Английският език, отдавна доказано средство за оцеляване в капитализма и демокрацията, разполага с много определения за симптомите на раздразнен пикочен мехур: Освен, pissed ( пиян) “Piss off!” има значение на “Go away!” което се превежда на български, като ‘Изчезвай’. “Take the piss out of someone (да се подиграваш на някой) също означава да изпитваш неудовлетворение от нещо или някой. Разговорните ‘препик@вам си територията’ или ‘изпик@вам’ някой, на български език носят подобно, но различно послание, продиктувано от друг вид народопсихология, свързана с други психични и неврологични отклонения.
Вирусът се внедрява и паразитира на фона на лабилно психично състояние
Защо много заболявания започват след определена психо-емоционална слабост? Кой недостатък в психичните процеси и какъв излъшък на емоции или тяхното подтискане, кара слабото място в организма да приюти една болест. Това са въпроси, занимавали водещи умове на човечеството от дълбока древност. Китайската философия поставя в основата на проблеми с бъбреците и мехура, липсата на хармония с елемента ‘вода’ причинена от емоцията страх. Съвременната психология счита, че за неврогенния пикочен мехур и незадържане на съдържимото в дебелото черво има емоционални причини. Доказано е, че тревожността и депресията могат да бъдат причина за нерегулярна перисталтика и изпразване на мехура. Има психолози, които твърдят че чувството за вина, води до свръх-активен пикочен мехур, а бягство от проблемите и компенсаторна свръхкомпенсация напрягат мускулите и нервите.
За съвременната медицина неврологичните и психични проблеми влизат в графата стресори, заедно с вирусите и бактериите, токсините от средата и предшестващите заболявания. Всъщност те подготвят терена за вирусна инвазия, а при последната пандемия доведоха до едно странно, трайно неразположение наречено ‘дълъг пост-инфекциозен синдром’, ‘дълъг К0Bид’. или ‘дълга настинка’. 10% от преболедувалите развиват такова състояние и симптомите му варират по тежест, продължителност и засегнати системи. Само в САЩ страдащите от тази вторична епидемия са все още 18 милиона, по данни юли 2024г. Много от тях оплакванията им включват ‘тазов синдром’ и често уриниране както и синдром на ‘раздразнените черва’ Симптомите на ‘дългата настинка’ включват умора, задух, сърцебиене, мускулни и ставни болки, лошо храносмилане, подуване на корема, чести или редки посещения до тоалетна.
При след-вирусния синдром е увредена връзката ум-тяло
При преболедувалите вируса съществува много по-голям риск от развитие на синдром на ‘раздразнените черва’ в сравнение с неинфектирани индивиди. Съвременната наука все още търси причините, за честото уриниране или смутена перисталтика, в широк диапазон от диагнози, като ‘интерстициален цистит’, ‘високи нива на глифозат’, ‘ниска степен на възпаление’ ‘проктит и разширен ректум в съседство’, ‘сакроилиит’ и др., но след-инфекциозния синдром подсказа една обща причина – връзката ум-тяло. След пристъп на гастроентерит и след отрицателен тест за вирус, се отключва състояние, поддържано от нервната система. Възникнали са промени в сложната нервна мрежа, често наричана ‘втори мозък’. Тя осъществява комуникация между червата и мозъка посредством сложни сигналните пътища между централната и вегетативна нервна система. Между волята и разума, и автономните команди за които не мислим – сърцебиене, дишане, перисталтика. Храносмилателните проблеми, неразположение, променени навици на червата и болков синдром в таза са отражение на таз дис-функция.
Това смущение във взаимодействията между червата и мозъка, наричани по-рано функционални стомашно-чревни разстройства, се предизвикват от вирусни или бактериални инфекции, засягащи както червата така и нервната система. След пандемията тази дис-функция стана известна с популярното име дис-автономия – разстройство на функциите на автономната неволева нервна система. Доказателствата сочат, че персистиращите стомашно-чревни симптоми, продължаващи повече от шест месеца след инфекцията, са показателни и почти със сигурност потвърждават съмненията за ‘продължителен КоBид’. Според проучване от 2022 г., това състояние може да засегне: стомашно-чревната система, отговорна за храносмилането, сърдечно-съдовата система, изпомпваща кръвта в тялото, централната нервна система, с нервите и мозъка и пикочо-половата система, която включва пикочния мехур и пикочните пътища, заедно с репродуктивната система. Всички тези системи включително и имунитета, започват да страдат от продължителна автономна дисфункция, един от симптомите на която, са проблемите с уринирането, наречени по този повод ‘КоBид мехур’…
Процесът започва от червата и чрез имунната система пренася възпалението в пикочния мехур
Съпътстващите нерегулярното изхождане симптоми, наподобяват слединфекциозен колит и са характерни за раздразнените черва. Включват неотложност, при ходене до тоалетна, малка нужда а понякога и по голяма, тенезми (болезнени напъни), непълна евакуацияция и преминаването на малки количества изпражнения, чести движения на червата. Оказва се,че повечето от тези симптоми се дължат на необичайно чувствителен дистален сегмент на дебелото черво (аноректум) реагиращ прекомерно на наличието на фекални материи. Образната диагностика показва раздут ректум и потвърждава предположението за аноректална дразнимост. Пациентите с активен колит изпитват желание да дефекация и спешно желание за дефекация при приблизително 50% от ректалния обем, необходим за предизвикване на тези позиви при нормални хора. Възприемането на желание за дефекация при необичайно нисък ректален обем, не само обяснява симптомите на спешност, но може също да обясни защо пациентите с активен колит могат да имат повишена честота на дефекация, но недостатъчни по количество, обем и форма изпражнения.
Пренесени от централната нервна система порочни нервни дъги, са причина за дразненето и последващо раздуване. Клинично проучване с тридесет пациенти, сред които такива с аноректална раздразнителност и разширено ректален дял на дебелото черво, се съобщава за 16 души или 53% със смесена уринарна инконтиненция ( изпускане ), 5 (17%) с изолирани симптоми на свръхактивен пикочен мехур и 9 (30%) страдат от стрес и незадържане на урина. Пациентите с разтегнат ректум са имали статистически значимо по-ниски обеми на пикочния мехур, при които се усещат позиви за уриниране – при 46% намаление е имало силно желание, при 33% преждевременни позиви за уриниране и при 21% слабо намаление но все пак намалениев сравнение с тези с неразтегнат ректум. При четирима пациенти (13%) с анамнеза за свръх-активен пикочен мехур е установена диагноза свръхактивност само на детрузора (мускул изпразващ мехура) при раздут ректум, но не и когато ректумът е празен. Това доказва, че ректалното раздуване променя сетивата в пикочния мехур с цялата уродинамика. След пандемията диагнозите свръх-активен пикочен мехур или неврогенен пикочен мехур, започната да се припокриват с новото понятие ‘КоBид мехур’…(К-мехур)
Следвирусния свръх-активния пикочния мехур (САПМ) е всъщност „К-пикочен мехур“ съчетан с негативизъм
Проучване от 2022 г. установи, че тези, които са боледували от вируса с изразени симптоми, са имали три пъти по-голям риск от развитие на уринарни усложнения, отколкото хората, които са боледували леко. Рискът от нови уринарни симптоми, също е по-висок при хора, които са били позитивни без симптоми – два пъти по-висок от хората без антитела. В началото на пандемията, преобладаващият наблюдаван симптом беше болката в пикочния мехур. Въпреки това, с течение на времето, все по-голям брой пациенти започват да проявяват симптоми като често уриниране, дискомфорт при задържане на урина или внезапно желание за уриниране. Макар и по-рядко идентифицирани, но за които се съобщава все повече, пациентите развиват нова поява или обостряне на първоначалните уринарни симптоми, проявени като свръхактивен пикочен мехур. Наричат го цистит, свързан с вируса. Основната патофизиология на уринарните симптоми при тези пациенти не е ясно разбрана, но започнаха да се появяват хипотези от по-малки проучвания, които изясняват въздействието на вируса върху пикочно-половата система. В много проучвания са идентифицирани пациенти с остро заболяване, показали нови или влошаващи се симптоми на ускорено уриниране, съответстващи на ‘следвирусния мехур’, 10–14 седмици след изписването от болницата. Важен аспект на състоянието, наречено „К-пикочен мехур“, е появата на никтурия, при която пациентите се събуждат през нощта, за да ходят до тоалетната. А хората, прекарвали преди, най-много една до две инфекции на пикочните пътища годишно, сега са изправени пред постоянни и чести инфекции.
Под въздействие на психически и физически стрес и най-често при емоции като гняв, негативни мисли и неудовлетворение се проявява К- пикочния мехур. Пациентите имат непреодолимо желание за уриниране, което води до инконтиненция (изпускане) поради невъзможността да забавят уринирането си, докато отключват вратата. Симптомите на дълга настинка съпроводена със САПМ, обикновено включват непоносимост към храна, умора, необясними отоци, кожни обриви, влошени движения на червата, замаяност при изправяне и ускорен пулс. Трябва да се отбележи, че скорошни данни и изследвания разкриха аберации в белите кръвни клетки, със забележимо намаление (ниски лимфоцити) при хората, преживели дълъг пост-инфекциозен синдром. Изследванията, фокусирани върху пикочния мехур, разкриха намаляващи бели кръвни клетки, намиращи се точно в пикочния мехур. Намаленият брой бели кръвни клетки в кръвните тестове се дължи на тяхната миграция в тъканите, провокирано от възпаление и повишени нива на дразнене. Механизмите, чрез които вирусът може да причини цистит, могат да бъдат изяснени чрез въздействието на вируса върху отделителната система. Mumm и др. (2020) наблюдават повишена честота на уриниране и никтурия при пациенти, положителни за вирус. Експресията на ангиотензин-конвертиращия ензим 2 (ACE2) в уротелните клетки може да направи хората по-податливи на зараза с вируса, вирусен цистит и симптоми от страна на долните пикочни пътища. В допълнение, изследванията на Lamb et al. (2020) доказаха как пост-ифекциозното възпаление може да доведе до повишени нива на цитокини в урината и влошаване на цистита.
Главоболието се причинява от ‘главата’, вирусът е само повод
Раздразнената нервна система раздразва червото, а червото дразни собственика си и му причинява главоболие. Раздуването на ректума, сигмоидното дебело черво и пикочния мехур се посочват, като източник на главоболие при иначе здрави хора. Ректалното раздуване изглежда предизвиква намален мехурен, но повишен тонус на уретралния сфинктер, ефект, медииран от рефлекс, наречен „ректо-везикоуретрален рефлекс“. Този рефлекс очевидно се предизвиква, при дефекация, за прекъсване на едновременното уриниране. Установено е, че ректални лезии (ефект от действието на вируса) имат ефект върху пикочния мехур и неговите сфинктери. Съобщава се, че някои пациенти със запек се оплакват както от главоболие, така и от затруднено уриниране или задържане на урина. Например, след аноректални операции задържането на урина не е необичайно явление. Механизмите на дефекация и уриниране са под контрола на волеви и рефлексни действия. Очевидни стават психосоматичните причини за проблемите с дефекацията и уринирането – мястото, където се срещат автнономната и централната нервна системи си взаимодействат. Ректумът и пикочният мехур получават своята симпатикова инервация от L1, L2 и L3, докато парасимпатиковата инервация произлиза от S2, S3 и S4 сегменти на гръбначния стълб. Когато симпатиковите влакна навлизат в тазовия плексус, те се смесват със сакралния парасимпатиков път, както и с постганглионарните аксони от симпатиковата верига. Какво става при намеса на негативни емоции?
Разстройват се естествените функции под диктовката на собствения мозък, с любезната подкрепа на вируса. Може ли свръхактивният пикочен мехур да причини запек? Според проучване от 2016 г. някои аспекти на САПМ могат да доведат до запек с главоболие. Например, при позиви за уриниране, може да се свие уретрата си, за да задържите уринирането. Това може да попречи неправилното функциониране на аналния сфинктер, който е отговорен за освобождаване на изпражненията. Всички тези нервни вериги се нарушават при хората, борещи се с К- пикочния мехур. Те често съобщават за повишена тревожност. Проучванията показват, че К-пикочният мехур може да повлияе на различни телесни системи. Интересното е, че по-голямата част от пациентите, проявяващи тези симптоми, свързани с пикочния мехур след вируса, всъщност са имали лек пристъп на заболяването. По-интересно е психическото състояние в което са се намирали. Повечето хора ако си направят равносметка са се опитвали да се нагърбят или с повече от това, което могат да носят или не е тяхна работа. Тогава обичайни стресори от средата, натрупали се в повече, като вируси, бактерии, химически агенти, лъчения, емоционален, психически и икономически стрес, изтощават нервната система и тя минава в автономен режим на често уриниране, незадържане на фекално съдържимо или запек. Предполагат се редица патофизиологични механизми – хронична инфекция, дефектен гликозаминогликанов слой на уротелиума (лигавицата) на пикочния мехур, неподходящо активиране на мастоцитите в субуротелиалния слой на пикочния мехур, автоимунно-медиирани механизми и автономна дисфункция.
‘Дългата настинка’ може да стане причина за добавени инфекциии, възпаление и често уриниране
Честото уриниране се счита , че може да бъде причинено от различни фактори, на първо място от които, е инфекцията. Постинфекциозния синдром предразполага към насложени инфекции поради подтискане и разбалансиране на имунитета и нервната система:
Постинфекциозните състояния могат да доведат до често уриниране по няколко механизма. Когато тялото се бори с инфекция, като инфекция на пикочните пътища или инфекция на пикочния мехур, това може да причини възпаление и дразнене на пикочния мехур и пикочните пътища. Това възпаление може да доведе до свръх активен пикочен мехур, водещ до често желание за уриниране. Като цяло бактериалните инфекции на пикочния мехур или уретрата могат да раздразнят лигавицата на пикочните пътища и да доведат до често уриниране.Освен това някои инфекции могат да увредят нервите, които контролират пикочния мехур, което води до състояние, известно като неврогенен пикочен мехур. Това може да наруши нормалните сигнали между мозъка и пикочния мехур, карайки човек да изпитва нужда от често уриниране. Също някои инфекции, като инфекции, предавани по полов път или възпалителни заболявания на таза, също могат да засегнат репродуктивните органи и тазовите мускули, отново със симптоми на често уриниране.
Непосредствените инфекциозни поражения водят при мъже до проблеми с простата, при жени най-често до ендометриоза: Простатит и увеличение на простата, разглеждани в контекста на след-инфекциозния синдром, могат да се окажат свързани заболявания. При тежки случаи на простатит може да има свързани симптоми на раздразнени черва с пациенти, описващи подуване на корема, запек и дори периодично отпуснати движения. Това се дължи на нервните окончания в простатата, които засягат нерва, който контролира червата – медицински наричан “невронен пресечен разговор”. Също така увеличена простата или доброкачествена хипертрофия на простатата (ДХП): При мъжете увеличената простатна жлеза може да притисне уретрата и да причини затруднения с уринирането, водещо до чести посещения на тоалетната. Възпалението все още се счита за третия компонент на патогенезата на доброкачествената хипертрофия на простата, но може да се окаже и основна причина в развитието и в комбинация с хормонално разстройство. Като например променена сигнализация на андрогенния рецептор при тъканно ремоделиране, типично за напредналите стадии на заболяването. Простатните стромални клетки упражняват критична роля в индуцирането на възпалителни реакции чрез активиране на CD4+ лимфоцити
Възпалението може да се разпространи по съседство
Повишената честота на уриниране и неотложните позиви за уриниране са специфично свързани с дразнимото черво, като повишената честота на уриниране се свързва предимно с диария, преобладаваща при IBS. Това е първият доклад, който показва, че мъжете с възпалително заболяване на червата имат по-високи от средните стойности на PSA (простатен специфичен антиген) и тази група също има значително по-висок риск от потенциално опасен рак на простатата. Освен това, включването на ферментиращи въглехидрати в диетата може да стимулира бактериалната ферментация в задното черво. Това стимулиране на бактериалната ферментация може да доведе до намалено съотношение на азот в урината спрямо фекалиите, което потенциално засяга отделянето на урина (Godbout et al., n.d.). Хората с дразнимо черво, са по-склонни да имат уринарна инконтиненция или свръхактивен пикочен мехур. Състоянията на червата и пикочния мехур могат да се появят заедно поради проблеми с нервната система или възпаление. По същата причина се открива връзка между микробиома на пикочния мехур и интерстициалния цистит – обект на изследване в контекста на разбирането на ролята на микробните общности в здравето и заболяването на пикочния мехур. Интерстициалният цистит е хронично състояние, което причинява болка и натиск в пикочния мехур, което често води до често уриниране.
Тазовият болков синдром може да има връзка с възпаление на сакро-илиачните стави (сакроилиит). Чревният микробиом е област от интерес за разбирането на патофизиологията на сакроилеита. Докато директните проучвания за връзката между чревния микробиом и сакроилеита са ограничени , новопоявилите се изследвания проучват въздействието на чревния микробиом върху различни възпалителни състояния, включително тези, засягащи мускулно-скелетната система. Един възможен механизъм включва повишена регулация на рецептора на простагландин E2 (PGE2) рецептор подтип 4 (EP4) в пикочния мехур, за който се предполага, че участва в свръхактивността на пикочния мехур Chuang et al. (2012). Тази повишена регулация на специфични рецептори в пикочния мехур, може да допринесе за развитието на симптоми на свръхактивен пикочен мехур. Други здравословни състояния, които причиняват възпаление, също могат да причинят сакроилеит, включително болести с главна буква, като Болест на Крон, Улцерозен колит, Реактивен артрит (синдром на Райтер), Болест на Бехчет. Проучванията предполагат, че промените в микробиома на червата могат да бъдат свързани с възпалителни състояния като артрит и спондилит, които потенциално биха могли да се развият до сакроилеит: Вос (2004)Rose et al., 2014).
3. Неврогенен пикочен мехур и САПМ от увреждане на автономната нервна система:
Емоционалният стрес е доказана причина за увеличаване честотата на уриниране. Дисфункцията на пикочния мехур е добре позната като последица от автономна невропатия. Тази “цистопатия” обикновено е резултат от неврогенна мускулна аномалия на детрузора(мускулът изпразващ пикочния мехур при свиване). В екстремни случаи може да възникне силно раздуване на пикочния мехур с раздуване на корема и инконтиненция от преливане.Адренергичните медиатори, като норепинефрин и епинефрин, играят решаваща роля в регулирането на различни физиологични функции, включително автономната нервна система, сърдечно-съдовата система и имунните отговори. Нарушаването на регулацията на адренергичните медиатори може да доведе до автономна дисфункция, сърдечно-съдови аномалии и дисрегулация на имунната система, което може да допринесе за симптоми, свързани с постинфекциозен синдром или ‘дълга настинка’. Промените в невротрансмитерните механизми, като ролята на опиоидните пептиди в контролирането на механизмите на болката, могат също да играят роля в соматичното аферентно инхибиране на рефлексите на пикочния мехур, засягайки функцията на пикочния мехур и така допринасяйки за свръхактивен пикочен мехур (Tai et al., 2012). Участието на мускариновите рецептори, на подтипове М2 и М3 мускаринови рецептори, в модулирането на активността на пикочния мехур се използва като механизъм за лечение на свръхактивен пикочен мехур (Matsumoto et al., 2010). Невромедиаторите и специфични подтипове рецептори намесени във функцията на пикочния мехур, дават представа за патофизиологията на свръхактивния пикочен мехур.
Установено е че на едни и същи стресори, мъжете могат да реагират с диария, жените със запек. Причините са това също са психологични и се коренят в естеството на полярностите, представени от мъжа и жената. На физическо ниво, след-инфекциозния синдром може да доведе до увеличена простата, ендометриоза и проблеми с всички репродуктивните функции на мъжа и жената. Свръхактивен пикочен мехур е състояние, характеризиращо се с внезапно и неконтролируемо желание за уриниране. Точният механизъм, който дефинира САПМ, не е напълно разбран, но се смята, че включва аномалии в нервите, мускулите и сигналните пътища, които контролират функцията на пикочния мехур. Някои от изследваните механизми на САПМ включват: 1. Нервна дисфункция: Нервите, които контролират пикочния мехур, могат да проявят свръхактивност или свръхчувствителност, което води до изпращане на неподходящи сигнали към мускулите на пикочния мехур. 2. Мускулна дисфункция: Мускулите на пикочния мехур могат да станат свръхконтрактилни, което ги кара да се свиват неволно и това, да доведат до внезапно желание за уриниране. Друг механизъм в патогенезата на САПМ е повишеното свързване на клетките на гладката мускулатура на пикочния мехур чрез празнини, хипотетично представно, като механизъм за свръхактивност на миогенния пикочен мехур (Imamura et al., 2009). Празните съединениния в гладката мускулатура водят до промени в пътищата на сигнална трансдукция, допринасяйки за САПМ.
Вирусът е особено патогенен в съчетание с хормонален дисбаланс, неподходящо хранене и непремерени физически усилия.
Участието в подходящи физически дейности може да представлява предизвикателство за хората, които се занимават със САПМ. Конвенционалните упражнения като бягане, скачане и аеробика с голямо въздействие могат да влошат симптомите на САПМ. Притесненията за позиви могат да попречат на комфорта по време на физически дейности, докато болезнените симптоми на САПМ могат допълнително да усложнят или дори да направят физическото натоварване непоносимо. Инконтиненцията, характеризираща се с изпускане на урина по време на тренировка, често произтича от отслабени мускули на тазовото дъно, което води до стрес инконтиненция. Терапията на тазовото дъно и някои домашни интервенции могат да бъдат от полза. След тренировка може да настъпи повишено производство на урина, тъй като тялото елиминира страничните продукти от упражненията от кръвния поток. Индуцираното от упражнения освобождаване на хормони, като допамин и ендорфини, може да засили притока на кръв към бъбреците, стимулирайки производството на урина.
На фона на всичко това, следвирусния синдром характеризиращ се с умора, мускулна слабост, автономна дисфункция и неврастения влошава положението…
По време на физическа активност дехидратацията поради повишено дишане и изпотяване може да намали производството на урина. Отклоняването на кръвния поток към мускулите и кожата за охлаждане намалява филтрирането от бъбреците, води до по-малко производство на урина по време на тренировка. Въпреки това, след тренировка притока на кръв към бъбреците се повишава по време на почивка, което води до повишено производство на урина. Появата на К-пикучен мехур, наложи преразгледане на дейности като скачане на въже, скокове и вдигане на тежки тежести. Уринарната инконтиненция, често срещана сред жените спортисти, често е резултат от слабо тазово дъно. Различни фактори като раждане, менопауза, операции, лекарства и хронични заболявания могат да отслабят тазовото дъно, засягайки стабилността на тялото и контрола на пикочния мехур. За жени маратонци и триатлонисти, претовареното тазово дъно, което не успява да се справи с натиска, може да доведе до дисфункция. Отпуснатостта на връзките, нередовното хранене и отслабените структури на тазовото дъно също могат да допринесат за САПМ. Много практикуващи се оплакват от намалени постижения и по-трудно възстановяване след прекарване на вируса.
Стресът и честото уриниране
Връзката между стреса и честото уриниране е добре документирана и се обяснява чрез взаимодействието между нервната система, хормоналните промени и работата на пикочния мехур. Когато човек изпитва стрес, тялото активира симпатиковата нервна система, която е част от реакцията „бий се или бягай“. Това води до множество физиологични промени: На първо място увеличаване на производството на адреналин и кортизол: Тези хормони влияят на редица функции, включително кръвообращението и работата на вътрешните органи. На второ, засилена активност на пикочния мехур: Стресът може да доведе до свръхактивност на пикочния мехур, което кара човек да усеща по-често желание за уриниране.
Може да се наблюдава чисто психогенна честота на уриниране. При някои хора стресът и тревожността предизвикват усещане за належаща нужда за уриниране, дори когато пикочният мехур не е напълно пълен. Това се нарича психогенна полиурия (често уриниране, провокирано от психогенни фактори). Стресът може да бъде тригер за състояния като свръхактивен пикочен мехур, при които нервната система прекомерно стимулира мускулите на пикочния мехур. Симптомите включват, спешно уриниране, честа нужда за уриниране, включително през нощта. При продължителен или хроничен стрес нервната система може да остане в състояние на „висока активност“. Това се отразява на работата на гладките мускули в уринарния тракт, което води до по-чести позиви за уриниране.
Физическо натоварване и често уриниране
Физическото натоварване може да предизвика често уриниране по редица физиологични причини, които включват промени в кръвообращението, функцията на бъбреците, хормоналния баланс и налягането върху пикочния мехур. По време на физическо натоварване кръвообращението в тялото се увеличава, за да доставя кислород и хранителни вещества към мускулите. Това повишено кръвообращение стимулира бъбреците, което може да доведе до по-голямо производство на урина (диуреза). Основни фактори са филтрацията в бъбреците: Повишеният кръвоток през бъбреците води до по-активна филтрация на кръвта, което увеличава образуването на урина.Ускорената обмяна на вещества при натоварване повишава нуждата от елиминиране на отпадъци чрез урината. При определени физически активности, особено тези с висока интензивност или упражнения, при които има увеличаване на вътрешноабдоминалното налягане (напр. бягане, скачане, вдигане на тежести): Може да се упражни механично налягане върху пикочния мехур: Натиск върху таза или пикочния мехур може да създаде усещане за нужда от уриниране, независимо дали мехурът е пълен. Раздразнение на влагалището и пикочните пътища (особено при жените): При някои жени физическите активности могат да доведат до повишена чувствителност на пикочния мехур. По време на физическо натоварване тялото произвежда пот, за да регулира температурата. Това води до повишена нужда от хидратиране. Ако се консумират повече течности преди, по време или след упражнение, естествено е пикочният мехур да се напълни по-бързо, което води до по-често уриниране.
Физическата активност води до стимулиране и на нервната система. Активира се симпатиковата нервна система: По време на физическа активност тялото е в състояние „бий се или бягай“, което може да повлияе регулирането на пикочната система и да предизвика повишена активност на пикочния мехур. До повишена честота на уриниране обаче, може да доведе и парасимпатикова реакция след тренировка: Когато тялото се успокоява след интензивно натоварване, парасимпатиковата система може да стимулира процеса на уриниране като част от релаксацията. Приемът на определени храни или напитки около тренировката може да увеличи честотата на уриниране. Например: Кофеин (в кафе, чай, енергийни напитки) има диуретичен ефект, който стимулира образуването на урина.Електролитни разтвори или спортни напитки: Някои електролити могат да стимулират бъбреците и да предизвикат по-често уриниране. Вода в големи количества: Бързото изпиване на голямо количество вода преди или след тренировка може да натовари пикочния мехур. Активността води и до промени в хормоналния баланс. Физическата активност води до отделянето на хормони като адреналин и норепинефрин, които могат да повлияят на функцията на пикочния мехур и да увеличат позивите за уриниране. Свръхактивен мехур или стрес-инконтиненция при тренировки е характерна особено при жените (но понякога и при мъже), честото уриниране може да е симптом на стрес-инконтиненция: При упражнения с висока интензивност (като скачане или бягане), налягането върху мехура може да доведе до неволно изпускане на урина или често уриниране.
Слединфекциозния синдром налага диета. Диетичните грешки подкисляват урината
Ниската стойност на рН в урината може да бъде причинена от прием на киселинни лекарства, ацидоза, захарен диабет, хроничен нефрит, подагра, левкемия, диета с високо съдържание на протеини, прием на захарин, дефицит на витамин С и може да бъде причинена от остър ставен ревматизъм например. Минералите, съдържащи се в храните, ги правят киселинни или алкални. Примери за храни, които водят до по-киселинна урина, включват храни с високо съдържание на протеини като риба, боб и ядки. Храни с високо съдържание на въглехидрати като сладки храни и газирани напитки имат същия ефект. Въглехидратите могат да стимулират уринирането, чрез различни механизми, свързани с техния метаболизъм и физиологични ефекти върху тялото. Едно от обясненията е, че по-високата концентрация на въглехидрати може да доведе до намаляване на скоростта на изпразване на стомаха, което води до по-бавно движение на течности в кръвния поток. Това по-бавно движение на течности в кръвния поток може да намали производството на урина, и повишен позиви за уриниране Głąbska et al. (2018). Храните с високи алкални нива включват зеленчуци, ядки и повечето плодове. Те предпазват от образуване на кисели камъни.
Симптомите на камъни от пикочната киселина са силна болка от двете страни на кръста, болка в хълбоците или стомашна болка, която не изчезва. Кръв в урината. Гадене или повръщане. Треска и втрисане, урина, която мирише лошо или изглежда мътна.Киселинното рН на урината наистина може да стимулира уринирането, както е посочено от (Ayasse et al., 2021), които изследват ефекта на бензамил върху рН на урината и екскрецията на NH4+. Проучването демонстрира, че медиираното от бензамил алкализиране на урината се причинява от инхибирането на H+-K+-ATPases, което води до промени в pH на урината и екскрецията на определени йони. Това доказва, че промените в pH на урината могат да бъдат повлияни от специфични механизми, като инхибирането на определени йонни транспортери, заради които се промнея състава на урината и се стимулира уринирането. Следователно промените в pH на урината, повлияни от фактори като микроелементи и йонни транспортери, могат да играят роля в стимулирането на уринирането, подчертавайки сложното взаимодействие между регулирането рН на урината и процесите на отделяне на урина. Тези промени в състава на урината са заради промени в метаболизма.
Увреждането на метаболизма и хормоналният дисбаланс при след инфекциозния синдром усилват честото уриниране.
Хипотезата че диабетът е следствие от вирусно заболяване се споделя от все повече учени-изследователи на това заболяване. Вирусът може да предизвика както директно увреждане и загуба на функция на бета клетките на панкреаса произвеждащи инсулин при диабет тип 1, така и инсулинова резистентност при диабет тип 2. Диабетът както тип 1, така и тип 2 може да причини често уриниране както поради високите нива на кръвната захар, което води до повишено производство на урина, така и поради съдови промени при недобре овладени нива на кръвна захар и добавени инфекции. В контекста на инсулиновата резистентност, повишените нива на кръвната захар могат да предизвикат класическата хипергликемична триада, която включва полиурия. Ако излишната кръвна глюкоза не се транспортира ефективно в клетките, произтичащите от това високи нива на кръвна захар могат да доведат до повишено уриниране и САПМ (Zaman, 2020).
Хормонални фактори като бременност могат да доведат до повишено производство на урина и често уриниране. Пост-инфекциозния синдром предизвика множество случаи на отключени ендокринни заболявания и хормонални дисбаланси. Дори физиологични промени в нивата на хормоните, особено при жени по време на менопауза, могат да повлияят на функцията на пикочния мехур и да допринесат за симптомите на OAB. Един възможен механизъм включва повишена регулация на рецептора на простагландин E2 (PGE2) рецептор подтип 4 (EP4) в пикочния мехур, за който се предполага, че участва в свръхактивността на пикочния мехур Chuang et al. (2012). Тази повишена регулация на специфични рецептори в пикочния мехур може да допринесе за развитието на симптоми на свръхактивен пикочен мехур. Смесени невро-хормонални фактори влияят на капацитета на пикочния мехур: Хората със САПМ може да имат намален капацитет за задържане на урина, което води до чести позиви за уриниране, дори когато пикочният мехур не е пълен.
Всички симптоми в малкия таз са наречни Синдром на тазовото дъно
IC е част от синдромите на „широко разпространения фенотип на болка“ или тазов синдром, който е класифицирана група от разстройства, соматични по природа, но основната патофизиология се приписва на дългосрочен умствен и емоционален стрес, а не само на анатомия, биохимична, функционална или инфекциозна патология …Възпалението може да има различни причини, включително автоимунитет, микротравми, упражнения и в някои случаи инфекции. Сакроилеитът може също да бъде свързан с болест на Crohn, възпалително заболяване на червата, улцерозен колит и подагра. Камък в бъбреците.Повтаряща се инфекция на пикочните пътища.Рак на пикочния мехур.Болести, предавани по полов път.Ендометриоза (при жени)Простатит (при мъжете)Съществува потенциална връзка между тазовите синдроми и ишиаса, тъй като тазовите заболявания понякога могат да доведат до симптоми, които се излъчват към долната част на гърба и краката, наподобяващи ишиас. Докато преките проучвания за връзката между тазовите синдроми и ишиаса са ограничени в предоставените препратки, сложното взаимодействие между тазовите разстройства и компресията на нервите или дразненето в долната част на гърба може да допринесе за симптоми, подобни на ишиас.Освен това, състояния на хронична тазова болка, като IC/BPS и дисфункция на тазовото дъно, могат да доведат до мускулно напрежение, дразнене на нервите или променена биомеханика на таза, което може да допринесе за дискомфорт в долната част на гърба и краката, наподобяващ ишиас.
Взаимосвързаният характер на тазовата и лумбалната област може да доведе до припокриващи се симптоми между тазови синдроми и ишиас. Повечето хора с IBS изпитват по-лоши или по-чести симптоми по време на периоди на повишен стрес. Типичните симптоми на IBS включват постоянна болка в горната или долната част на корема, спазми и промени в консистенцията на изпражненията (какането). Той има тенденция да причинява запек при жените и диария при мъжете, въпреки че някои хора имат и двете. Други признаци на IBS могат да включват усещане за пълнота, метеоризъм (газове) или отделяне на лигавица. Много хора имат по-лоши симптоми на IBS, когато ядат или пият определени храни или напитки. Те включват пшеница, млечни продукти, цитрусови плодове, боб, зеле, мляко и газирани напитки. стрес. Освен това храненето с несмилаеми, ферментиращи въглехидрати може да стимулира бактериалния растеж в дебелото черво. Този бактериален растеж засилва екскрецията на фекален азот под формата на бактериален протеин и намалява навлизането на амоняк в дебелото черво в кръвния поток. По-ниската екскреция на азот в урината в резултат на този процес може да допринесе за повишено уриниране (Beynen et al., 2002). Могат са се следват някои прости правила в тази връзка: Да се регулирайт приема на течности: Избягване прекомерния прием на вода непосредствено преди тренировка. Усъвършенстване техниката както на физическите усилия, така и на поведението: Необходимо е упражненията, да не оказват излишно напрежение върху тазовите органи.
Токсини, алергени в храната и антигени в съседство подклажат огъня на възпалението, в дъното, на което, както винаги, е Микробиомът
Като химични токсини могат да действат и някои медикаменти, особено в съчетание с някои специфични методи на лечение. Някои лекарства, като диуретици, могат да увеличат производството на урина и да доведат до често уриниране. Един от най-разпространените токсини увреждащ директно епитела на уретрата е глифозатът. Установено е, че яденето на органични продукти значително намалява нивата на глифозат в тялото, защото глифозатът не е одобрен за употреба в органичното земеделие. Въпреки това, хербицидът е толкова повсеместен и в широка употреба, че дори 100% органична диета ще съдържа следи от хербицида. Най-обикновени земеделски работници и частни стопани пръскат глифозат върху генетично модифицирана царевица, овес, соя и пшеница, без никакви угризения. Собствениците на дворове също използват глифозат върху своите тревни площи и градини. Кои храни съдържат най-много глифозат? По реда на тяхната концентрация това са: На първо място соеви зърна, на второ, портокали, после бадеми, смокини, грейпфрути, шамфъстък. Глифозатът може да убие постоянни и здравословни членове на микробиома като Lactobacillus spp., Ruminococaeae и Butyricoccus spp., което води до намаляване на ключови микробни метаболити, които поддържат оста черва-мозък-микробиом, включително индоли, L-глутамат и късоверижни мастни киселини.
Всичко в крайна сметка опира до микробиома и неговото поддържане в хармония, колкото и странно да звучи, е първостепенното и най-важно действие в посока урологично здраве. Има доказателства, предполагащи потенциална връзка между специфични микробиоми, като микробиома на червата или пикочния мехур, и тазовия синдроми, включително интерстициален цистит/синдром на болка в пикочния мехур и хронична тазова болка. Проучванията изследват ролята на микробната дисбиоза при тези състояния, подчертавайки потенциалното въздействие на микробиома върху здравето на таза и болковите разстройства. Едно проучване открива фекална дисбиоза при пациенти с интерстициален цистит и простатна хиперплазия, с което се изтъква връзката между промените в чревния микробиом и болката в таза (Rahman-Enyart et al., 2021). Освен това, Yang et al. (2022) съобщават, че функционалните заболявания на пикочния мехур, включително и споменатите заболявания са взаимосвързани със заболявания на червата, което предполага възможна връзка между уринарните и чревните микробиоми при тазовите синдроми (Yang et al., 2022). Едно проучване открива фекална дисбиоза при пациенти с цистит и аденом на простата, което показва потенциална връзка между промените в чревния микробиом и болката в таза (Rahman-Enyart et al., 2021).
Yang et al. (2022) съобщават, че тези функционални заболявания на пикочния мехур, включително на простатата и женските полови органи , са взаимосвързани със заболявания на червата, което доказва фактическата връзка между уринарните и чревните микробиоми при тазовите синдроми (Yang et al., 2022). Изследване на Chao et al. (2021) проучва ролята на вагиналния микробиом при разграничаването на женската хронична тазова болка, причинена от ендометриоза/аденомиоза и интерстициален цистит и доказва влиянието на вагиналния микробиом върху разстройства с тазова болка (Chao et al., 2021). В допълнение, Xu et al. (2021) са изследвали комбинираното влияние на микробиома на урината и метаболома при пациенти с IC, което предполага потенциален диагностичен маркер за интерстициален цистит и подчертава ролята на микробиома в патофизиологията на цистита (Xu et al., 2021). Освен това микробиомът на урината е изследван в контекста на злокачествени заболявания на пикочно-половата система, включително рак на пикочния мехур и простатата, подчертавайки въздействието на микробните общности върху урологичното здраве, дори и в това отношение. (Ahn et al., 2022).
