: Има теория, че консумацията на млечни продукти може да увеличи производството на слуз, така че намаляването или премахването на млечните продукти от вашата диета може да помогне. 10. Търсете медицински съвети: Ако имате хронично или тежко производство на слуз, което пречи на ежедневния ви живот, консултирайте се със здравен специалист за допълнителна оценка и възможности за лечение. 11. Опитайте ароматерапия, като например поставите няколко капки етерично масло в горещата вода на котлона, преди да вдишате парата.
Превантивните мерки за намаляване на постназалната слуз включват избягване на алергени, поддържане на чиста среда, използване на покривала за акари, редовна смяна на въздушни филтри и душ преди лягане след излагане на открито. Преди пандемията и при липса на сериозно придружаващо заболяване, постназалната слуз обикновено преминава от само себе си при подходящи грижи, но упоритите случаи или придружаващите симптоми изискват щателно изследване на причините, за да се изключат усложнения.
