Има нещо общо, между политици и инфлуенсъри, избори и ‘лайкове’ в ‘ютуб’. Това общо нещо, е в основата на човешката мотивация и обяснява, както съмненията, че боксовият мач на Майк Тайсън с ‘ютубъра’ Джейк Пол, е бил нагласен, така и нарастването на психичните проблеми след пандемията. То вдъхновява поети, певци, художници, оратори и причинява неудовлетворение при гласоподаватели, хора с наднормено тегло, жертвите на битовия алкохолизъм и наркозависимите… Съвременната медицина и неврофизиология, наскоро даде следния обобщен отговор, за всички такива, на пръв поглед, несвързани едно с друго, човешки състояния: Ако ви се случва често да ‘скролвате фийда’ в социалните мрежи, по инерция, да палите цигара от цигара, да ядете сладко или чипс, без да сте много гладни, да чакате ново изявление на политик или инфлуенсър, или отчаяно да търсите внимание, без значение, дали сте рок звезда или клиент на старчески дом, вашата мотивация, неосъзнати желания и безусловни рефлекси, това което, ви кара да си гледате телефона сутрин, от гледна точка на неврофизиологията, може да се опише условно, с една дума и тя е:
Допамин ! В регулирането на глада и цикъла сън-бодърстване, има намесени също, множество други хормони и медиатори, но когато нуждите се свеждат, до зависимост от само един невротрансмитер, като допамина, тогава човек е предразположен, към наддаване на тегло, алкохолизъм, зависимости, тревожност и депресия. Има също така, множество хормони, медиатори и рецептори на удоволствието, но ефектите специално, на допамина, по отношение на привикването, произтичат от една негова особеност: Той се отделя единствено при наличие на фактора ‘новост’ и се изчерпва тогава, когато тя отсъства, но вече присъства, създадена зависимост. Няма значение колко пари имате, дали си търсите калъф за телефона или ново Бентли онлайн, удоволствието да си представяте, че си го купувате, след всички прегледани обяви е свързано, с отделянето на допамин. Представяте си нещо ново и целият този процес е много ‘зарибяващ’. Дори, човек, който след работа бърза да се прибере по ‘ракиено време’ за ракия и салата, без да е зависим от, ‘сърфиране’ в нета, изпитва допаминов глад, дотолкова доколкото в своя вечерен ритуал, той не внася някаква ‘новост’. Еволюцията е спирала и историята се повтаря, но не търпи застой:
Политици от ‘старото статукво’ се изместват от, ‘нови спасители’, макар, навремето, също да са били вдъхновени ‘спасители’ и борци против ‘статуквото’… Преди да паднат жертва, на ‘допаминовия глад’. Жаждата за пари, власт, или просто да ‘останеш в играта’, се свежда до жажда за допамин. Певци, музиканти, артисти, политици, веднъж появили се на сцената, не искат повече да слязат от нея. Отделянето на допамин, този общ знаменател на мотивацията, творчеството и зависимостите, зависи от вложеното собствено и полученото, чуждо внимание. Дали продавате козметика, или идея, как да се премахне бедността, дали споделяте видео, ‘крокодил изяжда леопард’, или правите коментари, зад вниманието което търсите, се крие физиологичният стремеж е, да получите допамин, в замяна. Този, който постоянно търси внимание, с ‘нови номера’, получава допамин и е на път, да стане зависим от чуждото внимание. Този който постоянно дарява внимание, за ‘новости’, също получава допамин, но започва да изпитва глад заради пасивното си поведение. Стабилни нива на допамин има при баланс на труд с почивка, на творчество и консумация. Тогава когато ‘новото’, се въвежда с достатъчно внимание, уважение и търпение:
Допаминово преяждане, при липса на работеща перисталтика:
Достъпността на технологиите позволява все по-често да получаваме допамин. Допаминът е невротрансмитер, отговарящ за мотивацията и възнаграждението. Допаминовите рецептори се възбуждат, когато човек получава това, което му харесва: например, преглед в социалните медии или сериали, храна, игри, онлайн пазаруване, общуване, секс. Младежите имат най-високи нива на допамин и с възрастта неговото производство започва да намалява, особено ако се прекалява и прибягва до изкуствено стимулиране при отделянето му. По време на пандемията се задълбочиха тези явления на недостиг в неговото производство. Вирусът на пандемията засегна процеса директно чрез увреждане на невроните и индиректно чрез промяни на микробиома, отговорен както за нормалното храносмилане така и за секретиране на допамин в организма. Освен директните ефекти на вируса, лошият сън, хранителните и поведенчески навици изостриха симптомите на допаминов дефицит, проявен най-често, като симптомите на хиперактивност с дефицит на внимание (ХДВ ADHD) – хиперактивност, импулсивност и невнимание. Стресът, водещ до повишени нива на кортизол, влияе отрицателно на производството на допамин и чувствителността на рецепторите, влошавайки допълнително паметта, концентрацията, организацията, мярката и обмислянето на действията (симптоми на ХДВ). Няколко проучвания документираха, при ограничителните мерки, по време на пандемията, обостряне на симптоми на ХДВ, водещи до проблеми в работата и личните отношения, на фона на интензивно ползване на социални мрежи. Hollingdale et al. съобщават, че много млади хора с ХДВ изпитват повишени затруднения(2021 г.). Shah et al., Melegari et al. установяват, че скуката и състоянията на негативно настроение са тясно свързани с влошаването на тези симптоми(на ADHD )- хиперактивност, раздразнителност, тревожност, депресия, повишена социална неудоволетвореност, разфокусиране: Симптоми характеризиращи ХДВ и ‘допаминовия глад’
Какво е допаминов глад?
Допаминовият глад се отнася до състояние, при което мозъкът постоянно търси нови източници на удоволствие или награди. Този феномен може да бъде свързан с различни пристрастявания, включително наркотична, алкохолна ,сексуална пристрастеност, преяждане, хазартна зависимост и дори страст към спортни събития и състезателни хобита. Практически това е всичко, явяващо се бърза и лесна алтернатива на здравословният начин на живот, в смисъл на, здравословни човешки отношения, храна, труд и почивка, основани на внимание, търпение и уважение. Когато индивидът активно търси интензивни стимули, производството на допамин в мозъка се увеличава. Въпреки, че тези усещания са свързани с блаженство, те могат да доведат до непредвидими последици. Най-много допамин се открива в подрастващи, при много хора, с висок коефициент на интелигентност и в мишки, които за пръв път се срещат с някакво удоволствие. Нисък допамин се открива при болни от Паркинсон, страдащи от постинфекциозния синдром на Ковид, депресирани, тревожни, хора с ХДВ, аутизъм и зависимости. Пандемията предизвика нещастия и породи множество социални конфликти, наглед нямащи нищо общо с вируса. Промените в начина на живот, като увеличена употреба на технологии и намалена физическа активност, изострят симптомите на ХДВ. Дистанционното обучение и липсата на структурирана среда, социалните и сътресенията в държавата, поставят предизвикателства, пред концентрацията и вниманието. Ролята на допамина при ХДВ е добре установена. Дисрегулация на допаминовите пътища е централен аспект на разстройството. Допаминът е от решаващо значение за обработката на вниманието, мотивацията и възнаграждението и неговата дисрегулация може да доведе до симптоми, характерни за ХДВ. От друга страна всички симптоми на ХВД са нагледен пример за допаминова ‘дис-регулация’. По време на пандемията фактори като увеличено време пред екрана, намалена физическа активност и социална изолация, на фона на фона на предшестващи нездравословни навици, повлияха отрицателно и трайно на нивата на допамин.
Допаминовият глад и зависимостите
Постоянното следене на политически интриги, сапунени сериали, спортни предавания, новини, всяко хоби, може да развие зависимост. Негодуванието срещу политическата ситуация, без адекватни индивидуални действия изчерпва допамина. 
Сексуалната пристрастеност е друг пример за бягство и търсене на нови преживявания и емоции. Във всички случаи се търси активно задействане на допаминовата система, последвано от претрупване с удоволствия без ангажименти – така другите важни аспекти на живота, като съпричастност и любов, лесно се игнорират и изоставят. Хазартната зависимост функционира по подобен начин; адреналинът и възможността за печалба, активират допаминовите пътища, принуждавайки играчите да се връщат отново и отново в света на хазарта. Футболните запалянковци също са пример за допаминов глад, тогава когато енергията им целенасочено се изразходва по деструктивен начин, за да получат все по-силни стимули (вкл и пари). Интензивното гледане на спортни събития, предизвиква пикове на емоции, активиращи допаминовата секреция. Очакването на мачовете, подобно на следенето на избори, радостта от победите или разочарованието от загубите, всичко това е, част от кръговрата, на търсенето на удоволствие. Честото и интензивно прибягване до нови стимули повлиява върху чувствителността на допаминовите рецептори. Когато мозъкът е изложен на постоянен стрес от незабавни удоволствия, той реагира с намаляване броя на тези рецептори и на тяхната чувствителност. Това съответно води до понижаване чувството за удоволствие и поражда симптоми на депресия с влошено качество на живот. С времето, вдъхновяващите и радостни стимули, носят все по-малко удоволствие и ако не се внесе градивна промяна, депресията и тревожността се настаняват за постоянно. Технологиите са истинско чудо, по отношение достъпа и възможностите за споделяне на информация. Политиците и инфлуенсърите са будни и напредничави хора, които проявяват смелост и съобразителност в една сложна и постоянно променяща се ситуация. Спортът е здраве, сексът е висша форма на взаимност. Допаминът е необходим, като насъщния. Проблемът е, когато с всичко това се злоупотребява и както и с храната, така и с всяко друго нещо, в такива случаи, решението е – диета !
Допаминовата диета: Баланс между удоволствието и осъзнатостта
Как да преодолеем допаминовия глад? Макар, името ‘допамин’ да е сравнително ново, концепцията за допаминовия глад е позната отдавна, под друго име. В миналото симптомите на това състояние са били добре известни и подходите за облекчаването му през вековете, са били най-разнообразни. Психолози и експерти правят препоръки, които изглеждат банални, но имат основополагащо значение: ограничаване на времето, прекарано пред екрана, намаляване на социалните мрежи, избягване на бързата храна и връщане към простите неща – разходките на свеж въздух, медитация (не е задължително да бъде с кръстосани крака или на свещ. Всяко действие изпълнено с внимание е медитация) и живи социални взаимодействия. Балансът e ключов фактор. Прекаленото ограничаване на удоволствията, може да бъде контра-продуктивно. Внезапното премахване на едни стимули от живота може да доведе до нови форми на зависимост. Премахване на всяка една от формите на зависимост може да отвори пространство за друга. Разпределяне на вниманието между всички възможности, които живота предлага, без прекаляване, с необходимото уважение, е една работеща рецепта за удовлетворение. Осъзнаването, уважението и практиките на ‘присъствие тук и сега’ са инструментите, пробуждащи интереса и радостта от обикновените неща. Допаминовият глад, не е само продукт на съвременната епоха. Технологичният прогрес просто предложи нови предизвикателсва, в това отношение. Исторически и културно погледната, практиките, за борба с глада се свеждат до самоусъвършенстване. Те са доказали във времето, че осъзнатостта и балансът между удоволствие и усилие, са ключът към човешкото оцеляване. В тях се крие и ключът, към разбиране на допамина.
При здрави хора моралният барометър на поведението е по надежден индикатор, от изследване нивото на допамин в кръвта.
Превръщането на парите в Бог, e заради, възможността, да се постига с тях, бързо удоволствие. ‘Бързи пари’ ‘бърза храна’, ‘секс без ангажименти’. Парите винаги са били важни и за пари са е търгувало всичко, от национални идеали и духовни ценности, до уговорени боксови мачове. Боксовият мач между ютубър и най-добрия боксьор в историята на бокса, Майк Тайсън, отбеляза нова ера в надпреварата за ‘лайкове’. Някои оприличават битката на ‘платения вот’, по време на избори. Други говорят за липса на уважение към спорта, и за незаслуженото внимание, оказвано на много млади, инфлуенсъри-милионери. Моментно задоволяване на любопитството, получено за сметка на себе-уважение и пренебрегване на ежедневните задължения, от страна на последователите. Допаминът е станал универсално платежно средство, нещо като резервна валута, която парите могат да осребрят във всеки един момент. Той може да се достави мигновено, със забавления, секс, хазарт, алкохол – за пари. ‘Бях животно с пари !’ разказва Майк Тайсън за себе си, за апогея на кариерата си, тогава когато много млад, с незряла личност, благодарение на парите е постъпвал, импулсивно, капризно, без уважение, отдаден на моментни удоволствия, загърбил работата и оттам кариерата си. Недостатъци, които днес подхранват, политици и инфлуенсъри, задоволяващи глада на избирателите и последователите си, като продават това, което се ‘харчи’: Предлагат се леви, и десни идеи, бокс и здравословен начин на живот… Клиентът също е ‘Бог’. Каквото поръча, това се сервира. Гласоподавателят иска някой да го ‘оправи’, последователят някой да го ‘води’. Много често обаче, се стига до ситуацията, ‘слепи водят слепи’. Слепи за усилията, които трябва да се положат за постигане на една цел, зависими от допамина ‘лидери’, задоволяват допаминовия глад на ‘последователи’, специализирайки се в елементарни трикове за стимулиране на допаминова секреция. Няма нищо лошо в отделянето на допамин. Проблемът е в неравновесието. ‘Лидерите’ и ‘последователите’ взаимно го създават – първите превръщат чуждото внимание в пари, вторите лишени от пари, са принудени да даряват внимание. Същото е и с един човек – ненормалното стимулиране в началото е последвано от дефицит, след това.
След пандемията, увредените неврони и имунна система, причиниха понижаване нивата на допамин и социална търпимост. Допаминовият глад, нарасна след повтарящи се инфекции и зарази. Самият той се държи като заразна болест. Предава се от ‘лидери’ на ‘последователи’, като вирус. Лидерите казват, това което последователите искат да чуят, но последователите, без да искат, правят това, което правят лидерите, защото на съзнателно ниво, чуват думи, а на подсъзнателно, следват пример. Ако лидерът дава пример за допаминов глад, последователите несъзнателно, започват да търсят допамин по различни начини. Когато политикът гради кариера и произвежда допамин, на основата на конфронтация с опонентите, привържениците му се карат по форумите. Когато политикът работи за пари и собствено облагодетелстване, избирателите също търгуват вота си за пари. Когато се крие зад думи на национални идеали, но той самият той, си прави сметка как да спечели пари, не бива да се възмущава, когато последователите му на думи го подкрепят, но не и на дела, защото са си направили сметката, че не им е изгодно. Ако лидерът привлича вниманието, като псува, това което не харесва, не бива да се учудва, когато последователите му, започнат да го псуват, в един момент. Те просто следват примера му. Еволюцията постепенно отстранява лидери- главатари на банди, обединени около плячката и развенчава максимата ‘ Слушай какво ти говоря, не ме гледай, аз какво правя, ‘. Примерът е ключът в преодоляване на допаминовата зависимост. Ако ‘лидер’, с портфолио от интимни завоевания, говори за християнски ценности, политик, свикнал да ‘дели само на едно’, съставя бюджет и инфлуенсър на 20 години, предлага крем за бръчки, рекламиран на възрастни, е нормално в един момент, последователите да спрат, да вярват. Да видят, най-накрая, истината и да се обърнат към себе си:
‘Истината и работата ще ви направят свободни’
Ако нямате трайно увреждане на невроните от мозъка, произвеждащи допамин, допълнително приемане на допамин няма да ви направи щастливи, щастливи може да ви направи само, собственото хармонично поведение, което се съпровожда от хармонично отделяне, не само на допамин, но и на ред други хормони и медиатори, някои проучени, други не. Динамиката на живота, преминаваща през цикъла работа-почивка, регулира отделянето на допамин. Отделянето на допамин, при работа и при преглеждане на информация в социалните мрежи се отличава по няколко ключови признака, свързани с контекста, интензивността и характера на опита. Обикновено работата изисква концентрация, усилия и е фокусирана върху реализацията на цели, в които човек инвестира време и енергия. Наградата в този смисъл е свързана с постигането на задачи, удовлетворение от работата или финансово възнаграждение. Докато преглеждането на информация в социалните мрежи е обикновено неструктурирано и често се характеризира с бързо и лесно удовлетворение. Ключът е в подбора на информацията. Ако не планирате рисково посещение в Африка, където може да ви се наложи да пиете вода от реката, няма да ви бъде от голяма полза, да прекалявате с видеа, за животни, нападнати от крокодили, по време на водопой. Получаването на “лайкове”, коментари и задоволеното любопитство от четенето на новини, предизвиква мигновено усещане за награда и освобождаване на допамин, но не ви носи пари. Множеството малки награди като новини и известия, предизвикват бързо освобождаване на допамин и едно “безкрайното скролване”, но нивата му, при безкритичното преглеждане на информация са краткосрочни и впоследствие падат надолу. Стабилни нива на допамин има при работа в която е вложено съзнателно усилие. Да копаеш на нивата, дори, не е работа, ако липсва съзнание…
‘Който не работи не трябва да яде’
Освобождаването на допамин при работа не е внезапно и е свързано с постепенното постигане на цели и резултати, на цената на усилия. Наградите често са дълготрайни и с реална стойност. Удовлетворението от работата винаги е свързано с дълбочина и смисъл и води до устойчиво повишаване на настроението. Овладяването на нови умения или реализирането на проекти също предизвиква положителни емоции, свързани с личността и професионалното развитие. Споделеното положително въздействие от труда, основано на реализация, може да доведе до дълготрайно удовлетворение и мотивация. Най-често емоционалният отговор при постоянни но повърхностни взаимодействия в социалните мрежи е нестабилен. Той предизвиква повече емоции, отколкото полезен жизнен опит. Възможността за бързи награди може да бъде съпътствана с разочарование или негативни усещания, когато не се получават желани ответни реакции. Честото прекарване на време в социалните мрежи често не води до същата степен на удовлетворение и дълговременна мотивация и е възможно да доведе до негативни състояния, като тревожност или депресия. Въпреки че и двете дейности водят до отделяне на допамин, контекстът, интензивността на стимулацията и емоционалният отговор значително се различават. Работата обикновено предлага дълготрайни и по-задълбочени награди, докато социалните мрежи предоставят бързи, но често плитки усещания за доволство. Работата може да има значително влияние върху обмяната на допамина в мозъка. Ето някои от начините, по които работата може да повлияе на нивата и функцията на допамина когато предлага, признание и положителна обратна връзка и положителните емоции действат като тласък за допаминовата активност и спомагат за мотивацията да работиш:
Работата в екип и взаимодействията с колеги, могат да увеличат допаминовата активност. Социалната подкрепа и положителното отношение, са свързани с повишени нива на допамин. Работата, която е смислена или, в която човек вижда цел, може да стимулира производството на допамин. Когато работата е свързана с личните ценности и интереси, мотивацията и задоволството са по-високи. Работата, която включва физическа активност, може също да повиши нивата на допамин. Физическите упражнения оказват значително влияние върху нивата на допамина в мозъка. Те действат като естествен стимулатор за производството на допамин, което може да доведе до подобрение на настроението, увеличение на мотивацията и повишаване на общото психично благополучие. Въпреки това, различните видове физическа активност, като развиване на сила или издръжливост, могат да имат различен ефект върху допаминовата система (интензитета и продължителността на отделянето на хормоните). Упражненията стимулират освобождаването на допамин в мозъка, което допълнително подобрява настроението и предизвиква чувство на удовлетворение. Редовната физическа активност може да повиши броя на допаминовите рецептори, което увеличава чувствителността на мозъка към допамина. Упражненията могат да намалят нивата на стрес и кортизол, което освен че намалява стреса, допринася за нормализиране на допаминовите нива. Проучванията показват, че редовната физическа активност, творческата работа и усилията за овладяване на поведението, най-добре лекуват глада и подобряват настроението, без да водят до неравновесие, Всички тези усилия в крайна сметка се свеждат до работа, която представлява работа върху себе си.
