продължение от ‘Пандемия и еволюция’
‘Господ прощава, нервната ти система, не’
Изследвайки функциите на нервната система и нейните невероятни възможности, на които съвременният изкуствен интелект, се опитва да подражава, изследователи открили, че именно вируси, са причинили мутацията, направила човека толкова умен. Невероятната скорост и комплексна работа на невроните се дължи на появата на миелин, обвивката, по която се придвижват сигналите в нервната система. С цел осигуряване на бърза реакция при болка. Тази поява осигурила по-късно светлинна скорост на мисълта, се случила преди милиони години, след вирусна инвазия, засегнала ДНК на някои клетки, така , че те започнали да произвеждат миелин. Заедно с респираторните, неврологични и психични са oсновните оплаквания на болните от ‘дълга настинка’. Според някои хипотези, нервната система, отключва при дразнене, репликацията на дремещи вируси, причиняващи ‘настинката’. Сякаш, след всичките толкова години, отново заради вирус, полезната функция се отнема от еволюцията. Невроните се възпаляват и на някои, им изчезва миелиновата обвивка. Може би, тази висока скорост на нервната система и забързания начин на живот, са престанали да се нравят на еволюцията, и тя е изпратила, нов вирусен ъпдейт, на текущата операционна система. Ако ‘заразно зло’ е метафора за ‘хоризонталния генен трансфер?, ‘ъпдейт’ или обновяване на софтуера, с цел подобряване функциите на операционната система на вида, е метафора за вирусна пандемия или епидемия. Някои операционни системи се ‘ъпдейтват’ бързо, други преминават, доста перипетии, във вид на хронични страдания, докато си инсталират обратно, бавното предаване на импулси. Трети са прекалено стара версия и ‘забиват тотално’. Съответно едни хора, разбират от половин дума, други се борят да еволюират и справят сами с живота. Трети искат и чакат, някой друг, да им реши проблемите.
‘Хората са най-големите паразити на земята’ Мартин Фишер
Следващата, може би най-важна мутация, случила се преди милиони години, е приобщила единични блуждаещи клетки рикетсии, свободни електрони, в първичния бульон на живота, към цитоплазмата на други клетки. Така, в клетките са се появили органели, наречени митохондрии – енергийните централи на човешкото тяло. За човешката еволюция може да се съди по еволюцията на клетката. Както, са се появявили органели в клетката, така са се появили ограни в тялото. Така и хората, са се организирали в общество. Митохондриите са бивши клетки-рикетсии, които в стремежа си да паразитират в други клетки, до такава степен са се впили, че са се превърнали в тяхна неразделна част. Тези паразитни клетки, са придобили след мутация, една изключителна способност, едно предимство пред останалите ‘ нормални’ клетки. По-адаптивни и гъвкави от останалите, те са уловили шанса си: С появата на кислород във въздуха, са се научили да оползотворяват енергията, отделена, в хода на неговите химични реакции. Благодарение на митохондриите, преди пандемията, тези които сега страдат, нямаха умора. Сега обаче, всяко тяхно напрягане, е последвано ‘от болест след усилие’. Налага им се често да си почиват. Дори и тези, които се смятат за здрави, някакси чувстват, че имат нужда от повече време за възстановяване. По ирония на съдбата, същият този вид рикетсия, превърнал се в родоначалник на сегашните митохондрии, е причинител на няколко смъртоносни пандемии от тиф. Пример за това, как стремежа към власт, никога не престава да действа…
Вирусите атакуват недоразвитите части на организма
Поуката от историята на митохондриите, е за целия човешки вид. Тя показва, че дори паразитите в обществото, имат някаква специално, някакво дълбоко еволюционно предназначение. Те помагат на тези, върху които паразитират, да се променят и организират. Страдащите от ‘дълга настинка’, наречена още фибромиалгия, миалгичен енцифаломиелит, адренална умора и т.н., имат отличителен профил на характера – стремят се към високи постижения, но не са доволни от постигнатото, защото се разпиляват в какви ли не дейности. Те трудно казват ‘не’, както на други хора, така и на вътрешни изкушения. Такива хора си губят енергията и стават податливи на паразити в червата и в живота. Паразитете-рикетсии, с придобитото предимство, да разграждат кислород и имат повече енергия, нападнали и започнали да експлоатират клетки, с по-несъвършен енергиен метаболизъм.
‘Между власт и морал много рядко, но понякога, има връзка’
С безкислородно генериране на енергия. Наследник на анаеробно (безкислородно) работещи клетки, са белите мускулни клетки, работещи при рязко и тежко натоварване, и раковите клетки-клетките престъпници. Тези клетки изгарят въглехидрати за да получат енергия, чрез ферментация. Първото ‘интелигентно общество’ в лицето на клетката с митохондрии, се е появило тогава, когато паразитиращите, но ‘по-цивилизовани’ клетки-рикетсии са започнали да си сътрудничат с превзетите по-несъвършени клетки, вместо само да се възползват от тях. Така клетки-паразити, способни да усвояват новопоявилия се кислород във въздуха, но неспособни да напуснат превзетите клетки, са дарили нова функция на гостоприемниците. Всички се сдобили с универсалната способност да произвеждат енергия, без и със кислород. Първите клетки са се научили, да оцеляват, вместо само с насилие (в анаеробен режим), с търпение, изчакване и съдействие (в аеробен режим).
‘Всичко към което се стреми еволюцията е, да превърне човека в завършена личност, а обществото в жизнеспособен организъм’
Благодарение на мутацията в нервните клетки, човекът сега се смята за венец на еволюцията. Благодарение на мутацията в митохондриите, тялото му може да работи, на кислородно гориво, когато трябва да издържи на дълги натоварвания и без кислород, когато рязко и бързо трябва да се справи с някаква тежест. Нервната система е в основата на разума и личността, митохондриите осигуряват енергията за мозъка и тялото. Всички промени започват от ‘главата’, венеца на тялото Всички дефекти или мутации засягащи нервите или ‘главата’ се превръщат в болежки на тялото. Разрушените митохондрии в нервните клетки, причиняват разрушенията в нервната система. Нервната система създава порочния кръг, в които се разрушават митохондриите в имунните, а после и в клетките на цялото тяло. Митохондриите са ни дали възможността да не се уморяваме благодарение на мутации причинени от вируси. Митохондриите умират, и се уморяваме, след зараза с вируси. ‘Бог дал, Бог взел’, с някаква цел. И ‘всяко зло, за добро’, както се вижда от примера с клетките – паразити, превърнали се в клетки служители. В миналото и сега, при всички пандемии, нещата са изглеждали катастрофално, но постепенно, зад тях започва да прозира някакво неочаквано предимство, някакъв скрит смисъл в полза на човека. Ние оперираме на такова умствено и физическо ниво, благодарение на вирусите, мутациите и естествения отбор засегнал някогашните, първични организми. Еволюцията не е спирала никога, макар да не се вижда с просто око, как един биологичен вид се превръща в друг или една маймуна в човек. До какъв биологичен вид ще доведе последната пандемия и до каква полезна функция, ‘дългата настинка’, можем само да гадаем. Ако се вгледаме в болестотворните процеси в организма и обществото обаче, можем да отгатнем, накъде се е запътила еволюцията…
