продължение от Двете страни на живота
‘Всичко, което ме убива, ме кара да се чувствам жив’ от песен на OneRepublic
Почти пет години след началото на пандемията, светът сякаш не е същият и хората в него, имат чувството, че вече не са същите хора. В историята на човечеството, се набиват на очи две основни, може би взаимосвързани, последици от епидемиите и пандемиите: Остатъчни след-инфекциозни проблеми, за здравето на индивида и последвали бурни, културни, политически и икономически промени, за обществото. Някои хора са се разминали, без никакви оплаквания, други са отключили, съвсем нови заболявания, трети имат чувството, че много бързо са остарели. Едни 10 % от преболедувалите обаче, все още продължават да имат оплаквания с усещането, че не могат да се освободят, от някаква остатъчна, странна, сякаш безкрайна, ‘дълга настинка’. Оплакват се основно от разбита нервната система, загуба на сетивност, вкус, мирис, депресия и тревожност, забравяне, липса на концентрация, виене на свят, панически атаки, задух, запушен нос, слуз, болки в мускули, стави, кости, кожни обриви, постоянна умора. Тежките случаи, съобщават за проблеми във всички органи и системи на тялото. Имат чувството, че всички болести са се вселили в тях. Много от тях са загубили надежда, че изобщо ще си върнат здравето. Всички обаче, осъзнават с болка, какво са загубили и колко ценни са здравето и живота. Aко има една дума за благополучие, тя е ‘здраве’. Ако има една дума за ‘болест, тя вероятно, скоро ще се нарече ‘дълга настинка’. Болест, за която все още няма лекарство и лекар, който да потвърди, че може да я излекува .
‘Молитвата е най-доброто лекарство, господ е най-добрият лекар’
Състоянието не е ново и е типично за възстановяване след инфекциозно заболяване. Протича обикновено с грипо-подобни симптоми. Неясно защо обаче, симптомите не отшумяват и траят месеци, дори години. Учените, не могат да си отговорят на въпроса, какво причинява този непознат поствирусен феномен. Съответно, съвременната конвенционална медицина не може да му повлияе ефективно. Обръщайки се назад в историята откриваме, че оригиналното име на вирусния грип е инфлуенца, от influence, което означава “влияние”. Названието произхожда от Италия, когато в далечния 15 век, по време на една ‘неясна’ епидемия, всички решили, че се случва нещо под “влиянието на звездите”. Така по време на първата документирана през 1580 г. пандемия или световна епидемия, отговаряща на описанието за грип, нейното появяване и развитие, интуитивно, се е свързвало с “влияние свише”. Тогава всички са вярвали, че въпреки жертвите и трудностите, ‘влиянието’ ще доведе до нещо по-добро. Щом така е решил Господ. Иронията в тогавашната и сегашна ситуация е, че единствените излекувани случаи от ‘дълга настинка’ са близо до определението излекувани ‘по божия воля’. Става дума за около стотина случая, обект на медицински изследвания в момента, свидетелстващи за пълно подобрение след няколко години прекаран тежък пост-инфекциозен синдром. Всички останали още имат оплаквания. Най-характерно за излекуваните е, че отдават излекуването си на практики като медитация, само-внушение, техника на емоционална свобода и други подобни алтернативни начини. Те откровено смятат, че е трябвало да си променят мисленето, да еволюират като личности, за да оздравеят.
Ако човекът е върхът на еволюцията, болестта е нейната основа
Първите документирани случаи на вирусни заболявания през 15 век, са протичали тежко и безответно. Симптомите на първата пандемия, наречена навремето ‘Английско изпотяване’, поразително приличат на днешния хроничен, дълъг пост-инфекциозен синдром. Тогава обаче, са протичали остро, фудроянтно, бързо и фатално. Смъртта е настъпвала след първия ден. Не оздравееш ли на следващия ден, умираш. Днес, след толкова проведени лекции и уроци с тоягата, еволюцията (или Бог ?), е развила медицината, и започнала да показва моркова – дава на много хора шанса, да се обучават дълго, самостоятелно и на воля, докато страдат от хронични заболявания. Така си припомнят, каква е цената на живота и здравето. През 15 век в Англия, болестта е започвала с обилно потене, главоболие, болки във врата, раменете и горната част на гърба, убийствена умора, кожни обриви, задух и силно сърцебиене при изправяне. Симптоми, заради които днес, лекарите любезно те отпращат с думите : ‘Спокойно, всичко е в главата ти’. Обективно, кръвните изследвания не отчитат значителни отклонения и наистина всичко, от което имаш нужда, е… да използваш главата си. Дори да отидеш на лекар, ако искаш да не те правят на маймуна, трябва да направиш, информиран избор, а после, трябва на своя глава, да разбереш какво ти има. Лекарите нямат време за тези много симптоми и не могат да изпишат едно хапче. С други думи, ти се налага, да се развиваш. Да извървиш една своя лична еволюция, от маймуна до човек, за да не попаднеш под ударите на естествения отбор.
‘Ако идеята, че сте произлезли от маймуна, някакси накърнява достойнството ви, как бихте се почувствали ако, с още по-голяма увереност разберете, че сте произлезли от вирус’? Мат Ридли зоолог
Теорията на Дарвин за еволюцията, е предскаала, как ‘умния’ човек е селектиран измежду маймуни, преди още, да бъде открита ДНК и нейната ключова роля, в наследствеността и изменчивостта. Откритието на ДНК и гените впоследствие, получава Нобелова награда. То изяснява как изменчивостта, предоставяща материал за естествения отбор в еволюцията, е възникнала след мутация (промяна) в ДНК. Изследвайки причините за мутациите в ДНК, съвременната теория за еволюцията е започнала да трупа все повече доказателства, че основните движещи сили в дарвиновата теория за естествения отбор, са … вируси. Те са не само, първата форма на живот, но и преносителите, добавящи, отнемащи или променящи информацията в ДНК, и РНК на клетките. Съвременните учени кръстили тази модерна еволюционна хипотеза с името, ‘хоризонтален генен трансфер’. Вирусите хоризонтално прехвърлят парчета код на ДНК или РНК по клетките, посредством обикновена зараза. Хоризонтално, от човек на човек. За сравнение, понятието ‘вертикален генен трансфер’, се използва за описание процесите по прехвърляне на генетичен материал, по старомодния начин: От бащата в майката и така, след съчетание на гените, в генома на детето. ‘Вертикално’, от поколение на поколение. Станало ясно, че изменчивостта, наричана ‘божа работа’ е всъщност, работа на вируси. Спори се по въпроса, Господ ли ги изпраща от космоса, или хората ги отглеждат в себе си и отключват репликацията им, когато нещо не им е наред. Това напрактика става с помощта на нервната система, като конкретната причина е в централната нервна система изпитваща психически дискомфорт, резултат от моменти на объркано мислене.
