Инфекции и след-инфекциозен синдром – история и психология

През 2019 г. очакваната средна продължителност  на живота в световен мащаб бе 73 г..Само два века по-рано, тя е била два пъти по-кратка, 35 г.  За средновековието, е трудно изобщо, да си представим, как са оцелявали хората  – кръвопролитни битки,  физическо насилие и липса на антибиотици. Единствената, непосредствена причина за ранна смърт са били инфекциите. Дори най-богатите и добре хранени слоеве на населението, не са били застраховани от внезапна треска и смърт. Без да броим жертвите на  пандемии и епидемии, цялата история изобилства от примери на известни личности повалени от треска. Инфекциите и пост-инфекциозните усложнения са уморили Александър Македонски, Джордж Вашингтон, Клеопатра, Луи XIV, Юлий Цезар, крал Едуард VI, Фредерик Шопен, Волфган Амадеус Моцарт, Лудвиг ван Бетовен, Чарлз Дарвин, Едгар Алън По, Нанси Рейгън, Джеймс Монро и много други…

Революционно проучване през 2019 г,, непосредствено преди пандемията, разкрива за първи път, глобални изводи за тежестта на бактериалните инфекции. Според констатациите, публикувани през 2019 г., 7,7 милиона смъртни случая по света се дължат на инфекции, причинени от 33 различни вида бактерии, което представлява 1 на 8 от всички глобални смъртни случаи. Шокиращо, бактериалните инфекции се очертаха, като втората водеща причина за смърт в световен мащаб, изпреварени само от исхемичната болест на сърцето. След пандемията тази статистика стана още по-плашеща, не само защото, като причина за болшинството смъртни случаи, беше установена добавена бактериална инфекция, но и защото, сред научните среди започна да се прокрадва съмнението, че дори исхемичната болест на сърцето, може да е провокирана, от вирусна инфекция. Освен перикардити и миокардити, вирусите причиняват и ендотелна дисфункция…

 Взирайки се в непосредствените ефекти от едно остро възпаление, лекарите смятаха че вирусът на пандемията може да предизвика възпаление на сърдечния мускул и сърдечната обвивка, перикарда, но не и да предизвика директно увреждане на коронарните съдове. Последвалите събития и по-специално, пост-инфекциозния синдром започнаха да опровергава схващането, че само когато има активен причинител, тогава има възпаление. „Теорията за микробите“ твърди, че микробите са това, за което трябва да се тревожим и трябва да продължим да намираме начини да ги убиваме. Докато „теорията на терена“ твърди, че ако тялото е добре и балансирано, тогава микробите, които са естествена част от живота и околната среда, могат да съжителстват с тялото, без да причиняват заболяване. Ако коронарните съдове не се свиваха от стрес и микробите в корема не са в ‘дис-биоза’, ние не би трябвало да боледуваме.

Има легенди, за свещеници, по времето на пандемиите от ‘черната смърт’, чумата, останали недокоснати от инфекцията. Вярата им пречела да се заразят. А други, са се предавали преди още, заразата да достигне до тях. Ако се вгледаме в  обстоятелствата в живота на известните личности загинали от треска, можем да видим, че те са изпитвали терзания и решавали трудни дилеми в моментите, когато са боледували. Малко повече от век и половина, след откритието на  микроорганизмите от Робърт Кох, от Луи Пастьор се е родила идеята и нейното доказателство, че всички заболявания се причиняват от тези живи патогени. Паралелно на нея обаче се ражда и противоположна идея, от друг негов съвременник и конкурент Антоан Бешамп, застанал на обратното мнение. Той твърди, че, тези причинители винаги са съществували в околната среда, но само  хора явяващи се благоприятен терен за развитието им, се заразяват. Важен е ‘теренът’, а не причинителят.

 Микроорганизми винаги е имало и те са навсякъде. Някои се разболяват а други не, макар всички да са били в контакт с вируси.

Съвременната медицина, се опитва да развенчае мита, за неврогенните причини на язвата или , че ‘язвата не е това което ядеш, а това което те яде’. Откриването на Хеликобактер пилори и успешното му отстраняване с антибиотици, с право получи Нобелова награда за биология 2005 г, защото предизвика истинска революция в лечението на гастрита и пептичната язва на стомаха и дванадесетопръстника. Оттогава медицината ясно дефинира две основни причини за язвена болест – употребата на нестероидни противовъзпалителни и инфекция от  страна на въпросния бактерий. По същата логика, медицината отрича съществуването на ‘дразнимо черво’ и болест на червата породена от психогенни фактори. Изследванията доказват, че ‘дразнимото черво’ е всъщност последица от вирусна инвазия или чревна инфекция в резултат  промяна на съотношението ‘добри-лоши’ бактерии, в червата.

Безспорно, това вече е доказан факт, с една забележка, че хора в нестабилно психическо състояние, са по уязвими както към вирусна и бактериална инвазия, така и към химични патогени от средата. След-инфекциозния синдром, с който медицината тепърва се сблъсква, показа, че продължителното пребиваване в състояние на ‘бий се или бягай’, обусловено от повишен тонус на симпатиковата нервна система, е причина за неврогенно свиване на съдовете, недостатъчна перфузия с кръв и напрактика обезкървяване на лигавиците, както на стомаха така и на червата. При липса на достатъчно кръв, липсват и достатъчно клетъчни и хуморални фактори на имунитета, предпазващи лигавиците от инфекциозни агенти. Т.е. психичните състояния могат да се окажат причина, а не следствие за язвената болест и синдромът на дразнимо черво. Обстоятелствата в живота предразполагат към инфекция…

Условията на живот и психичната нагласа, са основен фактор за заразяване с инфекциозни болести

Иронично, самият Луи Пастьор, е починал през 1895 г. при обстоятелства, потвърждаващи ролята на ‘терена’ в болестта. Френският химик и бактериолог, известен със своите изследвания в областта на микробиологията и въвеждане процеса на пастьоризация, е починал от пневмония. Загинал е от класическата болест причинена от обектите на собствената му теория, превърнала се в доминиращото схващане за инфекциите, последните 100 години, но срещнала яростна съпротива, докато той е бил жив. Дори британското правителство я е отрекло, а дежурни опоненти постоянно са опровергавали тезата, че микроорганизмите са причина, а не следствие от болестта.  Две от дъщерите му почиват, студентите му стачкуват, той няма прилична лаборатория, парализира се и на фона на всичко това,  си отива непризнат, от пневмония…
Теорията за ‘терена’ се е появила преди малко повече от век, но на практика, свидетелства за тежки заболявания след психичен срив,  датират много преди това. Клеопатра VII е починала през 30 г. пр. н. е. при обстоятелства, говорещи за тежки душевни терзания. Според официалната версия е изпила отрова, за да се самоубие, след поражението на Антоний в битката при Актиниум, но от всички най- различни теории за причините, на смъртта й, може би най-правдоподобната е, тази която допуска насложена инфекция. Преживяването на нещо особено негативно, се отразява пряко на имунитета и освен на инфекциозни, такава ситуация може да бъде предпоставка и за развитие на злокачествени заболявания.

Александър Македонски е починал през 323 г. пр. н.е.. в Бавти, Сирия. Надменната мечта да завладее целият свят, кара Александър да пренебрегне империята, която управлява. Той пренебрегва и здравето си до такава степен, че увлечен от изгаряща амбиция, умира в изгаряща треска, след двуседмично боледуване. Не успява да осигури наследник на империята, отказва да посочи такъв и елиминира всички кандидатите за този пост. Междувременно страда от угризения за стореното от него и за цялата разруха, която е причинил  по пътя си, нахлувайки в Персия.
Не е бил в пълна душевна хармония и Джордж Вашингтон, първият президент на Америка, починал неочаквано на 14 декември 1799 г. Две нощи преди смъртта си, той попада на открито, под ударите на силна буря и дъжд. Мокър до кости, отказва да се преоблече и смени мокрите дрехи, за да не закъснение за вечеря. На следващия ден му се възпалява гърлото. Поводът да пренебрегва тези малки детайли е, че през това време, е увлечен от разширяване на икономическите си начинания, при положение, че вече е забогатял доста, неприлично според някои, докато е бил президент.

Духът и нагласата на воин, е това което се бори срещу инфекцията

Докато на някои им падат защитните сили и организмът им е превзет от микроорганизми, други като Григорий Распутин, са пример за високи защитни сили, при меко казано, неблагоприятни обстоятелства.  Руски духовник и религиозен мистик, близък до семейния кръг на руския цар, той умира през 1916 г от множествени увреди, отравяне с цианид, огнестрелни рани, охлаждане и удавяне. Според една от теориите отровата не му е подействала, защото е ял много чесън, но последвалите събития доказват, че всъщност нещо повече от чесън го е държало жив. Няколко пъти прострелян, малко преди това отровен, последно е удавен през дупка на леда, в река Нева. Вероятно и тогава е щял да оживее, ако не му е пречел леда да изплува.

Случаи като тези на изобретателя на еволюционната теория Чарлз Дарвин и известната британска медицинска сестра и социален реформатор, основоположник на статистиката Флорънс Натингейл, са доказателство  как, едно инфекциозно или по-точно след-инфекциозно състояние, може да се превърне в стимул за духа, основа на иновативни идеи и ефективна творческа дейност. Случаите с Моцарт, Шопен и Бетовен са по-скоро примери за това, как един прекалено силен дух може да накара личността, да пренебрегне тялото до степен в която болестта да го превземе.
Съвременните проучвания отделят малко внимание на психологическите причини за инфекция при здрави хора, но има интензивни проучвания, по време на пандемията за начина, по който се отразяват психичните заболявания на вирусната инфекция…

Психичните проблеми повишават риска от инфекция и инфекцията може да доведе до психични проблеми

В скорошно проучване, публикувано в The Lancet Healthy Longevity, е изследвана връзката между съществуващите психиатрични разстройства и резултатите от заболеваемостта, от вируса на последната пандемия, сред хора на средна и напреднала възраст, използвайки данни за 421 014 участници в Biobank на Обединеното кралство. Изследователите са използвали логистична регресия, за да анализират връзката между предпандемичната психиатрична хоспитализация (потърсена лекарска помощ за психични проблеми) и  резултите по отношение диагностика, хоспитализация и смъртността от инфекции.

Проучването разкри, че хората с анамнеза за психиатрична хоспитализация преди пандемията, са имали повишен шанс да бъдат диагностицирани с вируса, да бъдат хоспитализирани или да ги сполети смъртен изход. Рискът е най-висок за тези с анамнеза за хоспитализация по повод множество психиатрични разстройства. Същите тези лица са изправени и пред повишен риск от хоспитализация за други инфекции, което предполага, че психичните разстройства са съществен фактор за инфекциите въобще. Тези констатации  подчертават взаимосвързаността между психичното и физическото здраве.

Предишни изследвания показват връзка между психологическия стрес, специфичните психиатрични състояния и повишената чувствителност към различни инфекции, като респираторни инфекции и сепсис. Горното проучване посочва потенциални механизми, включващи имунна дисрегулация и неврогенни реакция на стрес, както и връзката помежду им. Резултатите налагат бъдещи изследвания за установяването на причинно-следствената връзка между психиатричните разстройства и риска от инфекция, както и необходимостта от изследване на движещите тези процеси механизми.

Човек колкото и добре да живее, рано или късно се заразява с нещо

Инфекциите са част от живота и колкото и да е стабилно психичното състояние на един човек, той може да се разболее от тях, като част от естествения процес на стареене. Дори най-успелите и реализирани в живота персонажи от историята, са приключили жизнения си път в момент на неразположение и добавена инфекция.  Според Гьоте, най-възвишените личности, се разболяват, само като ги ‘духне вятъра’. Енергията, която употребяват за ума, по някакъв начин лишава от енергия тялото:

Ханс Кристиан Андерсен – датски писател, известен с приказките си, е починал от треска, свързана със заболяване на черния дроб и понижени защитни сили. Джонатан Суифт – ирландски писател и сатирик, страдал от болест на Мениер, вертиго което е било свързано с инфекция. Заболяването му довело до прогресивно влошаване на слуха, периодични пристъпи на виене на свят и гадене. Франц Кафка – чешки писател е  страдал от туберкулоза в продължение на години преди смъртта си, през 1924 г. Всичко написано от него, през това време, е мрачен пример за това, как болестта, може значително да повлияе едно цялостно творчество.

Тази изтънчена чувствителност всъщност, е чувствителност към всичко, в това число и. към инфекции: Фредерик Шопен, полски композитор и пианист, е страдал дълго от туберкулоза. Болестта засегнала белите му дробове и причинила продължително страдание преди смъртта му през 1849 г. Пьотър Илич Чайковски, руски композитор, е починал през 1893 г. от холера. Волфганг Амадеус Моцарт – много млад е починал през 1791 г на 35 г., от предполага се, стрептококова инфекция, водеща до ревматична треска. Густав Малер – Австрийски композитор и диригент, е починал през 1911 г. от бактериален ендокардит и възпаление на сърдечните клапи.

Най-голямото богатство е здравето

Независимо колко власт и пари има един човек, ако се разболее и умре, те не му вършат много работа. Даже напротив, властта и парите също се оказват бреме и предпоставка за конфликти, от които страда имунитета. Много феодални владетели и политически лидери са загинали от инфекции и слединфекциозни проблеми. Фредерик Барбароса – германският император, е починал през 1190 г. от треска по време на Третия кръстоносен поход. Наполеон Бонапарт – френският император, умира през 1821 г. на остров Света Елена, след окончателния залез на кариерата си. Въпреки че първоначално се е смятало, че е починал от рак на стомаха, има теории, че вероятно е страдал от инфекциозно заболяване или стомашна язва, усложнена от инфекция.

Уилям Хенри Харисън – 9-ият президент на САЩ, починал от пневмония и треска, само месец, след като поел длъжността. Джеймс А. Гарфийлд – 20-ият президент на САЩ,  умира от инфекции и треска, след като е бил прострелян. Джеймс Уилсън – един от основателите на САЩ и подписали Декларацията за независимост, е страдал от малария, която му причинила периодични пристъпи на треска и слабост в продължение на години. Кристофър Рийв – американски актьор, известен с ролята си на Супермен е починал, от усложнения след инфекция, след като години наред се е борил с парализа. Френсис Скот Ки – Американският поет и автор на националния химн на САЩ “Звездно знаме”, е починал през 1843 г. от усложнен плеврит.

Силата на думите и мисълта също не са защита срещу инфекции: Франсис Бейкън – английски философ, учен и писател, е починал от бронхит и треска, след като правел експерименти за замразяване на месо. Фридрих Ницше – германски философ, е страдал от множество здравословни проблеми, включително сифилис. Болестта е причинила сериозни неврологични и психични проблеми, които са го измъчвали години. Карл Маркс, немският философ и икономист е починал през 1883 г. от бронхит и плеврит, без да успее да види комунизма в действие, плодът на неговото въображение и интелектуални упражнения.

Ние не спираме да се упражняваме, защото остаряваме. Ние остаряваме, защото спираме да се упражняваме.

Все по-големия напредък на медицината, кара съвременното общество, да счита, че отговорността за здравето на индивида, е на общественото здравеопазване, на институциите, на държавата, на някой друг: ‘Има безброй начини и средства за лечение, все някой ще ме излекува’. Последната пандемия показа, че медицината сама по себе си, не е всесилна и отговорността за  здравето е индивидуална. Заедно с антибиотиците и противовирусните средства, които промениха цялата човешка история, по отношение на инфекциите, паралелно се развива алтернативна медицина, основана на научни проучвания и алтернативните методи за профилактика, в поддържане на тялото и духа във форма. Когато става дума за болести и престъпност, ключовата дума е профилактика. А цялата профилактиката, може да се обобщи в максимата ‘здрав дух, в здраво тяло’. Здравият организъм няма проблеми с яйцата, месото, мазните и пържени храни. Антибиотиците увеличиха продължителността на живота, но имаше време, когато не се обръщаше толкова внимание на холестерола в кръвта. Това беше в миналото или по времето, когато ‘теренът’, автоимунните заболявания, наднорменото тегло, заседналият начин на живот, токсините в природата, стресът в организма и обществото, хроничните състояния и случаи на системно възпаление не бяха толкова разпространени.