Всеки е малко луд. Едни повече, други по-малко. Единици, попадат в психиатрични заведения. Болшинството са на свобода и могат да попаднат навсякъде, дори в парламента. Още Аристотел е смятал, че лудостта и гениалността вървят ръка за ръка. Огромна маса хора, от така наречените ‘творчески професии’, имат психични отклонения, според скорошно проучване, публикувано в Journal of Psychiatric Research. Най-много известни личности, свързват, както проблемите, така и творческите си успехи, с две нашумели напоследък, разстройства, в развитието и функциите на нервната система – хиперактивност с дефицит на внимание (ХДВ ADHD) и аутизъм. Симптомите на двете състояния се обостриха много, по време на пандемията. Случаите на аутизъм, днес, в сравнение с тези открити в началото на 20-ти век, са се увеличили от 1 на 30000, до 1 на 30 на места (1000 пъти), като 93% от тях съобщават за обостряне на състоянието, след среща с вируса. Ако цифрите нарастват с този темп, всеки втори след 20 години, ще проявява симптоми в спектъра на аутизма, а останалите ще страдат от ХДВ, или и от двете едновременно. Въпросът е, това положителна, или отрицателна тенденция е? Дали в крайна сметка пандемията, няма да се яви фактор, в подкрепа на гениалността, в човешката еволюция? Как симптомите на ‘замъглено съзнание’, забравяне, нервност, депресия могат да се превърнат в ‘актив’ ? Как всъщност, разделението, отчуждението, нетолерантността, противопоставянето, импулсивните реакции, могат да помогнат за здравето на индивида и обществото? Оказва се, че вещото управление на симптомите на аутизъм и ХВД, може не само, да лекува физически и психически проблеми, но и да доведе до истински творчески подем.
Подобно на идеята, че гениалността е ‘лудост’, идеята, че всички хора, са предразположени към психични отклонения (лудост или гениалност), също не е нова. В края на 19-ти и началото на 20-ти век, психиатрите Емил Крепелин и Ернст Кречмер разделят хората, на предразположени към деменция (или шизофрения) и манийна депресия (или циклофрения). Термините ‘шизофрения’ и ‘аутизъм’ са въведени 1908 г. от Ойген Блойлер за сходни състояния, често , в миналото, бъркани едно с друго. И при двете, болните имат проблеми в общуването и са откъснати от реалността. При циклофрения, биполярно разстройство и ХДВ , често, също бъркани или диагностицирани заедно, обратно, болните са общителни, но се люшкат от едната крайност в другата -мания и депресия (при ХДВ, между разсеяност и хипер-фокус). По време на пандемията всички тези психични заболявания отбелязаха ръст, но отклоненията в спектъра на аутизма и ХДВ, се диагностицират най-често. На тях, се смята, че дължат поведението си, две от най-обсъжданите, по това време, публични фигури : Президентът Владимир Путин, според западни анализатори, има много симптоми от синдрома на Аспергер, (понятие употребявано за хора от ‘спектъра на аутизма,’ със среден, или по-висок от средния, коефициент на интелигентност) и милиардерът Бил Гейтс, по неговите думи, е с диагноза ХДВ. Според много изследователи, Айнщайн(пропорционално на гения си), е имал и от двете. Оказва се, че симптомите, съвпадат с психичните оплаквания на след-инфекциозния синдром и се лекуват с психо-терапия, която всъщност, ги превръща от недостатъци в предимства. Качества, които хората днес, търсят по навик в политиците, вместо преди това, да ги възпитат, в себе си.
‘Всичко положително води до нещо отрицателно. Геният на Айнщайн доведе до бомбата над Хирошима’ Пабло Пикасо
Както и всичко отрицателно, води до нещо положително – аутизмът, е довел до геният на Айнщайн. Всяко зло за добро и обратно. Грета Тунберг -Активистката за климатичните промени, открито говори за своя синдром на Аспергер и, че той е нейната “суперсила” в борбата срещу глобалното затопляне. Едни намират подхода и, за ‘свиреп’, други за настойчив, страстен и упорит. Едни го приписват на фиксация върху темата, други на ‘различната’ и перспектива. Илон Мъск – Главният изпълнителен директор на Tesla и SpaceX обяви на “Saturday Night Live”, че има синдром на Аспергер, отдавайки на него уникалния си начин на мислене и иновативни идеи. Нестандартното мислене и нелинейните творчески перипетии в работата на Мъск, имат много критици, но той е успял, да сглоби и реализира амбициозни проекти, като електрически автомобили и космически полети, преминавайки всички конвенционални норми. В спектъра на аутизма често се наблюдават повторяемост, ритуали или фиксация върху определени теми, без да се взема предвид чуждото мнение. Фокусът може да бъде интензивен върху специфични интереси, или непостоянен под влияние на зрителни, слухови или тактилни вмешателства, заради чувствителност към сетивни стимули. Работата с тези симптоми води до внимание към детайла, визуално възприятие, творчески и артистични таланти, математически и технически способности. Развиват се интереси и опит в „нишови“ области, силни страни на характера, като честност и лоялност. Шаблонни и повторяеми навици, водят до постоянство.
Аутистите притежават емпатия, която обаче, не намира адекватен израз. Характерни са трудности в разбирането на социалните знаци, невербалната комуникация, социалните норми и установяването на между-личностни отношения. Симптомите се появяват в ранно детство, още на 2 или 3 години, докато при ХДВ малко по-късно към 7-8 г.. Наблюдават се често и при деца отгледани в неадекватна социална среда. Децата предпочитат самостоятелни дейности или проявяват интереси, ограничаващи истинските социалните взаимодействия. Антъни Хопкинс – Известният актьор от ‘Мълчанието на агнетата’ разкри, че се идентифицира “в спектъра на аутизма” и споделя, как това е повлияло на творческите му постижения. Той смята че дължи успеха си, от една страна на вниманието към детайла, на задълбоченото изучаване на нюансите в емоциите и поведенията на героите му. Потапянето в дълбочина, променя начина, по който, той започва да възприема света и изразява емоциите си. От друга страна, той е известен с препоръките си за това, как да се дистанцираш от хората, които не ти помагат да бъдеш себе си – вид асоциално, но необходимо, за творческите успехи, поведение. Дан Акройд – Актьор и комик, известен с ролите си в “Призраци” открито говори за своя опит със синдрома на Аспергер. Чрез ‘хиперфокус’, е начинът, по който Акройд се концентрира върху творческите проекти и комедийни стилове. Леко отнесеният му маниер, изразява нестандартното му психично състояние, създававащо неподражаем колорит на героите.
‘ Цялата ‘лудост’ на ‘лудите’ е, че те не разбират, че са ‘луди”. Джим Джеферис
За да се справят с погрешните схващания и стигмата около ХДВ беше формулирано 
‘Международно консенсусно изявление’ от екип на световни учени. Въпреки критиките за субективния характер на диагнозата ХДВ, поради липса на биологичен тест, изявлението защити валидността на съществуването му, въз основа на установените критерии за психични разстройства. Така, ако човек, сам или с чужда помощ, идентифицира симптомите си, може да ги трансформира и култивира в способности. По този начин, на пръв поглед, ‘разхвърляното’ и несръчно поведение от ХДВ, при много предприемачи, спортисти, артисти, се е превърнало в конкурентно предимство: Ричард Брансън, смята че неговият предприемачески дух за основаване на Virgin Group, се дължи на ХДВ. Само такова спорно психично състояние, може да бъде в основата на неговото рисково поведение и иновативност в материализиране на нестандартни идеи. Брансън говори как се справя със симптомите – прави списъци и делегира задачи, за да управлява ефективно времето си и поддържа вниманието си фокусирано. Агата Кристи, е друг пример за използване на разфокусирането за творчество: Известната авторка е развила способността да съставя сложни и заплетени сюжетни линии, благодарение на ХДВ. Разконцентрираното внимание и развинтено въображение и помагат да създаде сложни сюжети и ярки персонажи в детективските си романи. А. Кристи използва писането, като начин да изрази себе си, намирайки утеха и фокус в нещо, различно от това, просто ‘да се намираш на приказки’ в битово ежедневно общуване. Актьорът от ‘Мъже в черно’ Уил Смит признава, че ХДВ му предоставя динамичната енергия, присъствие и харизма, необходими за успеха, както в киното, така и в музиката. За У.Смит творческите начинания, стоят на първо място и той споделя, как съзнателно поддържа организация и структура в живота си, така, че да намали разсейването, за да управлява ефективно енергията, която получава от ХДВ. ХДВ е потенциал за работа в многозадачен режим. При ХДВ, децата, а по-късно възрастните, имат затруднения с фокусирането и организирането, но не рядко имат и проблеми със социалната комуникация, които обаче, са различни от теаи при аутизма. ХДВ са общителни, но имат проблеми с поддържане на вниманието в разговор, сменят темите и често преместват фокуса, предизвиквайки недоразумения. Склонни са към импулсивни реакции. Могат да повтарят едно и също, шаблонно поведение, но то не е същото като при аутизма; Тяхното ‘зацикляне’ се проявява повече, като ‘допаминов глад’ – еднообразие в търсенето на нови и все по-силни стимули (в това число и пари, с които да си ги осигурят).
Децата и възрастните, имат затруднения да поддържат вниманието си върху задачи, които не ги интересуват. Това води до проблеми с организацията, реда и последователността, както личната, така и на околните. Симптомите могат да бъдат физически, емоционални или поведенчески: Непредсказуемост и неефективност в ежедневните задачи. Разсейване, хиперактивност и безпокойство. Липса на внимание към детайлите. Несръчност в движенията и комуникацията. От бързо прекъсване на събеседника и довършване на мисълта му, вместо него, до забавено време за реакция и преосмисляне, какво е трябвало да каже…Чувство за пилеене на много енергия с всичко това. Олимпийският шампион Майкъл Фелпс споделя, че с овладяването, ХДВ става за него, източник на живец и мотивация – причина за високите нива на енергия, необходими за интензивни тренировки и изграждане на състезателен дух. ХДВ му е помагнало да постигне многобройни рекорди в плуването, след като е предприел терапия и успял да се справи със симптомите. Терапията се изразява в стратегии за позитивно насочване на енергията, чрез стриктни тренировки и фокусиране върху организирани рутинни дейности. Симон Байлс, също е прибягнала до поведенческа терапия, диета и добавки, за да поддържа концентрация. Гимнастичката говори за своята ХДВ и как използва интензивния си фокус по време на изпълненията, за да напредва ефективно в гимнастиката, без да губи енергия. Байлс признава, че приема медикаменти и следва терапия за ХДВ, подчертавайки важността на психичното здраве, в управление на симптомите, с практики за самоусъвършенстване. Джъстин Тимбърлейк разказва, как неговото личностно развитие е минало през тренировка по многозадачност: Тимбърлейк отчита важността на заобикалянето със съмишленици и хора, разбиращи неговото състояние. Те му помагат да създаде широка организация и просперира в много сфери от развлекателната индустрия. Творчество, високи нива на енергия и склонност за мислене извън традиционните рамки, са черти, свързани с ХДВ. Ако майките на деца с ХДВ започнат да работят отрано с тях, могат да открият в това предизвикателство, огромно предимство. Ако възрастните с ХДВ могат да сведат цялата си ежедневна работа до максимата ‘Единствената работа е работата върху себе си’, могат да запазят дълго творческо дълголетие. Когнитивно-поведенческата терапия при болни от ‘дълъг K0Bид’, е всъщност работа върху себе си. По последни данни, възпитаването на такива качества, заедно с добавки, диета, акупунктура и движение се оказва най-успешното до момента лечение, на умората при след-инфекциозния синдром‘.
‘Невежеството е вирусът и когато започне да се разпространява, то се лекува само с разум’ Н.Тайсън
Класификациите в психиатрията не поставят много ясни граници между отделните психични отклонения. Болестите, много често се припокриват, а терминологията постоянно търпи развитие. Тенденцията е, все повече да се използват понятия като ‘психично здраве’ и ‘психично разстройство’ вместо ‘психична болест’, или ‘лудост’. Отчита се естественото предразположение на всеки човек към алтернативна гледна точка и динамиката в психичния му живот. Временен афект или соматична болест, могат да променят психиката. Аутизмът е раз-граничен от шизофренията, от съветския учен Груня Сухарева, като разстройство в развитието на нервната система при деца. Първоначалните класификации, са разделяли хората на ‘шантави’ (шизоиди) и ‘неуравновесени’ (циклоиди). До голяма степен, това делене се запазва, но съвременните термини, вече са аутизъм и ХДВ. Фокусът е поставен върху по-всеобхватни, по-често срещани и проучени състояния. Не става дума за ‘лудост’, а за различна гледна точка и начин на мислене, заложени в детството. След нарастване случаите на аутизъм и ХДВ, и разширяване критериите за диагноза и проследяване, на психични отклонения в ранно детство, понятията шизоид ( шизотимик) и циклоид (циклотимик), се употребяват все по-рядко. Нарастналите депресия и тревожност след пандемията се отдават освен на пост-инфекциозен синдром и на икономически, политически и социални промени. Все повече хора се определят като ‘особняци’ или ‘нерваци’, определения, валидни за хора от спектъра на аутизма и ХДВ. При пост-инфекциозния синдром на пандемията се наблюдават симптоми от почти всички психични заболявания-смяна на настроението, мозъчна мъгла, забравяне, тревожност, депресия, деперсонализаия, дереализация, халюцинации, . Случаите на нови диагнози ХДВ, по време на пандемията са се увеличили, от 238 на 100,000 през 2020 г. до 477 на 100,000 през 2022 г.. Това разбира се, отразява комбинация от фактори: – повече внимание, по-прецизна диагноза, стресираща социална, административна, икономическа и културна среда, склонността на вируса да засяга нервната система.
Приблизително 80 процента от хората с ХДВ са диагностицирани с поне още едно друго психиатрично разстройство през живота си. Най-често срещани са тревожност, депресия, отклонения в образователния процес, разстройство на сензорната обработка, аутизъм и опозиционно опърничаво разстройство. При деца това се изразява в честа и постоянна гневливост, раздразнителност, спорове и неподчинение към родители и учители, при възрастни, непризнаване на авторитети и институции. В обществото, социалните вълнения се засилиха по време на пандемията. На физическо ниво след-вирусния синдром се проявява, много често, с напрежение между очите и областта на синусите, стичане на слуз по задната страна на носоглътката, главоболие и ‘мозъчна мъгла’. Тези симптоми обикновено са свързани с процеси, засягащи челните дялове на мозъка и са причина за трудна концентрация, невроза, и влошени междуличностни отношения. Така нареченото ‘замъгляване на съзнанието’, познавателните дефицити и трудности при вземане на решения се съпровождат с намаляване на сивото вещество в префронталния кортекс на мозъка. Префронталната кора е широко изследвана при аутизма и обяснява проблемите в изпълнителните и познавателни функции от по-висок порядък, свързани с обучението, езика, общуването и емоциите. Проучвания са установили, че ХДВ е свързано с по-слаба функция и структура на невронните вериги в префронталната кора, особено на дясното полукълбо – мястото на интуицията и чувствата. Когато дясното полукълбо страда, човек сякаш изгубва естественото си чувство за мярка, мотивация, издържливост, за това как да постъпи, къде и колко да се фокусира. Симптоми като трудна комуникация, липса на фокус, пристрастяването и развитие на консуматорски навици, са следствие на нервно разстройство наречено с модерното име ‘допаминов глад’, в челните дялове на мозъка. ‘Шопинг’, престояване в социалните мрежи, онлайн магазини, новини, реалити формати, онлайн залагания, всичко това са опити да се осигури необходимия допамин, без усилия. При аутизъм и ХДВ се наблюдават големи аномалии в обмяната на допамина.
Повтарящите се действия, характерни за допаминовото привикване се опитват да заместят липсата на градивна стратегия в живота. Наркотичната зависимост е частен случай на това явление и нейното нарастващо разпространение, също е последица от стремежа към удоволствие без полагане на усилия за него. Борбата със симтомите на механичната повторяемост, липса на фокус, неуважение и невнимание към детайла, повърхностната и безплодна социализация, всички така наречени вредни навици, е необходимото усилие, за справяне със симптомите на аутизъм, ХДВ, ‘дългата настинка’ и хроничните заболявания. Проявите при след-инфекциозния синдром и хроничните заболявания могат да бъдат в целия соматичен и психичен спектър. Необяснимо качване или сваляне на тегло, дисфункция на органи, мравучкане в носа или ушите, постоянно забравяне, необясними зрителни, слухови и тактилни усещания или халюцинации. Ето защо освен при псих0-разстройства, психо-терапията, играе решаващо значение в лечение на хроничните болести включително рака и автоимунните състояния. Тя не отменя употребата на медикаменти и добавки за възстановяване на нервната система и метаболизма. Тя обаче, за разлика от тях премахва болестотворното поведение от страна на личността. Добавките помагат на тялото да си набави това което в момента липса, а отговорности на личността е да води здравословен начин на живот. Mакар да имат различни етиологии и патогенеза симптомите при “дългия Ковид” ( постковиден синдром) от тези на аутизма и ХДВ от страна на нервната система и психиката, се припокриват до голяма степен :
1.Когнитивни затруднения: При пост-инфекциозния синдром пациентите могат да изпитват „мозъчна мъгла“, затруднения с концентрацията, паметта и обработката на информация. Лицата с ХДВ имат проблеми с вниманието, организирането на задачите и задържането на информация.
2.Умора: Хроничната умора е най-срещан симптом при пост-инфекциозния синдром. Децата и възрастните с ХДВ също могат да изпитват умора, свързана с постоянната необходимост от внимание и контрол на импулсивността.
3.Затруднения в общуването: Някои пациенти с пост-инфекциозния синдром могат да изпитват проблеми в социалните взаимодействия, което може да бъде резултат от умората или когнитивните затруднения, но се среща най-често при тези които смятат, че не получават достатъчно внимание и разбиране от лекарите и близките си. Лицата с аутизъм често имат подобни предизвикателства в социалните отношения и комуникацията.
4. Сензорни проблеми: При пост-инфекциозния синдром се наблюдават променени сензорни възприятия и свръхчувствителност. Мравучкане, треперене, невралгии, обриви. Хората с аутизъм често имат специфични сензорни усещания или избягват определени сензорни стимулации. Едно дете или възрастен могат да са асоциални, но с когнитивно-поведенческа терапия, както се вижда от горните примери, могат да се интегрират успешно в обществото.
‘Светът се променя от хора, достатъчно луди, да смятат, че могат да променят света’ Стив Джобс
Според една статистика, години преди, една нация да влезе във война, в нея се раждат повече момчета. По подобен начин, пандемията, като инструмент на еволюцията, създава повече ‘чувствителни’ индивиди с потенциал на ‘гении’, в лицето на хора с психични отклонения. След пандемията със засилване симптомите на аутизъм и ХДВ при пост-инфекциозния синдром, се засилиха и социалните сътресения. Увеличава се броят на хората с психични разстройства, действащи непредсказуемо и ирационално. При аутизма и при ХДВ е най-характерно, неразбираемото поведение и необичайни решения. Аутизмът основно засяга социалната комуникация и поведението, ХДВ се характеризира основно с не внимателност и импулсивност. Хората в спектъра на аутизма могат да проявят асоциалното си поведение с агресия и са по-склонни към насилие. Тези с ХДВ имат по-изразено ‘престъпно’ мислене, защото отклонението на вниманието, води до отклонение от моралните норми и злоупотреби. След пандеминята се засили непоносимостта към политически фигури и работата на институциите. Страдащите от след-инфекциозен синдром страдат от прекалено чувствителна нервната система заради неразвиване на собствените заложби, така както обществото страда от злоупотребява с ресурсите на държавата.
‘Каквото горе, такова и долу’ херметически принцип
От престъпления в състояние на афект при болни от шизофрения до най-обикновена нетолерантност към чуждото мнение. Дори най-нормалните хора днес изпадат в противоречия. Сякаш ‘всеки е, срещу всеки’. Положителната иначе тенденция, всеки да отстоява правата си, води неизбежно до конфликти и взаимно неутрализиране, както на престъпни поведения и групи, така и на симптомите на психично разстройство. Престъпни тенденции и групи взаимно се разобличават и елиминират. Вниманието към детайла от аутизма, лекува дезорганизацията при ХДВ. Живият хаотичен разговор от ХВД, социализира аутиста. Възпитаването на емпатия при едните и дисциплина при другите, подобрява здравето, личното и на публичните финанси. На преден план, се вижда ‘лудостта’ но постепенно ‘геният’ взема връх. Упражняване на фокуса, творческото мислене, социалните сръчности, абстрахирането от общественото мнение, нетрадиционните решения, лекуват индивида и обществото. Превръщането на недостатъците в предимства, на болката в енергия, на конфликта в хармония, е процес който се случва вече на всички нива. В главата и тялото не един човек, в управлението на държавата и цялото общество. Докато индивида се бори с инерцията и лошите навици изцеждащи енергията му, обществото се бори със статуквото и финансовите злоупотреби в държавата.
