Забравили сте си ключовете за колата, връщате се да ги търсите, а те са в джоба ви. Започвате изречение, но запъвате на средата, защото ви се губи думата: ‘Кажи го..’. ‘Kак му  беше името..’? Виждате познати лица,  но им забравяте имената. Известни певци, песни, водещи и актьори започват да ви излизат от ума.  Възрастните, смятат, че това е от ЕГН-то. Младите, го отдават на обикновена разсеяност… Просто вниманието им е ангажирано с нещо, по-занимателно. Някои си го обясняват със стреса и множеството проблеми, които се въртят в главите им. Друга не малка част хора, преболедувала вируса на последната пандемия, смята,че забравянето се е появило след срещата с вируса. При съчетание от рискови фактори, като възраст, разсеяност, проблеми, стрес и вирусно заболяване, ‘забравянето’ става осезаемо и поражда други усложнения – загуба на мотивация, умора, безразличие, отлагане на  задължения и влошени взаимоотношения…

Според общоприетото схващане, забравянето е естествен процес съпровождащ, стареенето. ‘Да живееш дълго и да умреш млад’, звучи като оксиморон, но има множество примери, на възрастни хора, със запазен дух и тяло. Общото между тях и това, което ги отличава от останалите е, свежата памет, позитивното мислене и активното поведение. Съвременни  изследвания в неврофизиологията, доказват, че може да се съхранят духа и тялото, ако човек ‘ помни’ необходимото и ‘забравя’ излишното, което му пречи да действа! Да ‘помни’, кой е, за какво е мечтал и за какво се бори, да не спира да се бори. За да поддържа същественото обаче, трябва да се освободи от непотребното – да ‘забрави’ обидите, загубите, лъжите и тегобите… като прости ! Най-вече на себе си. Затова, че е допуснал, да го обидят, измамят, подтискат. За това, че си е губил времето с едни и същи мисли и повторения, вместо да взема нови решения и предприема навременни действия …

Капацитетът на паметта е ограничен и човек материализира в живота си само това, което ‘помни’. Така той може да материализира мечтите си или най-големите си страхове. Един човек и един народ се обезличават, тогава, когато ‘забравят’, кои са, от къде идват и накъде са  тръгнали. Паметта прави човека човек и народа народ. Паметта е в основата на мисленето. Без памет, се къса нишката на мисълта и нишката на историята. Човек остарява и забравя, когато течението на живота, започне, да го вкарва бавно, но сигурно, в коритото на шаблонното мислене, на лошите навици, на рутинната работа и рутинни дразги, на повърхностните отношения…Тогава когато човек спре, да измисля нови решения. Когато стари спомени  запълнят оперативната памет и той спира да оперира. Когато реагира по един и същи начин, на едни и същи дразнители, когато, помни само стари травми и стари лаври, когато проблемите му идват в повече, той предпочита да ‘забрави’…

Забравянето е естествено и необходимо, доколкото се елиминира стара информация, за да се отвори място за нова. Всеизвестно е, че остаряваш, когато помниш старото и забравяш новото. Здрав си когато, помниш полезното и забравяш вредното. Този който не може да се освобождава от негативната информация, започва да остарява и забравя. ‘Забравянето’ е основополагащ принцип в изкуствения интелект. Той ‘забравя’ старото за да може да борави с огромните масиви от информация, за вземане на решения. Човекът и машината ‘забравят’ за непотребния опит и задачи, по подобен начин, с цел да не се надхвърля изчислителният капацитет на компютъра и нарушава баланса на невронните мрежи в мозъка. Вируси играят решаваща роля в увреждане програмите на компютъра и мозъка. Пандемията засегна някои свързани с паметта части на мозъка – хипокампуса, латералната хабенула, негативно и позитивно задачните невронни мрежи, и връзките между тях…

Забравяне

Този който не може да се освобождава от негативната информация, започва да забравя. Ако не прощаваш и забравяш съзнателно, ще забравяш и остаряваш несъзнателно. Ако помниш съзнателно какво имаш да правиш във всеки момент, няма да помниш несъзнателно, какво постоянно те наранява. Съзнателното упражняване на паметта, може да се окаже най-важното упражнение в живота на един човек. Паметта е критерий за текущото състояние на мисловните възможности. Те от своя страна са критерий за познавателния капацитет на един човек, който пък е критерий за адаптивните му способности, стойността му в обществото и състоянието на физическото му здраве. Механизмът който го кара да забравя е същият който го кара да остарява, разболява и скъсява срока му на годност. Той работи в центъра на мозъка ,чрез няколко малки структури от ‘древния мозък’, в които се съхранява паметта, мотивацията и функциите по превключване на вниманието.

Материалната структура пряко свързана с паметта е хипокампусът. С възрастта се наблюдава намаляване обема на хипокампуса, поради загуба на неврони и синаптични връзки между тях. Такава редукция на обема се среща и при хроничните невродегенеративни болести. При старческото забравяне, най-често причинено от атеросклероза или патологии като Алцхаймер, деменция и др.  има подобни когнитивни нарушения, подобни и на симптомите, които изпитват болните в острата и хронична фаза на заразяването с вируса на пандемията: На първо място, изпъкват проблемите с краткосрочната памет: Забравяне на нова информация: Пациентите често имат затруднения да запомнят събития или факти, които са се случили съвсем наскоро. Например, могат да забравят какво са яли за обяд или за какво е бил разговорът, които са водили току що. На второ място се забравя личната информация: Забравят се имена и лица: Болните забравят имената на близки хора, включително на хора от семейството и кръга на приятелите, както и събития от собствената  биография, истории, които преди са разказвали с вдъхновение, постепенно избледняват в паметта им. Забравят лесно и помнят трудно. Има безброй съвети на, какви упражнения самовнушения, процедури и лечения трябва да предприеме болният. За да избегне следващия по-неприятен етап…

Важно е да помни, че няма лесен, бърз и безболезнен начин да оздравееш, да се подмладиш и да живееш дълго.   При по-тежките случаи на страдащи от дълъг пост-инфекциозен синдром, започва да се къса връзката между събитията: Появяват се трудности да се свържат спомени с конкретни места и и конкретно време. Забравят се дати и събития: Забравят се важни дати: Болните може да забравят рождени дни, годишнини или други значими събития. Не разпознават познати места: объркват се относно местоположението на дома си или на други известни локации. Не разпознават познати предмети и ‘забравят’ как се борави с тях, с обикновени вещи или инструменти (например, как се използва телефон). Загубва се представа за времето, забравя се кой ден е, какъв е месецът или годината. Накрая се появяват проблеми с процесуалната памет: Забравят се рутинни дейности: Започват трудности при извършване на придобити автоматизми, като готвене, шофиране или дори ежедневни хигиенни процедури, които досега са били автоматични. Стигне ли се до този етап, най-честата диагноза е деменция. За щастие  нарушението на познавателните функции  е обратим процес и това се демонстрира от възвръщане на паметта след острата фаза на вирусното заболяване. Понякога обаче, процесът може работи бавно и подмолно. Болните не разбират как, безсимптомно вирусно заболяване отключва, тромавата памет. Повечето съвременни проучвания сочат, че  атеросклерозата, Алцхаймеровата болест и някои деменции се предшестват от вирусни инфекции…

Запомняне

Човек може да се подобри паметта си, само ако знае, как функционира тя. Паметта е в основата на човешкото съзнание, на технологичния прогрес, на информационните и комуникационни технологии. Механизмите на запаметяване при човека и машините си приличат, но човешката памет е много по-сложно и  трудно разгадаемо явление. В края на краищата геният на човешката памет е създал компютърната памет. И в човешката памет, и в компютърната памет информацията се съхранява под формата на символи и значения. Например, в компютъра данните се записват на устройства като твърди дискове или SSD, докато в човешкия мозък информацията се кодира чрез невронни връзки. И двете системи на запаметяване организират информацията, така че да бъде по-лесно достъпна и изпълнява полезни функции.

В компютъра данните могат да се организират във файлове и папки, които могат да се подредят йерархично, докато в човешката памет,  данните се асоциират с приоритетите в мотивацията на един човек, със ‘същественото’ в живота му, на принципа на йерархията на потребностите свързани с различни спомени. Паметта на хората е по-съвършена и те помнят свързана информация по-лесно. Както компютърът, така и човешкият мозък използват алгоритми за извличане на информация. Компютрите имат функции за търсене и достъп до данни, докато хората използват напомняния, асоциации и контекстни подсказки за припомняне на цели масиви от данни. И компютрите и хората се освобождават от излишната информация, но при хората този процес е много по-сложен, затова и има предпоставки, за повече грешки. Човешката памет е биологична и се основава на сложна жива мрежа от клетки, неврони и синапси, докато компютърната памет е електронна и основана на полупроводникови схеми. И двете мрежи разчитат на електрически импулси. Човешката памет е адаптивна и взаимодейства с възприятия, емоции, желания, жизнен опит и сложен взаимосвързан контекст, докато компютърната памет е преди всичко логична, определена и ограничена. Паметта играе основа роля в изкуствения интелект по подобие на човешкия…

Работата на паметта при човек е изключително сложен процес, който включва широк спектър от различни молекулярни, клетъчни и системни компоненти, движещи основните механизми, за формиране, съхранение и извикване на спомени. Знанието за човешката памет, се развива с изумителна бързина, като се вземат предвид постиженията от неврологията, психологията и когнитивните науки. Паметта е фундаментална познавателна човешка характеристика, от основно значение, за ученето и вземането на решения. Тя позволява на хората да придобиват, съхраняват и извличат информация  необходима за ежедневното им функциониране и адаптирането към околната среда. Биологичната основа на паметта са различните сложни невронни вериги, или най-общо, синаптичното предаване на импулси, активиращо специфични области в мозъка. Има, едно предназначено за тази цел,  обособено място, в главния мозък, което играе основна роля във формирането и функционирането на паметта, особено що се отнася до епизодичните спомени. Този своеобразен команден център за управление на паметта е Хипокампусът. Той  съхранява информацията и поддържа връзка с всички части на нервната система и тялото.

Повреда в хардуера: : загуба на неврони и връзки в Хипокампуса, води до загуба на памет

В мистериите на човешкия мозък се крие една малка и загадъчна структура на паметта. Тя играе ключова роля не само за паметта и мисленето, но и за цялостното здраве. Уврежда се най-често от възпаление, причинено от патогени- вируси, токсини, стрес…последвано от загуба на наврони и намаляване на обема. Това може да стане бавно, незабелязано и постепенно, или бързо и внезапно. И в двата случая зад податливостта на мозъка към подобни увреди се крият години шаблонно мислене и лоши навици…  Лабиринтът от неврони, преплетени по такъв начин, че да създадат структура, която от една страна участва в паметта и процеса на обучение, а от друга, се стреми да контролира нашите емоции и решения, в един момент дава на късо и компрометира както запомнянето, така и трупането на опит. Хипокампусът е това място в мозъка, което ни позволява да се съобразяваме с миналото, да преценяваме настоящето и да планираме бъдещето. Повредите на хипокампуса, при вирусно заболяване е подобно на токсично увреждане като при хронична злоупотреба с алкохол, например. Изразява се в загуба на памет, проблеми с обучението и емоционални проблеми. По време на пандемията същите симптоми , възпалителното увреждане и склонността на вируса да атакува нервните клетки, точно на това място, бяха подробно описани и анализирани.

Хипокампусът се грижи да боравим с това което сме запомнили, а латералната хабенула, се грижи да забравим това, от което нямаме нужда. Важността на ролята на хипокампуса в мозъчните функции е безспорна. Хипокампусът е ключът към информацията и мястото, където се обработват и запаметяват спомените. Тази малка структура от игловидни клетки е отговорна за навлизането и извличането на информация от дългосрочната памет като от твърд диск и от краткосрочната памет като от оперативната памет на компютъра. Заедно с други мозъчни области, хипокампусът участва в когнитивните процеси като учене, пространствена навигация и емоционални отговори. Той е важна част от мозъка, която играе ключова роля във формирането на нашата идентичност и запаметяването на нашите житейски преживявания и съдба. Хипокампусът участва освен във формирането на краткосрочна и дългосрочна памет и в преноса на информация от краткосрочната към дългосрочната памет. Той  свързва дългосрочната памет с вътрешната пространствена памет и навигация, за ориентация в околния свят.

Инфекциите и вирусните състояния водят до активиране на имунната система, в резултат на което се освобождават възпалителни медиатори. Тези медиатори, каквито са например цитокините, могат да доведат до повреда на невроните в хипокампуса и да нарушане на всички тези функции свързани с паметта. Възпалителните процеси  така водят, до увеличена пропускливост на кръвно-мозъчната бариера, което позволява на различни вредни субстанции да проникнат в тъканите на хипокампуса и да увредят клетките му. Тези негативни влияния върху хипокампуса водят до увреждане на паметта и останалите когнитивни функции. Всички невронни вериги свързани с хипокампуса започват да изпращат алармени сигнали в резултат, на което настъпва дисфункция на всички системи и места в мозъка. Едно такова място в мозъка, тясно свързано с паметта, е латералната хабенула,  функционираща на основата на спомени за ‘горчивия опит’, този, който тя се грижи,  да ‘помним’, за да не повтаряме и ‘ забравим’, за да не се претоварваме. Проблем се появява, когато претоварим самата Хабенула…

Повреда в софтуера: За да ‘забрави’ травмата Хабенулата  я замества с второ качество удоволствия

От гледна точка на здравето една от най-непотребните информации се явява психична или физична травма в миналото. Тя е причина по късно, за трудности с адаптацията в живота, поради съживяване на болезнени спомени . Посттравматичният стрес е клинична диагноза и има специфична клинична картина, която наподобява заболяването ‘дълга настинка’, фибромиалгия, миалгичен енцефалит , ‘адренална умора’, лаймска болест, синдром на дразнимото черво и други т.н. психо-соматични състояния. Пост-вирусния синдром на пандемията наречен още ‘дълъг К0вид’ протича с клиничната картина на една известна отдавна ‘болест на Залива’ сред ветераните от войната в Персийския залив, отдавана основно, на пост-травматичен синдром. Много характерно за всички тези състояния е ‘забравянето’, умората, липсата на мотивация. Несъзнателното извикване на една травма от детството може да има множество поражения освен върху психиката така и върху физическата дееспособност. Хипокампусът играе централна роля в този процеса на запаметяване, а паметта се състои от спомени, включително и неприятните. Когато неприятните спомени зачестят,  мотивация или желанието за живот, постепенно изчезват, защото хипокампусът, посредством невроваскуларни оплитания, въвлича във възпалението една друга много важна, централна структура на мозъка:

Латералната хабенула  е епиталамична област с решаващо значение в регулацията на моноаминергичните системи на средния мозък. Тя се грижи за отделянето на допамин, норадреналин и адреналин в тази част на мозъка: Хабенулата, особено латералната (страничните и части) хабенула, в съдействие с хипокампуса кара вниманието да бяга от всички ‘лоши спомени’ за трудности и неблагополучия, като да го пренасочва към нещо ‘ лесно, бързо и приятно’. Класическото поведение в резултат на тази взаимовръзка, е бягството от належащите проблеми и отдаване на пристрастяващи занимания, като алкохол, наркотици, хазарт, секс, социални мрежи. От една страна хабенулата е свързана с горчивия опит от физически и психически травми, от друга страна играе решаваща роля в невронните механизми, които са в основата на поведенческите модели, свързани с прекомерното излагане на повърхностна информация в социалните медии и други несъзнателни зависимости. Хабенулата има роля в пристрастяването и така наречения ‘допаминов глад’. През последните няколко години се поднови интересa към латералната хабенула, поради проучвания, разкриващи  централната и роля в кодиране системата за моментално възнаграждение и отхвърлянето на негативни стимули. Когато тя страда, постепенно се появяват депресия и тревожност, психични заболявания, включително разстройства на настроението, зависимости, психични заболявания, ‘склероза’, деменция, Алцхаймер…

Всички тези състояния протичат със ‘забравяне’, придружено от дисрегулация на Хабенулата. Най-демонстративен е случаят с прекалено престояване в социалните мрежи и по-точно с повърхностното и несъзнателно прескачане от една съобщение на друго. При прекомерното използване на социални медии, Хабенулата  кодира отрицателната мотивационна стойност на отблъскващите стимули и ги замества с необходимост от незабавно, лесно ‘удоволствие’, каквото се явява престояването в социалните медии. Доказано е, че Хабенулата ‘помни’ отрицателния ‘горчив’ опит, възприеман като наказание и потиска поведение, което може евентуално го провокира наново. Тя ‘помни’ отблъскващи стимули и ‘забравя’ несъзнателно поведения, които биха ги повторили. Това са спомените за всички микро и макро физически или психически травми (отрицателни стимули) и Хабенулата се грижи те да се избягват. Доказа се, че свръхстимулацията на хабенулата,  води до неадаптивни поведенчески модели, наблюдавани при лица, ангажирани с прекомерна употреба на социални медии, като средство за бягство от живата реалност. Проблемът е, че поради дълбокото си и централно разположние в ‘древния несъзнателен мозък’, за да избяга от ‘горчивия опит’, хабенулата  подтиска на широка основа предприемането на всяко активно действие, защото е свързано с усилие. Пред перспективата да правиш нещо, което би те затруднило, по-добре, пасивно, да прегледаш забавни съобщения.

Ако от воин по природа, но сте се превърнали неусетно в ‘мрънкалник’, вие имате проблем с Латералната хабенула.

Ако отлагате нещо, ако избягвате отговорностите на дневен ред,  протакате от дълго време, планирана задача и междувременно си убивате времето с ‘превъртане’ на ‘фееда’ в телефона, ако от воин по природа, сте се превърнали неусетно в ‘мрънкалник’, вие имате проблем с Латералната хабенула. Kim & Lee, 2012 изследваха когнитивните увреждания, при дисрегулация на хабенулата свързана с прекомерното използване на социални медии. Те потвърдиха ролята на хабенулата в регулирането на моноаминергичните системи, като допамин и серотонин. Допаминът и серотонинът са в графата ‘хормони на щастието’ и хабенулата е ключът към тях.  Hu & Fitzgerald, 2018г..отбелязват, че нарушаването на регулацията на тези невротрансмитерни системи е свързано с развитието на депресия, анхедония (липса на удоволствие) и други симптоми, свързани с настроението,  често наблюдавани при лица, демонстриращи прекомерно голямо присъствие в социалните мрежи. Хабенулата получава входни данни от различни области на мозъка, включващи хипоталамуса, кортекса, вентралната тегментална област и дорзалните ядра, интегрира информацията и регулира  след това, активността на моноаминергичните неврони отделящи допамин, за изпитване чувство на удоволствие.

Дисфункцията на хабенулата е причина за липсата на мотивация и последващото забравяне, наблюдавано при някои състояния на ‘допаминов глад’…Установи се, че хабенулата играе роля в процесите на учене, памет и вземане на решения. Свърхстимулацията, следствие на постоянно заместване на ежедневен ангажимент с разглеждане на социалните медии, за да се отложи усилието свързано с него, води до разрушаване на хабенулата и постепенна неспособност за решаване на задачи, включващи обработката на контекстуална информация. В резултат страда пространствената работна памет, възпрепястствана от патологичен рефлекс спрямо негативните стимули или травмите, свързани с негативни спомени. Хабенулата интегрира емоционалната и когнитивна информация, постъпваща като спомени и формира адаптивното поведение, след като получи входни данни от вентралния палидум, регион, свързан с регулиране на мотивацията на поведение стремящо се към възнаграждение. Веригата вентрален палидум-хабенула отговаря за контрола на будността, мотивацията, а връзката между хабенулата и хипокампуса отговаря за пасивно поведение от вида ‘търсене на приятни стимули’, с цел ‘забравяне’ на травма в детството,  последвано често от вирусно заболяване, със симптоми на умора, забравяне и липса на жизненост.

Хабенулата, особено страничната хабенула, е отговорна за Припомняне на травмата и Болестта след усилие, наблюдавана при ветераните от Войната в залива. Изследванията показаха, че когнитивният спад при ‘дълъг К0вид’ и синдрома на Войната в залива, са много сходни и са свързани с невробиологични промени причинени от хипометаболизъм в специфични области на мозъка, като тези в цингуларната кора, например. Забавянето на метаболизма на това място, може да доведе до нарушени когнитивни функции, придружени с дефицити в паметта. Hugon et al. откриха, че умората и когнитивното увреждане при пациенти с ‘дълга настинка’ са свързани с хипометаболитни области, поради изчерпването на някои енергийни прекурсори в мозъка и мускулите. Приемането на витамини, микроелементи, растителни екстракти и други добавки, се оказа, че има по-траен ефект от ‘лекарствата’ именно, поради попълване на тези метаболитни дефицити с естествени кофактори на енергийния цикъл на клетката. Ефективността на когнитивно-поведенческа терапия в такива случаи е също доказателство за неврогенния характер на симптомите. С отстраняване на порочните психични рефлекси на хабенулата при усилие,  водещи до свръх или хипометаболизъм, забравяне, умора и загубата на мотивация, тези симптоми изчезват:

Повреда в захранването: Поява на Болестта след усилие при активирана Хабенула и разстроена Негативно-задачна мрежа

Старите травми или Посттравматичното стресово разстройство водят до един чисто физически проблем – Болестта след усилие. Болните от ‘дълга настинка’, фибромиалгия и другите така наречени ‘психосоматични болести’, изпитват  странен феномен. -24 до 72 часа след незначително физическо усилие, те буквално се разболяват. Страдат, от треска и болка в мускулите, която многократно надвишава дискомфорта на една обикновена ‘мускулна треска’, до пълно обездвижване за дълъг период от време. Заедно с това, мозъкът им сякаш е блокирал. Млечната киселина отделяна след мускулно усилие, играе огромна роля не само в мускулиния, но и в мозъчния метаболизъм. Обикновено мозъкът я използва за гориво, но при Болестта след усилие, заради липса на някои кофактори или спомагателни съставни на енергийния цикъл вещества, той не успява да се включи и остава нефункционален, докато млечната киселина се натрупва в прекалено количество на различни места в мозъка и тялото.  Нарушения в динамиката на натрупването и отделянето на млачната киселина, водят до нарушения в работата на мозъка и тялото като цяло.

Не е случайно, че  ‘забравянето’  и ‘умората’, вървят ръка за ръка с възрастта. Едно от най-типичното когнитивно увреждане, свързано с Болестта след усилие, е загубата на памет протичаща със затруднения във вниманието, словесната артикулация и изпълнителните функции. Най-важната констатация на едно проучване от Vernon et al. е, че хората с дълга настинка и Болест след усилие имат по-сериозни когнитивни затруднения, включително  и проблеми с паметта, от хората без Болест след усилие. Основният механизъм на Болестта след усилие е неизвестен. В крайна сметка обаче, тези, на които не работят мускулите, не работи и мозъкът, и обратно. Тези които се уморяват бързо и забравят бързо. Тези които започват да забравят бързо, стават по-немощни физически. Така, след използването на магнитен резонанс и  направени преди и след субмаксимални упражнения, при ветерани от Войната в Персийския залив, се роди една нова парадигма: Сравнението на мозъчната активност преди и след упражнения предостави доказателства за ефекта на Болестта след усилие върху паметта и когнитивните способности.

Постоянната деактивация на Негативно-задачната мрежа по подразбиране, причинява Болест от усилие, заради постоянната нагласа, да правиш усилие, а ефективно да не правиш такова…

Най-важното наблюдение е, че след упражнения, пациентите развиват значителна дисрегулация на Мрежата в режим на подразбиране , нещо което не се наблюдава при контролите. Мрежата в режим по подразбиране, е мозъчна структура, състояща се от региони, които постоянно се изключват по време на фокусирани външни целенасочени дейности и включват по време на нефокусирано вътрешно блуждаещо състояние. Тази мрежа се уврежда при болшинството неврологични болессти.  Индуцираните от упражнения промени в Мрежата в режима на подразбиране предоставиха най-новите доказателства за патофизиологията на Заболяването сред ветераните от войната в Залива:  Установи се, че по време на удължения възстановителен период на мускулите или при Болестта след усилие, паметта е влошена заради невъзможността да се изключи Мрежата по подразбиране или защото се изключва не когато трябва. Когато тя доминира мозъчната активност и способността за концентрация изчезват, заедно с ‘екзекутивните’ функции или целеустремената и целесъобразна активност. Доминира ‘отпускането’ и ‘витаенето’. Хората с посттравматичен стрес, носещи спомена за травмата със себе си, се оказа, че не могат да се концентрират и не могат да превключат от ‘защитен режим’ на ‘отпускане’ и ‘блуждаене’, осигурен от Негативно-задачната мрежа, в режим фокус и усилие.

Фокусът и усилието се възприемат като трудност и травма, които мозъкът преекспонира, забравя, от което тялото страда и отговаря с Болестта от усилие. Негативно-задачната мрежа в режим по подразбиране е група от мозъчни региони, които показват по-ниски нива на активност, когато сме ангажирани с определена задача, като например, всяко едно задълбочаване и обръщане на внимание и с по-високи нива на активност, когато сме будни, но не участваме в никакви специфични умствени упражнения,  а просто ‘си кютаме’. Медитацията с концентрация, е свързана с намалена активност на мрежата, а медитацията с емпатия повишава активността и. Взаимодействието с други мозъчни мрежи при неравновесие между ‘труд и почивка’  нарушава когнитивния контрол и емоционалната регулация. В контекста на Болестта след усилие, тази мрежа може да доведе до трудности при управлението на когнитивните задачи и емоционалните реакции, допринасяйки за цялостното неразположение, изпитвано от болните. Разбирането на промените в активността на мрежата по време на Болест след усилие доведе до важни клинични изводи. Целенасочените интервенции, като когнитивна рехабилитация или практики за повишено внимание, помогнаха не само за подобряване на паметта и когнитивната функция но и за решаване на един от най-големите проблеми  при ‘дългата настинка’ – умората.

Повреда в операционната система- ‘Животът е борба! Този който не го е разбрал, вече лежи по гръб и не може да стане’. Невъзможността за превключване от Негативно-задачен в Позитивно-задачен режим и обратно, води до умора и демотивация

Невронна мрежа наречена ‘Мрежа по подразбиране’ свързана със спомените и съзерцанието е наречена още Негативно-задачна мрежа. Тя е активна, когато човек не е ангажиран с външни задачи и не се фокусира в момента върху заобикалящия свят. Тази мрежа е свързана с различни мисловни процеси, като саморефлексията, паметта, въображението и планирането на бъдещето. Съществува друга алтернативна невронна мрежа от разположени в съседство мозъчни структури, която е в неактивно състояние, докато е активирана Негативно-задачната мрежа и от своя страна се активира, когато вниманието се фокусира и цялото тяло заедно със съзнанието започне да прави целенасочено усилие. Тази противоположна, допълваща невронна мрежа логично, се нарича Позитивно-задачна мрежа.  При тези, които възприемат живота като борба, активността на Негативно задачната мрежа е повишена през фазата на събиране на информация и преценка на ситуацията. През тази фаза има спомени. Във фазата на същинска борба, тогава когато се изискват най-много усилия и фокус, тази мрежа е почти изключена, за да не пречи на борбата със спонтанно появили се излишни фантазии, емоции и разсейващи мисли и спомени…Тогава, на нейно място се включва противоположната, Позитивно-задачна мрежа. От синхрона на двете мрежи зависи хармонията в динамиката труд-почивка, спомени и дейстивия. При неадекватно активиране и деактивиране на двете мрежи човек напрактика ‘забравя’, бездейства и губи мотивация.

При ветераните със синдром на Войната в залива и болните от ‘дълга настинка’ Негативно-задачната мрежа се деактивира през по-голяма част от времето. За тези хора е характерна липсата на инициатива,  пасивност, липса на мотивация и умора…При състояния на съзнание като съзерцание, сън и блуждаещо обхождане на заобикалящата среда, активността на Негативната мрежа обикновено е повишена. По време на релаксация и отпускаща медитация, например, се наблюдава увеличаване на активността и. Тогава умът се отклонява от външни стимули и влиза в състояние на вътрешен размисъл. В състояние на сън, особено във фазата на бързо движение на очите (REM), активността на мрежата също е повишена. Това доведе до предположението, че тя е тясно свързана с процесите на обработка на спомените по време на сън. Тя вероятно е отговорна за формирането на сънища на базата на спомените от деня. Сънят нощем е сходен с блуждаещо внимание през деня, когато човек не се концентрира активно върху конкретна задача и умът му скита. ‘Мечтаенето’ през деня е типичен пример за време, през което Негативно-задачната мрежа активна. Тогава мозъкът преминава в състояние на свободна асоциация и размишление. Ветераните със синдрома на Войната в залива и болните от ‘дълга настинка’ съобщават за много ярки и чести сънища, кошмари, също така и за упорито безсъние поради дисрегулация или неадекватна активност именно на мрежите за Негативна и Позитивна задачност в периодите на сън и почивка. Когато едната трябва да е пасивна, е активна и обратно. Тези хора имат проблем с осъзнаването, къде са, какво им се случва, какво трябва да правят и какво, не…

Държат се като ‘шантави’ и проявяват някои свръхсензитивни умения. В техните невронни мрежи се крие, мистерията на ‘пророческите сънища’ и способността за ‘сбъдване’ на мечтите. Съзнателно могат да материализират намеренията си при условие , че успеят да внесат баланс между ‘негативно-задачната мрежа’ каквато е мрежата по подразбиране и ‘позитивно-задачната мрежа’, са несъзнателно могат да реализират страховете си, при неравновесие. Така както се редуват сън и бодърстване, така се редува и активността на двете мрежи. Ако само едната е активна, състоянието прилича на безсъние или сънливост. При неадекватна активация и на двете има изразен физически дискомфорт и проблеми с паметта и познавателните функции. При болните от със синдром на Войната в залива, първоначалните изследвания са открили, патолотични шаблони на изключване. Нагласата за борба се активира по-често от необходимото, а фазата на ретроспекция в това число възстановяване на спомени необходими за целенасочена дейност отсъства. За компенсация мрежата се активира през време, когато е необходима концентрация. Безсънието и сънливостта са два характерни симптома за ‘дългата настинка’  и отразяват не равновесието между двете противоположни, но допълващи се невронни мрежи. С възрастта се повишава активността на Негативно-задачната мрежа по подразбиране и възрастните са по-склонни да отклоняват вниманието си, отчасти поради по-големият обем натоварващи спомени, отчасти поради предубеждението, че  имат нужда от повече почивка. По тази причина, са по-податливи да отклоняват вниманието си при изпълнение на текущи задачи и да се отдават на размисъл свързан с наличната база данни от спомени в паметта. Поради задълбочаване нарушенията на функционалната свързаност, между невронните мрежи, превключване от един режим в друг, става все по-трудно. По-трудно се превключва от разсеяност към внимание и обратно, макар да се задържи вниманието, е по-трудно при остаряване, синдрома на Войната в залива, ‘дългата настинка’, ‘допаминовия глад’ и  психичните заболявания.

Казусът ‘барон Мюнхаузен’: Най- характерният белег на един възрастен човек,  в пряк и преносен смисъл, са скованите и забавени движения,  липсата на гъвкавост, свързани с липсата на фокус и невъзможността да се превключва между режимите на двете основни функционални невронни мрежи.

Когато  Мрежата по подразбиране, започне да действа все повече ‘по подразбиране’, под въздействие на патогени, разсейващи фактори или нерешени проблеми, човек започва да забравя и старее. Колкото повече забравя, толкова повече остарява и колкото повече остарява, толкова повече забравя. За да се чувства човек млад , трябва да поддържа елемента новост в живота си. Но когато се увреди паметта, е трудно да се измисли или сглоби нещо ново, ако не може да запаметява и възпроизвежда новопостъпила информация. Проблемът прилича на казуса с ‘барон Мюнхаузен’, който трябва да се извади сам за косата от трудната ситуация.  Както в приказката, така и в неврофизиологията изглежда трудно, но не и невъзможно. Мрежата в режим на подразбиране,  по подразбиране, работи в режим на празен ход. Т.е. тя е  активирана, тогава, когато не се извършва някаква конкретна работа. Затова се нарича и негативно-задачна мрежа – активна е, когато човек не изпълнява в момента някаква задача. Докато хабенулата се старае да предпази съзнанието от повторни грешки замествайки негативните спомени с ‘приятни’ занимания, тя задейства невронната мрежа по подразбиране. Кара я да работи на празен ход и кара човек, напрактика ‘да изключва’ и да не прави усилие. Латералната хабенула се старае да избягва лошите спомени, да не причинява повторно неудоволствие, при извикването им и търси заместител стимулиращ отделянето на допамин. Проблемът е, че ако  човек страда от хроничен стрес и колекционира много лоши спомени, хабенулата и мрежата се свръхактивират и водят до изчерпване депата на допамин .

В резултат един такъв човек, да се демотивира трайно. Съвременната неврофизиология, категорично е решила казуса, ‘барон Мюнхаузен’. Не толкова отдавна, защото доскоро се смяташе, че неврони и връзки веднъж умрели в мозъка, повече не се създават . Това  схващане вече остаряло и отхвърлено. Практиката показа, че стават чудеса. Неврони могат да се възпроизвеждат, нервни синапси да проработват отново и периферни нервни окончания за започнат пак, да задвижват мускули. Този процес беше наречен ‘нервнопластичност’. Така хабенулата, която има функционални връзки с хипокампуса, като модулира хипокампалната активност и синаптичната пластичност , спомага за формирането и консолидирането на паметта, и може да възстанови равновесието си, заедно с обема на хипокампуса. Латералната хабенула изглежда играе роля в регулирането на осцилаторната тета активност в хипокампуса, което е свързано с консолидирането на паметта по време на REM (фаза бързи движения на очите) сън, тогава когато е повишена и активността на Мрежата по подразбиране. Една от успешните терапии на ‘синдрома на Залива’ и ‘дългата настинка’ е ‘припомняне на травмата’ с волево ‘въртене на очите’. Хипокампусът също влияе върху хабенуларната функция и другото най-важно упражнение е, въздържане от социални медии. То задейства обратния процес на възстановяване на паметта и познавателните способности. Същото важи за всички други зависимости, които могат да се лекуват с усилието на ‘диетата’ или с предприемане на нещо градивно, на мястото на злоупотреба с допамин. В противен случай хабенулата и мрежата провокират различни психиатрични разстройства, най-често депресия и тревожност.

При повреда в твърдия диск – Забравяне по наследство и  забравяне по занятие, от грешки или претоварване на диска

Ролята на генетиката в процеса на запомняне, психично и физично усилие е от изключителна важност. Генетиката играе критична роля в определянето индивидуалните тенденции и податливостта към забравяне. Изследванията показват, че наследствените фактори имат влияние върху капацитета за запомняне, физическия капацитет и способността за обработка на информация. Предаването на генетична информация от родители на деца влияе върху развитието на паметта и нейните функции, така както се наследяват и физически признаци. Генетиката определя предразположенията към краткосрочна или дългосрочна памет, както и индивидуалната склонност към определени видове спомени. Въпреки, че ролята на генетиката все още не е напълно ясна, се счита, че тя играе важна роля в определяне на индивидуалните особености на паметта по отношение на нейната ефективност. Счита се че заедно с паметта се наследяват и шаблоните на мислене, водещи до загуба на памет. Това може да помогне в огромна степен за диагностициране на проблема и успешното му лечение. Да видиш отстрани модела на поведение което си наследил и което ти пречи, в родителите си,  е много по-лесно, от това да го видиш в себе си. Човек има нужда от огледало за да се види и неговите близки и роднините, му вършат безценна услуга, в това отношение. Наследствените тенденции трябва да се оценяват критично в контекста на съвремието. Това което нашите предшественици са проявявали като поведение, е било в условията на друга среда, затова е необходимо да се вземат предвид новите фактори на средата:  Скорошни изследвания от 2019 година, разкриха, че наличието на разнообразни генетични сигнатури в кортикалните и субкортикалните области може би са връзката с родовата памет. Фактори на средата обаче, влияят на това, как се проявява наследствеността или как се изявява един ген. Той може да се отключва и заключва в зависимост от поведението и факторите на средата, според епигенетиката:

Изследвания откриха, че епигенетичните модификации, като например метилирането на хистоните, играят съществена роля в процесите на паметта (Tan et al., 2019). Такова откритие отвори път към по-широкото разбиране, че паметта не е статично съхранение на информация, а сравнително динамичен процес, взаимодействие на биологични и екологични фактори (Mallakin, 2020). Полезно е да се отбележи, че изненадващо, много фактори могат да окажат влияние върху паметта, повече отколкото бихме очаквали. Различните генетични сигнатури, които изглежда се проявяват в различни части на мозъка, са свързани с неотменната роля, която паметта играе във формирането ни, като индивиди. Метилирането на хистоните и изобщо метилирането в организма играе важна роля във формирането на паметта, съхранението на информацията и развитието на нашите мозъци. Метилирането е метаболитен процес, получил голямо внимание напоследък, както от страна на фармацевтичната индустрия, така и от производстводителите на добавки. Оказа се, че паметта не е просто място за съхранение на информация, а по-скоро жив процес, който се променя постоянно и се адаптира. В други думи, динамичният механизъм на паметта е отражение на сложното взаимодействие между нашите гени и околната среда. От друга страна, метилирането представи метаболизма в друга светлина и подчерта връзката му с мисловните процеси. Паметта, може да се влияе чрез внасяне на промени в метаболизма и на метаболизма може повлияе мисленето. Паметта е продукт на биологични и екологични фактори, които ни заобикалят през целия живот. Всичко това, подкрепи тезата, че ‘гените не са присъда’ и отвори пътя за епигенетични експерименти, свързани с метилирането и обмяната в мозъка.

 

Фактори амортизиращи компютъра, мозъка и паметта

Всички  структури в мозъка,  засегнати от вируса на пандемията, по един или друг начин допринасят за ‘забравянето’ и влошаването на когнитивните способности. Така болните от дълъг пост-вирусен синдром, преди пандемията се превърнаха от хора препълнени с енергия, практикуващи безброй занимания, в хора, принудили се, на ръба на оцеляването, да ‘забравят’ за всичко тези занимания, станали ‘излишни’, в един момент. За отслабването на паметта и затрудненията в умствените процеси спомагат, разбира се, множество фактори. Ето  най-баналните от тях:
1. Стрес – Дълготраен стрес  довежда до отделяне на кортизол, който в излишък, води до повреда в хипокампуса. Проявява се като навротоксичност и смущение в невропластичността – трудности във възстановяването на загубени неврони и синапси
2. Липса на сън– Недостатъчният или некачественият сън нарушава процесите на консолидиране на спомените и възстановяване на мозъчната функция.
3. Неправилно хранене – Диета, бедна на важни хранителни вещества (например витамин D, омега-3 мастни киселини и антиоксиданти), може да доведе до отслабване на паметта по пътя на влошения метаболизъм.
4. Малко физическа активност – Заседналият начин на живот може да потисне циркулацията на кръвта и кислорода до мозъка, което влияе негативно на метаболизма, паметта и умствената бдителност.
5. Алкохол и наркотици – Прекомерната консумация на алкохол и употребата на наркотици могат да доведат до краткосрочни и дългосрочни увреждания на паметта и когнитивната функция. Основната причина поради която хората ги приемат е, за да ‘забравят’ и роля в този процес играе хабенулата.
6. Хронични заболявания – Здравословни състояния като диабет, сърдечно-съдови заболявания, хипертония и нарушена функция на щитовидната жлеза могат да влияят отрицателно на мозъчната функция. ‘Забравянето’ идва от понижената циркулация и перфузия на мозъка, от ‘хипометаболизъм’.
7. Депресия и тревожност – Психични разстройства като депресия и тревожност могат да затруднят концентрирането, запаметяването и обработката на информацията. Това са разстройства, класически пример, за целенасочено ‘забравяне’ на проблемите с повишена активност на Мрежата по подразбиране.
8. Неврологични заболявания – Заболявания като Алцхаймерова болест и други форми на деменция пряко засягат паметта и когнитивните функции. Те могат да предшестват или последват едно вирусно заболяване.
9. Слухови и зрителни проблеми – Отклонения в сетивата могат да затруднят възприемането на информация, което да повлияе негативно на паметта и анализа заради недостатъчно база от сетивни данни.
10. Изкуствен интелект и технологии – Прекомерната зависимост от технологични устройства и приложения, които правят много от “мисленето” вместо нас, може да доведе до намаляване на когнитивната активност и ‘забравяне’ на информация, която можеш да си набавиш от интернет.

 

‘Забравянето’ на информация – грешка или ефективен изчислителен механизъм

Да ‘забравиш’ за загубената или пропусната точка в тениса…Това е едно от основните правила ,на което треньорите учат младите тенисисти. Да не мислят за неуспеха, за да успеят със следващата точка. Това е необходимо забравяне. Като да изтриеш излишна информация в компютъра за да имаш място за нова. В правене на все по-малко и малко усилие, срещу инерцията, която те бута в едни и същи коловози, започваш да мислиш все повече и повече за грешките и започваш да действаш все по-малко и по малко в посока отстраняването им.  Така с годините започваш все по-малко да очакваш, обстоятелствата в живота ти да се променят, защото правиш все по-малко в тази посока.

Това е ‘неблагоприятно’ забравяне. Забравяш, че обстоятелствата в живота се променят, тогава, когато човек се променя. За добро или за лошо. За да се предпазиш от лошото, предпочиташ да го забравиш. Защитна реакция, срещу проблеми, в които не искаш да се набъркваш и проблеми, които не си успял да решиш. Но дори тогава, пасивно, без да искаш, несъзнателно, пак влияеш на обстоятелствата в живота. ‘Забравянето’ е също вид промяна под въздействие на несъзнателно желание. С други думи искал си, да забравиш и си хванал например вирус, бактерия и ли нещо причиняващо възпаление на нервната система. Изглежда случайно, но не е, защото за всяка инфекция е необходим ‘терен’.

Задействал се е защитен механизъм, в полза на оцеляването? Механизмите на забравяне получиха нова трактовка, оспорваща традиционното мнение, че забравянето е просто счупване на паметта. Забравянето вече се разглежда, като необходим процес,  улесняващ ефективното използване на паметта. Тази перспектива, появила се скоро, се подкрепя от така наречената рамка ScheMAtic memory peRsistence and Transience или SMART, (от англ. умна) която подчертава важността както на постоянството на паметта, така и на преходността на непрекъснатото учене. Тези прозрения се оказаха от решаващо значение за разработването на стратегии за подобряване на паметта и справяне с нарушенията, свързани с мисленето. Това доведе и до скок в развитието на изкуствения интелект, основано на тези принципи:

Забравянето при изкуствения интелект

Постоянното обучение се приема за многообещаваща крачка към следващото поколение изкуствен интелект (ИИ), при което дълбоките невронни мрежи (ДНМ) вземат решения, като непрекъснато усвояват поредица от различни задачи, подобно на човешките процеси на учене. Въпреки това, тази технология все още е в начален етап на развитие и съществуващите изследвания се съсредоточават основно върху избягването на (катастрофалното) забравяне при което не може да се възстанови информация до която е изискан достъп. Тъй като забравянето е неизбежно, предвид ограничената памет и неограниченото количество задачи, проблемът ‘как да се забравя разумно’ е ключов за постоянното, динамично, обучение, за да се намали пропастта в представянето между изкуственипя интелект (ИИ) и хората по отношение на:

1) ефективността на паметта, 2) общата приложимост и 3) устойчивостта при работа неподредени данни. За решаване на този проблем се предложи нова рамка  SMART  за постоянно обучение с външна памет, изградена на основата на последни напредъци в невронауката. Ефективността и общата приложимост се подобряват чрез нов механизъм за дългосрочно забравяне и схемна памет, използваща рядкост и ограничения за ‘обратен положителен трансфер’ с теоретични гаранции за контролирани граници на грешката. Подобрение на устойчивостта се постига чрез нов механизъм за краткосрочно забравяне, вдъхновен от обучението, свързано с информация от фоново ниво. Накрая, обширният експериментален анализ на виртуални и реални данни демонстрира ефективността и производителността на този модел.

Забравянето е когнитивна стратегия при човека и машината:

От когнитивна гледна точка забравянето е неразделна част от процеса на обучение. Изследователите (Бекер, 2021 г.) подчертават, че забравянето помага за справяне с информационното претоварване и разрешаване на противоречия, фактор от решаващо значение за ефективното управление на знанието в динамична среда. Този принцип  се прилага към AI системите, където умишленото забравяне  се използва за изхвърляне на неподходяща или остаряла информация, като по този начин се повишава ефективността и производителността на системата. Такива механизми са от съществено значение в среди, в които данните се променят непрекъснато, като управление на вериги за доставки или организационни системи В областта на AI, особено в управление на невронните мрежи, има термин ‘катастрофално забравяне’. То се отнася до феномена, при който научаването на нова информация води до загуба на предишно придобито знание.

Ellefsen и др. 2015 откриват, че това предизвикателство може да бъде разрешено, чрез разработването на модулни архитектури, които позволяват изолирането на специфичната за задачата информация от непотребната информация. Чрез структуриране на AI системи, за да се запази важна информация, се забравят по-малважни детайли. Такива системи постигат по-високо ниво на организация и адаптивност, наподобявайки човешките когнитивни процеси. А те се характеризират с така наречените невронни механизми на забравянето. Невронните механизми, лежащи в основата на забравянето при хората, включват сложни взаимодействия между различни области на мозъка, включително префронталния кортекс и хипокампуса. Андерсън и Ханслмайр обсъждат как мотивираното забравяне се постига чрез инхибиторен контрол, при който мозъкът активно потиска нежеланите спомени, за да даде приоритет на съответната желана информация. В AI системите,  алгоритмите могат да бъдат проектирани да забравят селективно определени точки от данни, и да запазват други…

Умишленото забравяне на информация в AI системите набира все по-голяма скорост. Timm et al. обсъждат предизвикателствата и перспективите, свързани с умишленото забравяне в системите с изкуствен интелект, отчитайки, че то може да бъде ценен инструмент за подобряване на производителността и адаптивността на системата. Чрез внедряване на механизми за забравяне, AI може да се съсредоточи върху най-подходящата информация, подобно на начина по който хората приоритизират спомена, които им е необходим в конкретната ситуация. Идеята, че забравянето може да доведе до по-високи нива на организация в обработката на информацията, се подкрепя от факта, че селективното задържане на информация позволява по-ефективно когнитивно и изчислително функциониране. Уанг отбелязва, че забравянето е тясно свързано с уместността и може да подобри ефективността на извода, като се фокусира върху най-критичната информация, като същевременно игнорира неуместните данни (Wang, 2015)

Забравянето при естествения интелект

Забравянето е една малка смърт. Необходима жертва за да продължи живота. Технологичният прогрес постави ново предизвикателство пред цялото човечество. Новото незряло поколение, тепърва трябва да се справя с цялата му тежест. Не само малки деца но и възрастни стоят будни по цяла нощ, гледайки видео клипове в социалните мрежи. Има множество съвети, за това как да се справиш с това изпитание, като всички от тях се свеждат до това, ‘да помниш’. Цялата работа с ‘помненето’ се състои в това да ‘помниш какво имаш да правиш’. От там нататък, може да забравиш много неща, да научиш много други неща, да си промениш начините и методите, но ако помниш ‘главното’, откъде си тръгнал, и накъде си се запътил, никога няма да се загубиш пътя.  „Забравянето“ изобщо, играе важна роля в постигане на ‘главното’ както в човешкото познание, така и при изкуствения интелект, защото неговата цел също е, именно, да отсее ‘зърното от плявата’. Особено що се отнася до обучението и работата с паметта. В когнитивната наука за забравяне се говори, като за необходим механизъм, позволяващ на хората да се справят с претоварване от големи обеми информация, да сортират подходящата информация и да се я подредят по важност или приоритети. Същите тези принципи са залегнали и в програмиране на системите, с изкуствен интелект, там където забравянето помага за по-ефективното предоставяне на организирана и обработена информация.

Въпросът за загубата на памет и връзката й със защитните механизми на оцеляване е сложен и интересен. Въпреки че загубата на памет, от клинична гледна точка, се възприема като негативен процес, в психологията и неврофизиологията започнаха да се трупат аргументи, за определени механизми на забравяне които служат за защита на индивида, в полза на адаптацията и оцеляването.
Забравянето е като физическото натоварване – без него не може, но ако дойде в повече, вреди. Ето защо ‘забравянето’ вече се разглежда, като динамичен процес при който има една тънка линия между количеството и качеството на информацията от, която да се освободиш и важното, което да помниш. Да помниш към какво се стреми личността. Какво да помни и какво да забрави за да бъде на висота:

1.Емоционално благополучие: При някои психични разстройства, като посттравматично стресово разстройство, индивидите могат да изпитат загуба на памет поради травматични събития. Тази загуба може да се интерпретира като защитен механизъм, който позволява на индивидите да избегнат негативните емоции и стрес, свързани с болезнени емоционални спомени. От друга страна личността се налага да помни че емоционалното и благополучие е висша цел.
2. Избягване на вредни навици: В теоретичен план, механизмите на забравяне могат да бъдат свързани с необходимостта от адаптивност. Например, загубата на памет за определени вредни навици или негативни опити може да помогне на индивидите да прекратят вредни поведения и да се адаптират към нови обстоятелства. Личността дори трябва да помни че, освобождаването от лошите навици е нейно първостепенно задължение, предпоставка за физическо, психическо здраве и здравословна социална среда.
3.Адаптация към социалната среда: Процесите на забравяне могат да играят роля в социалната адаптация, като позволяват на хората да се отделят от минали конфликти или травми, които биха могли да им попречат да изградят нови отношения или да се ангажират със своето обкръжение. Личността, да помни че е част от едно цяло и винаги свързана с обществото.

Вирус в компютъра и вирус в мозъка

Все повече данни се появяват в подкрепа на схващането, че болшинството заболявания включително множествената склероза, се причиняват от вируси. Много хора забелязват странната тенденция, че забравят повече, след последната пандемия. За едни това е само едно досадно обстоятелство, но за една друга група хора, страдащи от дълготрайните ефекти на вируса, това състояние се е превърнало в истински кошмар. Четенете на книга и задържане на фокуса зад екрана на телевизора, е предизвикателство за тях. Започват да говорят нещо, но си загубват мисълта. Губят им се думи и вещи. Търсят нещо, което винаги е стояло на мястото си, но те, по някаква причина, не го виждат. Леко замаяни са и леко потопени, в мъгла. Трудно се концентрират, изморяват се до смърт, ако трябва да вземат елементарно решение. И най-тривиалната задача се превръща в изпитание.

Животът им става еднообразно приключение с едно единствено предизвикателство и ежедневни страдания от един постинфекциозен синдром с берзброй симптоми от страна на всички органи и системи.Един от механизмите по които болестта засяга мозъка е посредством нарушаване на нормалното разпределение на кислород и хранителни вещества в областите, които се нуждаят от това. В здравия мозък невроните получават кислород и хранителни вещества от мрежа от кръвоносни съдове, които покриват мозъка. Тази връзка – наречена невроваскуларно свързване  – разчита на сложна, динамична сигнална система, в която нервните клетки  изискват това, от което се нуждаят, когато имат нужда от него. Инфекцията  нарушава тази динамика. В резултат на това много области в мозъка престават да изпълняват функциите си. Това се нарича дисфункция на невроваскуларното свързване.

Тази дисфункция въвлича почти всички части на мозъка, поради което освен забравянето има и много други симптоми:Пациентите изпитват, много физически и когнитивни симптоми свързани с нервната система, включително главоболие, неврологични болки, мозъчна мъгла, проблеми със съня, затруднено следене на разговори, нарушена многозадачност и др. Проучване Smith et al., открива, че една от основните области, засегнати от вируса,  хипокампусът може да бъде особено уязвим към дисфункция на невроваскуларното свързване, тъй като разчита на неврогенезата при възрастни, процес, при който зрелият мозък може да произвежда нови мозъчни клетки. Този механизъм не може да продължи без продължително снабдяване с ресурси, което дисфункцията на невроваскуларното свързване може да наруши. Затова мозъкът на боледували може да заприлича на швейцарско сирене.

Поражения от действието на вируса в мозъка

Изследванията и методите за диагностика на увреждането на паметта, в резултат на постинфекциозния синдром, включват различни тестове и процедури за оценка на когнитивните функции и способностите на пациентите. Тези методи могат да включват психологически тестове, както и невропсихологични оценки. Допълнително, изследвания, като магнитно резонансното изображение  и позитронна емисионна томография  могат да предоставят информация за структурните и функционални промени в хипокампуса и другите части на мозъка при увреждане на паметта.

Много болни от ‘дълга настинка’  след различни методи за образна диагностика, като MRI (магнитнорезонансна томография) и PET (позитронно-емисионна томография), разбират, че мозъкът им прилича на ‘прояден от молци’ или на швейцарско сирене. Анатомичните промени в мозъка, които съпровождат загубата на памет, включват увеличаване на бялото вещество и намаляване на сивото вещество. В допълнение, наблюдава се и намален обем на целия мозък, както и появата на дребни петнисти лезии. Освен това, увеличените мозъчни стомахчета също са характерен признак на тези промени, които играят важна роля в състоянието на паметта.Следните по-важни анатомични промени са били наблюдавани в главния и гръбначен мозък при след вирусния синдром:
1. Промени в сивото вещество : Атрофия на Сивото Вещество**: Спад в обема на сивото вещество в определени области на мозъка, като фронталния и темпоралния дял, които са свързани с когнитивните функции и паметта.
– Увеличена Вентрикуларна Пропорция: Разширяване на вентрикулите (течността изпълващи кухини в мозъка), което може да бъде знак за обща мозъчна атрофия.
2. Промени в бялото вещество
– Лезии на Бялото Вещество: Увреждания в бялото вещество, което може да бъде свързано с демиелинизация (загуба на миелин) и нарушена функция на нервните пътища.
– Промени в Миелинизацията: Нарушена миелинизация на нервните влакна, което може да повлияе скоростта и ефективността на нервната проводимост.
3. Възпаление и съдови аномалии
– Микроглиална Активност: Повишена активност на микроглията (имунните клетки в мозъка), което показва възпалителен процес.
– Микроангиопатия: Малки кръвоносни съдове могат да бъдат увредени или запушени, което води до микроскопични инсулти и исхемични промени.
4. Атрофия на Обонятелни Луковици и Обонятелен Път
– Атрофия на Обонятелните Луковици: Намален обем на обонятелните луковици, което е свързано със загуба на обоняние (аносмия).
– Преки Пътища: Възможни увреждания на обонятелния път към мозъчната кора.
5. Хипокампални Промени
– Атрофия на Хипокампа: Намаление в обема на хипокампа, частта от мозъка отговорна за паметта и обучение, което може да обясни когнитивните затруднения, възникнали най-често след вирусно заболяване
Промените могат да варират в зависимост от тежестта на заболяването, възрастта на пациента, съпътстващи заболявания и други фактори.
анатомичните промени в мозъка при дълъг COVID са сложни и мултифакторни. Те изискват междудисциплинарен подход, включващ невролози, психиатри и специалисти по образна диагностика, за да се осигури комплетна диагностика и лечение.

Инфекции и други вирусни състояния могат да имат сериозно въздействие върху Хипокампуса, който играе ключова роля в процеса на паметта. Вирусните енцефалити, като например тези, причинени от бактерията Herpes simplex или централноевропейския енцефалитен вирус, могат да предизвикат възпалителни реакции в този регион на мозъка. Това може да доведе до увреждане на клетките и нервните връзки в хипокампуса, което от своя страна може да доведе до нарушаване на функциите на паметта и когнитивни способности при засегнатите лица. Разбирането на тези вирусни механизми се оказа от съществено значение за разработването на ефективни терапии и превенция на уврежданията на паметта, причинени от инфекции и вирусни състояния.

Последствия за паметта на тялото и на личността

За страдащите от ‘дълга настинка’ на преден план изпъква състояние на  нервната система наречно ‘дисавтономия’ или разстройство на автономната нервна система, при което тя сякаш преминава в ‘прекалено автономен режим и забравя за ‘паметта на тялото’ или по-точно престава да се подчинява на  ‘съзнателната памет’. Понятието “памет на тялото” обикновено се отнася до неосъзнатото или подсъзнателното запаметяване на движения, емоции и опити, свързани с тялото, което не е непосредствено достъпно за съзнанието. Тази форма на памет се свързва с моторните умения и физическите навици, например, как да караме велосипед или да играем на инструмент. Подобна памет се обяснява с концепции от невронауката, където специфични области на мозъка, като малкия мозък и основните базални ганглии, играят ключова роля в запаметяването на тези двигателни поучения. Тази памет е различна от “паметта на осъзнаване” или експлицитната памет, която се свързва с когнитивните и съзнателни процеси. Последната включва информация, която можем активно да извлечем и споделим, като факти, събития или спомени, достъпни за съзнанието. В теорията за паметта, се говори за два основни типа памет:

Експлицитна памет (осъзната) – свързана с декларативната памет, която можем да осъзнаем и изразим вербално (например, фактология, лични събития). И имплицитна памет (неосъзната) – която включва умения, навици и обучения, придобити без съзнателно усилие (например, ходене, писане).Така че, “памет на тялото” може да се разглежда като форма на имплицитна памет, която поддържа физически аспекти на опита и поведението, но остава извън активното съзнателно мислене. В допълнение, взаимодействието между паметта и вниманието е изключително важно и е изследвано в много клинични проучвания и статии в съвременната литература. Работната памет, която включва съхранение и манипулиране на информация на краткосрочна основа, е тясно свързана с процесите на внимание и селективност според последните определения на Ede & Nobre, 2023г.. Това означава, че умелото използване на селективното внимание може да подобри работата на паметта и да оптимизира нашите познавателни функции . Когато динамичното развновесие между двата вида памет се наруши настъпва:

1. Дисавтономия или вегетативна дистония: Пациентите съобщават за проблеми с вегетативните (автономните) нервни функции, като ортостатична хипотония (рязко спадане на кръвното налягане при изправяне), сърдечни аритмии и други.

2. Умора и слабост: Умората и слабостта са често срещани симптоми, които могат да възникнат след инфекции, засягащи хипокампуса, и могат да имат сериозни последици за когнитивната функция. Хронична умора и миалгия (мускулна болка), които могат да бъдат следствие както от директно въздействие върху нервните структури, така и от общото състояние на организма.  Счита се че умората и когнитивните нарушения имат обща генеза, свързана с разстройване на енергийния метаболизъм.

Преобладаването на тези симптоми и тяхната тежест могат да варират значително индивидуално, затова е важна продължителната медицинска грижа и поддръжка за хора с дълъг COVID.Изследванията и наблюденията върху дълъг COVID са в ход и новите данни и открития се публикуват редовно. Консултация със специалисти, като невролози, е препоръчителна за управление на състояния, свързани с централната и периферната нервна система.

3. Загубата на обоняние – загуба на спомена за миризмата

Един от най-характерните симптоми всъщност издава подлежащия процес и смисъл на отклонението. “Дългият COVID” (Long COVID или Post-Acute Sequelae of SARS-CoV-2 infection, PASC) е състояние, при което хората изпитват продължителни симптоми седмици или месеци след острата фаза на COVID-19. Тъй като изследванията на дълъг COVID продължават, има все повече и повече данни относно последствията за главния и гръбначния мозък.

Носът и обонянието (олфакторните луковици) играят роля като входни врати за SARS-CoV-2, Вирусът може да инфектира клетките на носната лигавица чрез ангиотензин-конвертиращ ензим 2 (ACE2) рецепторите, които се намират на повърхността на тези клетки. Веднага след заразяване клетките от носната лигавица, вирусът може да се разпространи в околните нервни клетки. Обонятелните рецепторни неврони в носната кухина предават информацията за миризма към обонятелните луковици, които са разположени директно над носния епител и са част от централната нервна система. Вирусът инфектира тези неврони и използва техните аксонови пътища, за да достигне до олфакторните луковици. Разпространението на вируса от носа към мозъка всъщност дава представа и за хронологията на забравянето – първо загубваме мирис и вкус, след което, започваме да си забравяме думите.

Олфакторните луковици са мястото откъдето, вирусът може да се разпространи към останалите части на мозъка. Обонятелните луковици са свързани с много части от мозъка, включително фронталната кора. Това осигурява директен път за вируса за достигане до и засягане на тези области. Неврологичните последици от възпалението и увреждането се изразяват в загуба на памет и конгнитивни липси: Пътя на вируса може да обясни пътя на някои от неврологичните симптоми, наблюдавани при пациентите, като загуба на обоняние (аносмия), загуба на вкус, памет, главоболие, обърканост, когнитивни дефицити и други.
Възпалителните процеси могат също да нарушат кръвно-мозъчната бариера, допълнително улеснявайки навлизането на вируса и други вещества в мозъка и засилвайки възпалителния отговор. Някои изследвания върху тъкани от автопсии на починали пациенти са установили наличие на вирусни частици в обонятелните луковици и други части на мозъка, което подкрепя хипотезата за навлизане на вируса през носа. Много пациенти съобщават за възстановяване на обонянието заедно с  останалите неврологични симптоми, което говори за връзка между обонянието и неврологичните поражения от страна на вируса:

Последствия за Главния Мозък:

1. Когнитивни нарушения: Проблеми с паметта, концентрацията и вниманието. Трудност при изпълнение на задачи, състояние известно, като замъглено съзнание или “мозъчна мъгла”.
2. Главоболие: Много хора с дълъг COVID съобщават за хронични главоболия.
3. Невропсихиатрични симптоми: Депресия и тревожност, които могат да бъдат резултат както на самото заболяване, така и на социалните и физическите последствия от него.
4. Сензорни нарушения: Намалено или загубено обоняние (аносмия) и вкус (агевзия), които могат да продължат дълго време.
5. Инсулти: В доклади са отбелязани повишени случаи на инсулти при хора с COVID-19, дължащи се на повишена склонност към образуване на кръвни съсиреци (хиперкоагулация).

Последствия за Гръбначния Мозък:

1. Миелит: Възпаление на гръбначния мозък е било отбелязано в някои случаи след COVID-19 и може да доведе до сериозни неврологични последствия.
2. Синдром на Гилен-Баре: Синдромът на Гилен-Баре е автоимунно заболяване, което може да доведе до сериозни неврологични увреждания. В контекста на инфекция и вирусни състояния, този синдром е свързан с възпалителни процеси, които могат да засегнат хипокампуса и да нарушат паметта.Автоимунно състояние, което може да се задейства след вирусни инфекции, включително SARS-CoV-2. Това състояние може да причини мускулна слабост и парализа, като засяга периферните нерви и гръбначния мозък.

Как да помним

Как да се научим да помним. Ключовите думи са визуализация и асоциация. Да развиваме въображението си, като не преставаме да мечтаем и тренираме логиката си, като мислим. В теорията на паметта различни изследвания идентифицират различни фактори и концепции, влияещи върху запомнянето на информация. Въпреки че индивидуалните различия играят роля, ето някои ключови аспекти и типове информация, които обикновено се запомнят най-добре:

-Емоционално заредената информация
Каква е връзката между емоции и памет: Информация, която е свързана с емоционални преживявания, обикновено се запомня най-добре. Например, значими събития, които предизвикват силни емоции (радост, тъга, страх), оставят най-дълбоки следи в паметта.

-Смислово свързана информация
Паметта е тясно свързана със смисъла и контекста: Информация, която има значение или е в контекста на друга важна вече запомнена информация, е по-лесна за запомняне. Например, изучаването на нова концепция чрез свързването ѝ с вече позната информация, предизвикала минал интерес или живи визуални примери за нова информация улеснява пришиването на нови парчета информация.

-Повторение и практическо приложение
Повторението (репетиране): Повтарянето на информация (например, чрез изучаване или преговар) укрепва паметта. Техники като активно повтаряне и импровизирани интервюта, могат да помогнат за дългосрочното запомняне.
-Свързване на информацията с практическо приложение:
Упражнението на нови умения или концепции (например, чрез практики или симулации) също веднага увеличава възможността за запомняне.

-Визуални елементи и образност
Оригиналната биологична памет е предметно-образна. Абстрактно-логическото мислене е вторично и сравнително еволюционно по-ново. Визуални изображения и визуалната информация, като графика, изображения или визуални асоциации, са по-лесни за запомняне. Мозъкът обработва визуални стимули по-бързо от текстова информация. Свързването на предметно-образното с абстрактно-логическото изисква на-първо място образност: Използването на метафори, аналогии и образи (мнемоники) помага за запомнянето на важни данни и надграждането им до логически концепции.

-Структурирането на информацията
Веднъж трансформирана предметно-образната информация в логическа изисква структуриране. Най-лесно се помни чрез групиране (англ. chunking разбиване на парчета): Обединяването на информация в по-малки, управляеми части улеснява запомнянето. Например, запомнянето на телефонен номер в групи от цифри (например, 123-456-7890) е по-лесно от запомняне на дълга поредица от цифри.Структуриране на информацията в таблици, схеми или графики, позволява по-лесно разглеждане и запомняне.

-Споделена информация
Паметта функционира в условията на социално взаимодействие: Информация, която е споделена в контекста на разговори или социални взаимодействия, е по-вероятно да бъде запомнена. Обсъждането на теми с други хора укрепва паметта. Индивидуалната интерпретация тук дава уникалност и новост. Необичайните или уникални от индивидуална гледна точка на нестандартни събития (например, необичайни преживявания или талантливи умения) се запомнят по-добре, тъй като привличат вниманието и излизат от рутината.

 Как да забравяме

За да помниш ‘кой си и за какво се бориш’, трябва първо да разбереш своята уникалност и естествено предразположение’. Това е същественото. Другото е второстепенното, но както Айнщайн го доказва, всичко е относително. В един момент едно е съществено в друг, друго. Откриването на собсвените качества, недостатъци и наклонности, не освобождава човек от отговорността да ги сверява, постоянно.
В целият този процес на подбиране на същественото и отхвърляне на несъщественото, се преплитат както ‘запомнянето’ така и ‘забравянето’. For-give to for-get (англ. прости за да забравиш) е принцип, който религиите са открили отдавна. Простете, за да забравите –  непростимите грехове карат хора да страдат, губейки паметта си от възпаление. Слабото място, нервната система става лесна плячка на вирусите защото е претоварена. Вирусите винаги атакуват ‘locus minoris resistentia’ (лат.слабо място). Ето защо някои вдигат кръвно след вируса, на други им се вдига кръвната захар, трети кашлят и ги боли гърлото дълго време, на трети се възпалява простата или пикочния мехур и т.н.. Органът който в момента е под-психическо напрежение или физическо напрежение, дали заради остри или хронични травми дали заради преупотреба, злоупотреба или неупотреба е податлив на патогенна инвазия. За да не ви се възпалява мозъка, трябва да се справите със стреса, като се научите да забравяте. Поради нарастващото значение на стреса в съвременната действителност, последните наблюдения върху патогените, определят последните щамове вируси, като невротропни – водят до поражения на нервната система. За да се научите да забравяте, можете да вземете пример от хората, които ‘удобно’ не си припомнят, техни отговорности, стараейки се да ви манипулират. Те ви правят голямо впечатление, опитът с тях, има емоционален заряд и затова макар и негативен, примерът им, може да се следва формално. Не и по същество обаче, защото такива хора може да не страдат от тези проблеми, но плащат и губят нещо друго.

Понастоящем известните механизми за активно забравяне включват забравяне, основано на неврогенеза, забравяне, основано на смущения, и вътрешно забравяне, като последният термин описва хроничните сигнални системи на мозъка, които функционират, като звена от механизма, за бавно разграждане на следи от молекулярна и клетъчна памет. Най-често хората забравят поради феномен, известен като смущение. Някои спомени се конкурират и пречат на други спомени. Когато информацията е много подобна на друга информация, която преди това е била съхранена в паметта, е по-вероятно да възникне смущение.  Другата причина за смущение е доминираща емоционална реакция която подтиска спомените. Обещавате си при определени обстоятелства да постъпите по определен начин, но никога не ви се получава, защото забравяте – емоциите са ангажирали амигдалата, която упражнява в момента инхибиращо влияние върху хипокампуса.

Мотивираното забравяне е друг психологически защитен механизъм, чрез който хората се справят със заплашителни и нежелани спомени, като ги потискат от съзнанието. Концепцията за забравянето като защитен механизъм срещу мисли за самоувреждане е интригуваща област на психологическите изследвания. Забравянето може да служи като стратегия за справяне, позволявайки на хората да потискат тревожните мисли и емоции, които могат да доведат до самонараняване. Това потискане може да се разглежда като форма на психологическа защита, при която умът работи активно, за да смекчи въздействието на негативни или натрапчиви мисли, които биха могли да провокират поведение на самонараняване.Изследванията показват, че забравянето може да бъде предпоставка за други стратегии за справяне, особено когато хората са изправени пред неприемливи и стресиращи импулси. Baghcheghi и Reza предполагат, че успешното забравяне може да доведе до намаляване на нивата на стрес, докато неуспехът да се забрави може да доведе до повишена тревожност, което показва, че забравянето наистина може да функционира като защитен механизъм (Baghcheghi & Reza, 2021). Това е в съответствие с по-широкото разбиране на стратегиите за справяне, при които хората могат подсъзнателно да забравят, за да се предпазят от непосилна емоционална болка.

Нещо повече, негативните натрапчиви мисли се признават като значителни рискови фактори за самонараняване. Batey и др. подчертават, че хората, които изпитват тези мисли, могат да се възползват от терапии, базирани на вниманието, които ги насърчават да се откажат от тези мисли, вместо да ги превъртат постоянно в мозъка си (Batey et al., 2010). Това предполага, че макар забравянето да не е съзнателен избор, то може да бъде улеснено чрез терапевтични интервенции, които насърчават приемането и неосъждащото осъзнаване на мислите, като по този начин намаляват вероятността от самонараняване.

Как да помним, без да се травмираме и как да забравяме, без да оглупяваме :

Като ‘отбираме зърното от плявата’ и живеем пълноценно. Но как да разграничим между, ‘да правим това, което трябва’, и ‘да изхвърлим това което ни тежи’. Много просто: като следим внимателно за дейностите, които ни зареждат, вдъхновяват и обнадеждават и дейностите, които ни карат да се чувстваме затъпели, изморени и обезверени. Стресът не е резултат от активното ни отношение в живота изобщо, а от пасивното отношение към определени проблеми, които се нуждаят от предприемане на своевременни активни действия . Стресираме се от повтарянето на едни и същи номера, с надеждата да получим друг резултат.

Тогава когото отбягваме, вместо да срещаме,  ежедневните предизвикателства, заради натрупаната травма и инстинктивния подтик на хабенулата да се оттеглим, като се занимаваме с нещо по-приятно и разсейващо, ние всъщност се стресираме. Психо-социалният контекст играе решаваща роля във връзката между забравянето и самобичуването или самоувредата. Например, Nachane, 2021г. обсъжда как различни стресори, включително финансови тежести и липса на социална подкрепа, могат да изострят чувството за малоценност и мислите за недостойност. По същество те пораждат само-убийствени мисли и нараняват. Такива мисли са ярък пример за хронична травма.

Финансовите тежести идват от непремерени харчове несъобразени с приходите, а чувството за социалната малоценност идва от сравняването на това ‘ кой колко пари има’, или  от сравнение на ‘ябълки с круши’. Хора с различни съдби и нужди, се сравняват по критерий с различно значение, за различните хора. Стресът от такава травма е от липсата на активни действия, спрямо финансовото положение, за балансиране на разходите с приходите, а спрямо липсата на самочувствие идва от липсата на обективна оценка на ситуацията и активни действия. В този контекст ‘забравянето’ на тревожните мисли може да послужи като временно облекчение, което позволява на хората да се справят с обстоятелствата си, без да се поддават на вредно поведение и лечението е в активно предприемане на нещо…

Разпространението на мисли за самоувреждане сред подрастващите е свързано с различни фактори, включително несигурност на привързаността и влияние на връстниците. Janssens и др. установиха, че юношите с колеблив стил на привързаност са по-склонни да съобщават за мисли и поведение за самонараняване (Janssens et al., 2023). Несигурни в привързаностите си, такива хора могат да ‘забравят’ или потиснат негативните преживявания като начин да се справят с емоционалния си стрес, като по този начин действат като защитен механизъм срещу самонараняване. Според Russell et al., 2020 интегрираният мотивационно-волеви модел на суицидно или самоубийствено поведение се основава на различни фактори допринасящи за развитието на мисли за самонараняване, включително емоционална регулация и придобити стратегии за оцеляване). Този модел предполага, че забравянето може да бъде част от по-широка стратегия за справяне, която хората използват, за да навигират в емоционалния си свят, особено в ситуации на силен стрес. Всеки човек е уникален и няма универсална рецепта за справяне.

Методи за възстановяване паметта на личността:

Тяло и личност са двете страни на една и съща индивидуалност. Тялото е жертва на порочно мислене на личността и за да се възстанови имплицитната памет на тялото трябва да се внесат някои нови промени и изтрият някои стари травми в експлицитната памет на личността. Учените са стигнали до  следните изводи, що се отнася до това, какво да предприеме една личност, за да чувства добре тялото си:
1. Социална активност : Участие в социални дейности, разговори и общуване с другите, което стимулира мозъчната активност и намалява стреса. Тези дейности могат да включват групови игри, спортни събития или дори участието в клубове, които предлагат възможности за социализация.
Неконвенционални практики: Неконвенционални практики: Включват техники като медитация, йога и визуализация, които могат да помогнат за подобряване на когнитивната функция и възстановяване на паметта. Проучвания показват, че редовното практикуване на тези методи може да намали стреса и да подобри неврологичната пластичност.
2. Медитация и съзнателно внимание : Практики, които помагат за подобряване на концентрацията и намаляване на стреса, като същевременно укрепват паметта и когнитивните функции. Тези практики помагат за регулиране на емоционалното състояние, което в комбинация с физически упражнения и здравословно хранене може да има положителен ефект върху паметта. Освен това, редовната медитация може да насърчи неврогенезата в хипокампуса, което е от съществено значение за възстановяването на когнитивните функции.

Тренирането на паметта и усилването на функциите на мозъка могат да включват както конвенционални, така и неконвенционални практики. Комбинирането на конвенционални и неконвенционални практики може да доведе до оптимални резултати за трениране на паметта и подобряване на мозъчната функция. Най-важно е да се намерят дейности, които са приятни и ангажиращи, за да се поддържа мотивацията за дългосрочна практика.
Ето някои примери от двете категории:
Конвенционални практики:
1. Когнитивни игри: Пъзели, судоку, кросворди и други логически игри, които стимулират мисленето и паметта.
2. Четене и учене : Четенето на нова информация и учене на нови концепции може да помогне за укрепване на паметта. Заниманията с четене не само активират различни области на мозъка, но също така подпомагат формирането на нови невронни връзки, които са от съществено значение за възстановяване на паметта след увреждане.Четенето на книги, статии или научни работи помага за разширяване на знанията и подобряване на аналитичните способности.
3. Запаметяване на факти : Упражнения по запаметяване на числа, думи или факти чрез повторение, асоциации или методи на мнемоника. Тези упражнения могат да се прилагат самостоятелно или в група, където участниците да си сътрудничат и да се мотивират взаимно. Освен това, важно е да се създаде подходяща среда, която да подпомогне процеса на запаметяване.

Увреждането паметта на тялото се лекува с трениране  паметта на личността. Тъй като най-често личността е причина за проблемите с тялото, логично е пак тя да се намеси за да възстанови равновесието. Функциите на хипокампуса са обширни и сложни и включват както паметта за събития и факти, така и пространствената навигация и спомагателните процеси, свързани с паметта (Smith & Mizumori, 2006). Така че, потенциалът за по-добро разбиране и развитие на паметта и вниманието е неизмеримо и може да бъде обект на непрекъснати изследвания в бъдеще.

Познавателно-поведенческа терапия

‘Познавателно-‘ или както е позната ‘когнитивно-‘ поведенческата терапия представлява важен подход за подкрепа на пациентите, страдащи от загуба на паметта, свързана с увреждане на хипокампуса. Тази терапия се фокусира върху идентифицирането и променянето на негативните мисловни модели, които могат да затруднят възстановяването на когнитивните функции.

1. Игри ангажиращи паметта : Специализирани приложения и платформи за трениране на паметта, които предлагат разнообразни упражнения. Тези приложения предлагат редица упражнения, които стимулират различни аспекти на паметта, включително запомняне на списъци, асоциативно мислене и бързо припомняне на информация.
2. Ментална визуализация : Техника, при която се визуализират определени ситуации или информация, за да се подобри запаметяването и разбирането. Тази техника може да бъде особено полезна при възстановяването на паметта, тъй като активира асоциативните мрежи в мозъка и насърчава свързването на нова информация с вече съществуващи спомени.
3. Ароматерапия : Използването на етерични масла за подобряване на концентрацията и паметта (например, масло от розмарин). Изследвания показват, че ароматерапията може да стимулира когнитивната функция и да помогне за възстановяване на паметта след травми от инфекции.

4. Всяко ново начинание: Най-общо новите хобита и умения развиват паметта : Научаване на нови езици, свирене на музикален инструмент или практикуване на творчество (живопис, писане и др.). Развитие на паметта от гледна точка на невробиологията включва практики като “Ден за самоусъвършенстване” и тренировки в невропластичност, които акцентират върху адаптивността на мозъка и неговата способност да се променя и усъвършенства. Тези подходи акцентират на важността на когнитивната тренировка и социалните взаимодействия за насърчаване на умственото здраве и възстановяването на паметта. Практики, като медитация и повишено внимание могат да подобрят невролингвистичните функции и да помогнат за преодоляване на затрудненията, причинени от увреждане на хипокампуса.

Методи за възстановяване паметта на тялото

Внимание към тялото е основен аспект за подобряване на когнитивната функция и възстановяване на паметта. Осигуряването на здравословен начин на живот, включително редовна физическа активност и здравословно хранене, може да помогне за оптимизиране на работата на хипокампуса и за справяне с последствията от инфекциите.

1. Физическа активност: Упражнения като бягане, йога и танци подобряват кръвообращението и помагат за поддържането на здравословно мозъчно развитие. Допълнителните ползи от физическата активност включват намаляване на стреса и тревожността, което също е от съществено значение за подобряване на паметта. Освен това, редовното спортуване може да стимулира производството на невротрофични фактори, които поддържат здравето на невроните в хипокампуса.

2. Здравословно хранене : Диета, богата на антиоксиданти, омега-3 мастни киселини, витамини и минерали (например: риба, ядки, плодове и зеленчуци), която поддържа мозъчната функция. Тази диета не само подобрява паметта, но и подкрепя цялостното здраве на мозъка, което е от основно значение за възстановяване след вирусни инфекции. Допълнително, редовната физическа активност и упражненията за ума, като судоку или шах, също могат да бъдат част от ефективните практики за възстановяване на паметта. Средиземноморската диета, богата на фибри, омега-3 мастни киселини и антиоксиданти, е показала положителни ефекти върху психичното здраве.

3.Здрав имунитет в червата: Някои изследвания показват, че промени в чревната микробиота могат да повлияят на неврогенезата в Хипокампуса. Например, употребата на пробиотици или промени в диетата са показали потенциал за увеличаване на неврогенезата и подобряване на когнитивните функции. Чревната микробиота може да модулира възпалителните процеси в организма, включително в мозъка, и това може да играе роля в поддържането на здравето на Хипокампуса. Възпалителните маркери, индуцирани от микробиомните дисбаланси, могат да влияят на стресовите отговори и настроение, които включват Латералната хабенула. Пробиотиците и пребиотиците могат да помогнат за намаляване на тези възпалителни процеси и нормализиране на функциите на Латералната хабенула. Изследвания с функционална магнитно-резонансна томография показват, че промените в чревната микробиота могат да доведат до изменения в мозъчната активност и свързаността на Негативно-задачната мрежа. Пробиотици и симбиотици могат да играят роля в нормализирането на свръхактивността на Негативно-задачната мрежа, която е свързана с депресия и тревожност. Корелации между Фекална микробиота трансплантация и подобрения в когнитивните функции и настроение са били наблюдавани.

8. Възстановяването – благодарение съществуването на нервно-пластичност в мозъка и нервната система

Най-новото разбиране на човешката памет обхваща многостранния възглед, интегриращ биологичните, психологически и когнитивни измерения. Паметта се определя като динамичен процес, повлиян от генетични, епигенетични и фактори на околната среда, със значителни последици за ученето и психичното здраве. Продължаващите изследвания в тази област обещават да задълбочат разбирането ни за паметта и нейната сложност, проправяйки пътя на иновативни подходи за подобряване на когнитивната функция и справяне с предизвикателствата, свързани с паметта. Възстановяване на сложната връзка между невроваскулатурата и хипокампалната неврогенеза при възрастни е нов път, при който функционалната хиперемия засилва хипокампалната неврогенеза. Например невроваскуларният сноп е тръбна структура, насочена постеролатерално към простатната капсула и в съседство с периферната зона, която медиира еректилната функция и задържането на урина. Схващането че клетките на простата и клетките на хипокампуса могат да възстановяват нормалния си обем и структура е ново схващане отчитащо взаимовръзката между кръвоснабдяване, инервация и стволови клетки.

Субгрануларната зона на зъбчатата гънка в мозъка, осигурява локална микросреда (ниша) за невралните стволови клетки, благодарение на невроваскуларния сноп. В мозъка на възрастен е установено, че съдовото отделение на такива ниши има значителна роля в регулирането на неврогенезата на хипокампа при възрастни. Съвсем пресни данни доказаха, че невроваскуларното свързване, връзката между кръвния поток и невронната активност, регулира неврогенезата на хипокампа. В крайна сметка стана ясно от минали и скорошни изследвания, че нарушеното невроваскуларно свързване може да причини намалена неврогенеза и да допринесе за увреждане на мозъка при невродегенеративни заболявания. Обратно възстановяването на кръвообращението и аксонна функция възвръща паметта.

Възстановяване без и със лекарства

Терапиите са насочени към възстановяване синаптичната свързаност в хипокампуса, успокояване на хабенулата и постигане на равновесие в активността на негативно-задачната и позитивно-заданите мрежи.

Най-трайни и сигурни резултати се постигат с възстановяване и развиване на ‘съзнателната’ експллицитна памет, която е в неразривна връзка с несъзнателната имплицитна памет на тялото. Лечението с лекарства не развива тази памет и прави процеса небалансиран, произволен с много странични действия. То изисква най-малко усилия и съответно дава най-нетрайни и противоречиви резултати. По реда на вложеното усилие: от най-голямо към най-малко се подходите могат да се обобщят като:
Нефармакологични подходи
1. Когнитивно-поведенческа терапия (КПТ):  Може да помогне за пренасочване на фокуса и управление на тревожността и депресията.
2. Медитация и осъзнаване:
– Практиките за медитация могат да намалят свръхактивността на DMN и да укрепят ECN.
3. Физическа активност:
– Редовната физическа активност е мощен модулатор на мозъчната дейност и може да подобри цялостното когнитивно здраве.
4. Качествен сън: – Оптимизация на хигиената на съня може значително да подобри функционирането на мозъчните мрежи.
5. Здрав микробиом: Съществуват нарастващ брой изследвания, които подкрепят връзката между микробиома на чревния тракт и мозъчните функции, включително Хипокампуса, Латералната хабенула и Негативно-задачната мрежа. Това поле на изследване, често наричано “ос мозък-черва”, разглежда как микроорганизмите в червата могат да повлияят на мозъчната физиология и психичното здраве.

Неконвенциални природни средства

Растителни екстракти, аминокиселини, витамини и минерали

1. Омега-3 мастни киселини могат да подпомогнат мозъчната функция и да стабилизират настроението.
2. Витамин D. Дефицитът на витамин D е свързан с повишен риск от депресия и други психични разстройства. Добавката на витамин D може да подпомогне общото психично здраве.
3. Витамини от група B: Особено важно е B6 (пиридоксин), B9 (фолиева киселина) и B12 (кобаламин), които участват в синтеза на невротрансмитерите като серотонин и допамин.
4. Магнезий:  Допринася за нервната функция и е известно, че недостигът на магнезий е свързан с увеличена тревожност и депресия.
5. Ашваганда: Адаптогенна билка, която може да подобри настроението и да намали стреса и тревожността.
6. Родиола розеа: Друга адаптогенна билка, която може да подпомогне устойчивостта към стрес и да подобри настроението.
7. L-теанин: Аминокиселина, съдържаща се в зеления чай, която може да подпомогне релаксацията и намаляването на тревожността без предизвикване на сънливост.
8. Триптофан и 5-HTP (5-хидрокситриптофан): Прекурсор на серотонин, който може да подпомогне синтеза на този невротрансмитер и да подобри настроението. Важно е да се използва под лекарско наблюдение, особено ако се приемат други медикаменти за настроението.
Въпреки че тези добавки могат да предоставят подкрепа, те не заменят конвенционалната фармакологична терапия и трябва да се приемат със знанието на медицински специалист, за да се избегнат потенциални взаимодействия или противопоказания.
9. Фосфатидилсерин и фосфатидилхолин :
– Известна с подпомагането на клетъчната комуникация в мозъка и подобряване на паметта и когнитивната функция.

Конвенционални синтетични препарати

Фармакологичните терапии за възстановяване на паметта са от съществено значение за лицата, които са претърпели увреждане на хипокампуса при инфекции или след вирусни състояния. Това включва използването на невропротектори, които могат да защитят невроните от увреждане и помогнат за възстановяване на функциите на паметта. Освен това, фармакотерапията може да включва и лекарства, които имат целенасочено въздействие върху невроните и синапсите, за да подпомогнат регенерацията и прередяването на информация в мозъка. Бъдещите насоки включват по-голямо изследване и развитие на фармакотерапевтични методи, които да са още по-ефективни във възстановяването на паметта след увреждане на хипокампуса.

Фармакологичните терапии за възстановяване на паметта при увреждане на хипокампуса включват използването на ноотропни съединения, които имат потенциал да подобрят когнитивните функции и паметта. Тези съединения могат да включват рецепторни агонисти за глутамат, които са свързани с усилване на невроналната комуникация в хипокампуса. Освен това, някои лекарства за увреждане на паметта се насочват към намаляване на възпалителните процеси в мозъка, които могат да ускорят повреждането на нервните клетки. Международните насоки за лечение на невродегенеративни заболявания също са насочени към разработване на нови фармакологични терапии за възстановяване на паметта, които да целенасочено въздействат върху увредените молекулярни и клетъчни механизми в хипокампуса.

Латералната хабенула е малка структура в мозъка, която играе ключова роля в модулирането на настроението и е замесена в патофизиологията на депресията и други психиатрични разстройства. Свръхактивирането ѝ е свързано с негативни емоционални състояния и намалена мотивация.
Фармакологични терапии за модулиране на активността на латералната хабенула включват:
1. Антидепресанти
– Селективни инхибитори на обратно захващане на серотонина (SSRI): Флуоксетин, сертралин, цитолопрам.
– Селективни инхибитори на обратно захващане на серотонина и норадреналина (SNRI): Венлафаксин, дулоксетин.
2. Антипсихотици
– Някои атипични антипсихотици като рисперидон или оланзапин могат също да влияят на активността на латералната хабенула и да подобрят настроението и мотивацията.
3. Модулатори на невротрансмитери
– Глутаматни модулатори: Кетаминът, който е NMDA рецепторен антагонист, показва бързо антидепресивно действие чрез модулиране на глутаматергичната активност, включително в латералната хабенула.
– Глицинергични агенти: Саркофаган D е един от опитите за модулация на глутаматергична трансмисия.
4. Литий
– Литият, традиционно използван при биполярно разстройство, може да има регулаторен ефект върху латералната хабенула.
5. Стимулатори на серотонинови рецептори
– Агонисти на 5-HT1A и 5-HT2C рецептори също могат да имат модулиращ ефект.
6. Ноотропи и когнитивни усилващи вещества:
– Пирацетам, модафинил и други ноотропи могат да подобрят когнитивната функция и да модулират активността на мозъчните мрежи.
Подходът може също да включва нежелани взаимодействия или противопоказания в зависимост от конкретната клинична ситуация на пациента, затова всички фармакологични терапии трябва да се правят със съдействието на специалист.