‘Бащата на медицината’ Хипократ, смятал, че в зависимост от количеството на 4 основни телесни течности или ‘хумора’, както са ги наричали тогава, жълта жлъчка, слуз, кръв и черна жлъчка, зависи, от какво ще боледува човек. Смятал, че преимущественото влияние, на някой от хуморите в тялото, определя темперамента (холерик, флегматик, сангвиник или меланхолик) и склонността на човек, към определени болести. От древността до днес, медицината е извървяла дълъг път, но постепенно, се връща отново, към корените си. Четирите темперамента днес, сe наричат личности A,B,C и D. Историята, както винаги се повтаря, но вече на по-високо ниво. Човешкото развитие, се движи по траектория на спирала, комбинация от движение по права линия и в кръг, подобно на спиралата на ДНК. Интересното е, че именно от промяна в структурата и формата на ДНК спиралата, дали се завива в кръг, колко е права, и дълги ли са краищата на молекулата, зависи от какво ще боледува един човек.
От тези краища, наречени ‘теломери’, зависи в каква степен клетките, стареят, функционират правилно, делят се или умират. Опити с ДНК доказали че тя се влияе изключително, от състоянието на съзнанието. Ако краищата и се скъсяват или изчезват, изкривяват се и се свързват така, че молекулата ДНК образува кръг, това означава, че човек, волно или неволно, си трови живота, има изкривени възприятия или се върти в омагьосан кръг. Разболява се в зависимост от начина, по който реагира психиката му : 1. Авторитарно и припряно реагира личност А, предразположена към сърдечно-съдови заболявания. 2. Спокойно- личност B, в добро здраве, но склонна, към вътрешни зависимости и личностни изкривявания. 3. С външни зависимости и вътрешно трупане на емоции – личност C (от лат. ‘c’, cancer, рак) пред-разположена към злокачествени заболявания. 4. Личност D, (distressed) стресираната и депресирана личност, от постояннен душевен смут, подходящ ‘терен’ за авто-имунни болести.
Откритията в медицината обричат на забрава, хуморалната теория за типовете, окончателно, през 1850 г.. Тогава се раждат, ‘микробната’ теория на Луи Пастьор и противоположна на нея, теория на Антоан Бeшам, за ‘терена’, или схващането, че не патогенът, или микробите, са важни, а важно е, състоянието на духа и тялото. В зависимост от терена, някои хора се заразяват с микроби, а други, не. Ето защо, теорията на Луи Пастьор първоначално е подложена на съмнение, но с времето желанието, да се стоварва вината върху някой друг, надделява и се налага хипотезата, че вируси и бактерии, стоят в основата на всички болести. Последната пандемия, демонстрира обаче, как вътрешна нагласа, съчетана с вирус, може да създаде ‘перфектната (цитокинна) буря’. Микробната теория и теорията за ‘терена’ се срещнаха, а четирите типа личности, с помощта на РНК от вируса, започнаха да отключват най-различни гени и ДНК, регулираща появата на най-различни болести, в зависимост от мисленето, емоциите и поведението.
РНК И ДНК НА ВИРУСИТЕ СЕ ВНЕДРЯВАТ В ДНК И РНК НА КЛЕТКИТЕ
„Започнахме да забелязваме някои много необичайни явления“, казва Кашияп Пател, главен изпълнителен директор на Carolina Blood and Cancer Care 
Associates. Според “The Hill”. Пател и колегите му са забелязали увеличение от 20% до 30%, на нови пациенти с тумори, множество пациенти с няколко различни вида рак, двойки братя и сестри, развиващи рак в рамките на месеци един от друг, и пациенти с рецидив след години на ремисия. Още по-сериозно е положението при сърдечно-съдовите заболявания. Близо една четвърт от всички прекарали вируса на легло, са с повишен ‘тропонин’, маркер за сърдечно увреждане. Зачестилите, инфаркти, инсулти, тромбози, аритмии, след психическо или физическо натоварване или ендотелна дисфункция, хиперкоагулация и невродегенерация с атеросклероза в дългосрочен план, насочват към увреждане на ДНК от вируса, за което допринася състоянието на психиката. В книгата си един нобелов лауреат описва как различни типове мислене, отключват различни болести. Циничният и недоверчив подход е характерен за личност А и предразполага към сърдечно-съдови усложнения. Натрапчивото мислене, което многократно си припомня и възпроизвежда една и съща травма, протича със симптоми на пост-травматичен синдром и води до автоимунни реакции, характерни за личност Д. Депресията и нефокусираното мислене водят до невродегенерация характерна за тип Б, а повтарящи се шаблони на порочни взаимоотношения с подтисната емоционалност, до злокачествени заболявания и проблеми за личността С.
Анализи на мозъчни проби след смъртта, открива връзки, между вирусните РНК фрагменти и психиатрични състояния, като шизофрения, биполярно разстройство и голямо депресивно разстройство. При продължителното увреждане от страна на вируса и внедряване на вирусна РНК в некодиращи области на ДНК, клетките влизат в стабилно непролиферативно състояние, известно като клетъчно стареене. Този защитен механизъм срещу дегенерация на тъканите и развитие на рак засяга наглед здрави хора от личност Б. За сравнение, когато личност А и Д са подложени на стрес, те скъсяват живота си по друг начин, със сърдечни инциденти, от смърт или апоптоза на клетки. Границата на Хейфлик, е мястото където делящите се клетки, достигат краен брой деления, поради скъсяване на теломерите(краищата на ДНК) и ДНК, влиза в стадий на клетъчен упадък. При Личност Б и Д има оплаквания от проблеми с паметта и замъглено съзнание с понижен познавателен капацитет, заради процеси,засягащи предимно невроните, характерни за болестта на Алцхаймер, болестта на Хънтингтън и болестта на Паркинсон. Тези болести се характеризират с прекомерна апоптоза на неврони Например, болестта на Алцхаймер се причинява от натрупване на амилоиди в местата на лезии, там където има най-много апоптоза на неврони. Апоптозата е програмируема клетъчна смърт, такава каквато отсъства при туморите. Клетките на рака не умират, а се делят безконтролно. Ако при дразнене от страна на вируса стареенето и апоптозата не се задействат, в съчетание с мислене и поведение, от тип С (от с cancer), има риск от безконтролно делене на клетки и развитие на рак, .
‘ДЕМОКРАТИЧНАТА’ ЛИЧНОСТ – АВТОРИТАРНАТА ЛИЧНОСТ ТИП А
Да имаш едни или да нямаш други гени, няма особено значение, ако попаднеш в ядрен реактор или изпиеш шише с отрова. От значение е, доколко те ‘слуша главата’ за да направиш, нещо подобно. Науката поставя фокуса върху влиянието на средата, но поведението е това, което прави средата, благоприятна или враждебна. Стресът, корупцията и отравянето на почвата, са човешки поведения, определящи състоянието на средата. Концепцията за свързаните с болестите на тялото, поведения и типове личности, тип А и Б се появява почти 100 години след микробната теория, по точно през 1959 г. Кардиолозите Майер Фридман и Рей Розенман използват термина „модел на поведение А“, за да опишат конкретен модел на емоции и действия, водещ до сърдечно-съдови заболяания. По-късно го наричат, поведение на личност тип А. Става дума за активната личност, пример за подражание в ерата на капитализма, личността с най-голям принос за демокрацията, в сегашния и вид и за а статистиката, според която сърдечно-съдовите заболявания са убиец номер едно на планетата. Доколкото съвършена е днешната демокрация, дотолкова здравословно е и поведението на личност тип А. ‘Демокрацията’ води до социални трусове, сляпата амбиция, до сърдечно-съдови заболявания. Тип A личността, е предразположена към коронарна болест на сърцето. Това са хора с амбиция, стремеж към конкурентоспособност, неистово желание за успех, до степен на враждебност и агресия, изпитващи проблеми с нервната система, почивката, отпускането и радостта от живота.
Тип А е най-общо, състезателен, раздразнителен, настъпателен и нетърпелив, опитващ се да доминира във всяка ситуация. От друга страна тази личност притежава настойчивост, фокус, трудолюбие, увереност, многозадачна успеваемост, истински конкурентноспособен е, енергичен, силно мотивиран и упорит. За да упражнява добрите си страни обаче му се налага да бъде недружелюбен, враждебен, да реагира остро с натякване, да проявява припряност и натрапчивост, да внушава неотложност, да проявява ниска емоционална интелигентност, да се опитва всичко да контролира. Този човек има фиксирано мнение по всички въпроси, ригидна и опростена житейска философия: Колкото повече, толкова повоече ! Напред и нагоре, ако се налага, за чужда сметка и за сметка на собственото здраве. За да се разбере по-добре личността А, е дефиниран нейният антипод – личността тип Б. Установено е, че оптимизмът, добросъвестността, отвореността към опита и любопитството са защитни фактори срещу развитието на сърдечносъдови заболявания и тези качества се притежават от личност тип Б (нормална, непредразположена към заболяване личност). Тя обаче може да има по-сериозни проблеми с разстройства на личността и употребата на привикващи вещества. Изследванията за промените в личностните нагласи по време на първата година от пандемията отчитат, че враждебността и недоверието, са се засилили, заедно с оплакванията от страна на сърдечно-съдовата система – коагулопатиите, аритмиите и високото кръвно.
‘ЗДРАВАТА’ БЛАГОДЕНСТВАЩА ЛИЧНОСТ ТИП Б
Личността от тип Б е противоположна в много отношения на личност от тип А. Хората с личност тип Б са склонни да бъдат по-спокойни по природа. Те могат 
да работят ежедневно и неуморно към постигане на целите си, без чувството за неотложност, характерно за личността от тип А. Личностите от тип Б обикновено не изпитват нужда да доказват способностите си пред другите и необходимост да демонстрират превъзходство. Те просто си вършат работата. Хората с личност тип Б, нямат големи претенции и не се разочароват лесно. По правило са приятелски настроени, лесно се разбират с другите, не показват враждебност или агресия. Да си личност от тип Б означава: да си миролюбив, релаксиран, непринуден, да си доволен от живота, да не се стресираш, да не изпитваш чувство за неотложност при изпълнение на задачи и решения, да не търсиш конфликти, да си стабилен и уравновесен. Да бъдеш гъвкав и адаптивен и по тази причина, да можеш да се приспособяваш към промените лесно, без да се налага да се състезаваш. Можеш да подхождаш към дейностите и задачите по-бавно и спокойно. Столетници, които не правят нищо особено, но са здрави, са личност тип Б. Тяхното здраве е в главата.
Проблемите идват тогава, когато всичко ти е наред, но не цениш, това което имаш, здравето си. Искаш нещо повече. Така започваш да ядеш повече, да пиеш повече алкохол, да се отдаваш неусетно на повече неадаптивни мисловни шаблони. Състоянието е познато в новата медицина, като ‘допаминов глад’. Консумация на привикващи вещества, вещи и услуги, социални медии, всичко, което особнео по време на пандемия, доведе до привикване. Според лекарския фолклор, няма ‘здрави’ пациенти, има недостатъчно изследвани пациенти. Оказва се, че тип Б страда повече от типа А, по отношение всички разстройства на личността, с изключение на шизоидното разстройство. Изследване, проведено с 370 амбулаторни и болнични пациенти, употребяващи алкохол, кокаин и опиати открива, че те са предимно хора от така наречения ‘безпроблемен’ тип Б. Парадоксално, личностите от тип А в същото това изследване, са по-сговорчиви, добросъвестни, кооперативни и целенасочени. За разлика от тях, личностите от тип Б показват по-високи нива на невротизъм, търсене на новости и склонност към привикване, към вредни субстанции. В стресова среда, тип А проявява предимствата си, докато тип Б вече не е на ‘себе си’…
ТОЗИ, КОЙТО НЕ РАЗВИВА ПОТЕНЦИАЛА СИ, НЕ Е ‘СЕБЕ СИ’ – ЛИЧНОСТ ТИП С
Наблюдаваните сходни психологични профили при различни условия на средата, съпътстващи развитието на рак и автоимунни заболявания, кара много учени да търсят връзка, между тези заболявания и поведението. Проучване, включващо 232 участници на възраст 18–70 години демонстрира как, личността тип С склонна към рак, проявява две основни черти: подчинение (във външен план и в между-личностните отношения) и подтисната емоционална изразителност (във вътрешен план, или във вътре-личностностно, само-оценъчно отношение). Подчинението, не означава сервилност и липсата на емоционална изразителност, не означава емоционална студенина. Подчинението е относително понятие и може да се прояви при нововъзникнали обстоятелства, подчиняващи бавно и неусетно някого, на поведение, което не е в негов стил и интерес. Емоционалният блок при него е защитна реакция срещу подсъзнателното неприемане на междуличностни отношения. Концепцията за личност от тип С, свързана с рак, води началото си от ранните изследвания, на Гриър и Морис още през 1975 г.. Най-характерно за поведението тип С, наблюдавано при жени с рак на гърдата, е необичайното емоционално изразяване. Данните за потиснато изразяване на емоции при пациенти с рак на гърдата, родиха цялостно ново разбиране, с автор Лидия Темошок. Формулировката на този тип е: пасивен, потиснат, силно фокусиран върху другите човек, неспособен да изразява емоции, покорен и по тази причина, безпомощен.
Според теоретичния модел на Темошок, основните личностни фактори, повишаващи риска от рак на млечната жлеза, са потискането на емоциите и стилът на справяне, характеризиращ се с тенденция да се отлагат собствените нужди за сметка нуждите на другите (с постоянна ангажираност).. Тъй като ракът на млечната жлеза е хормонално реагираща неоплазма и има голямо психологическо въздействие, това е най-широко изследваният тумор за всякакви възможни психологични вариации, продиктувани от страха за оцеляване. Известно е, че хормоналните фактори, като ранна възраст при менструация, по-късна възраст при менопауза, по-късна възраст при първа доносена бременност, мамография и хормоно-заместителната терапия, са основни рискови фактори за спорадичен рак на млечната жлеза. В допълнение, фактори, като затлъстяване, тютюнопушене, консумация на алкохол и липса на физическа активност, също допринасят за развитие на такъв рак. Личността тип С, която не изразява добре емоциите си и по-точно не изразява ‘себе си’, това на което е способна, истинския си потенциал и предназначение, става по-чувствителна към тези вредни фактори. Тя не се справя със стресови промени в живота, особено със загубите, реагира с депресивни симптоми, потиска емоциите си, имитира ангажираност и стил на справяне, но… Не развива потенциала си, защото отлага собствените нужди, за сметка на чужди и този омагьосан кръг в който се върти, сякаш отразява формата на кръговата РНК допринасяща за деленето на клетките в тумори (напр. кръгова РНК има при 50% от глиобластомите, тумори на мозъка)
КОГАТО НЕ СИ ‘СЕБЕ СИ’ НИЩО НЕ ТИ СПОРИ – ДИСОНАСНА ЛИЧНОСТ ТИП Д
Профилът D е най-настоятелен и взискателен от четирите типа. D е склонен към силно изразена конкурентентност и е целево ориентиран, като тип А. Преди 
да бъде обособен като самостоятелен тип, тип Д първоначално, се е припокривал с типа А и е бил първият заподозрян за сърдечно-съдовите заболявания, заради склонноста към доминация (Д). По късно става ясно, че сърдечно-съдовите заболявания също имат авто-имунна компонента и самоувреждащото поведение на Д се откроява, като самостоятелно специфично реагиращ на стрес отделен тип. Д могат да бъдат агресивни, нетактични и дори груби. Когато Д се чувстват притиснати, те искат да се съсредоточат още повече върху това да докарат нещата до края. Тип Д проявява тенденция да бъде директен и решителен, затова го описват, като Д- доминиращ. Тези хора предпочитат да водят, отколкото да следват и се стремят към лидерски, управленски позиции. Коренът на всички поведения е нещо, което авторите наричат D-фактор – определят го най-общо, като „склонност към максимизиране на собствената полезност за сметка на другите, подплатена най- често от вярвания, които служат като оправдание“. С други думи, основната мотивация зад почти всички негативни черти на личността Д, е да надценява собствения принос и да подценява чуждия, нещо, от което в днешно време, страдат много хора.Личност тип D е концепция, използвана в областта на медицинската психология, като обобщена тенденция към негативна афективност и социално подтискане:
Първото понятие означава безпокойство, раздразнителност, мрачност, а второто сдържаност и липса на самоувереност. Буквата D на латински означава още distressed и може да се преведе, като “закъсал”. Личността тип D се свързва с по-високи нива на възпаление, което е решаващ фактор при много автоимунни заболявания. В психологическо отношение ключовата дума е Д като дисонанс или ‘излязъл от потока и ритъма на живота’. Той не е на точното място в точното време, избързва или изостава, което го кара да чувства неудовлетворение, заради това че на практика, не чувства какво трябва да прави. Сякаш е загубил инстинктите си, заради много мислене и пресмятане, като в крайна сметка, най-често изпада в д-депресия. Личността от тип Д често се нарича още “разстроена” личност. Тя има склонност към отрицателни емоции в много ситуации, но избягва да изразява тези емоции, поради страх от отхвърляне или неодобрение. По време на след-инфекциозния синдром, ключовата дума за тип Д е д-дисавтономия – разстроена автономна система, в д-дисонанс с централната нервна система. Това е синдром пред-извикан от вирус на фона на генетично предразположение. В ново проучване за вирусите и наследствените психологически заболявания изследователите анализираха РНК от 792 мозъчни проби след смъртта и идентифицираха 1238 РНК фрагмента, които произхождат от вирус. 26 от тях са били свързани с психиатрични разстройства.
БОЛНАТА ЛИЧНОСТ ДНЕС, Е ‘ВСЕСТРАННО РАЗВИТАТА’ ЛИЧНОСТ, УТРЕ…
7% от човешкия геном е вирусен геном интегриран в процеса на цялата човешка еволюция, от най-различни епидемии и пандемии. Еволюцията на типовите 
личности от друга страна, съвпада с историята на човечеството, с последователността на тяхното откриване, дефиниране и формулиране. Всеки един от четирите типа личности наследява чертите на предходния тип, допълва го и го обогатява, за да затвори цикъла и започне отначало, на едно по високо личностно ниво. Разпространението на последния тип D е 21% в общата популация и варира между 18% и 53% при сърдечни пациенти, като останалата част от тях, условно се причисляваха към тип А, но след пандемията, по този критерий се появи един нов тип…; По последни данни от септември 2024 г., 400 милиона страдат от след-инфекциозния синдром наречен ‘дълъг К0Bид’. Без значение, какъв личностен тип са, дали си слаби или с наднормено тегло, дали са млади или стари, дали са боледували тежко, на вентилатор, или леко и безсимптомно, дали имат или нямат придружаващи злокачествени и автоимунни заболявания, 10 % от всички заразени страдат от продължаващ дълъг следвирусен синдром характеризиращ се с умора, замъглено съзнание, главоболие и най-различни неврологични оплаквания. Много от тях страдат повече от четири години, едни са прекарали тежко вируса, втори са имали реакция срещу имунизация, трети са надградили върху предшестващи или съпътстващи оплаквания от така наречените фибромиалгия, миалгичен енцефало-миелит, адренална умора, дразнимо черво, лаймска болест… Всички се намират в едно ‘странно’ състояние на духа и тялото, доскоро диагностицирано като психо-соматично заболяване и за което конвенционалната медицина все още няма обяснение. За медицината то е все още мистерия, но някои древни учения имат отговор за него и според тях, вирусите и психо-соматичните заболявания, предшестват всеки нов скок в еволюцията на съзнанието и загатват за потенциалните неразвити човешки възможности.
Кръвоносните съдове се свиват в отговор на повишената необходимост от ‘бойни действия’, клетките пролиферират и се размножават, за да компенсират лишаването на организма от нещо насъщно, имунитета се бори срещу тъканите и органите на собственото тяло, дотолкова доколкото личността се бори и саботира самата себе си. Когато обаче, всички тези симптоми се събрани накуп, с усещане за постоянно местеща се болка и оплаквания, от страна на всички органи и системи в организма, какъвто е случаят с ‘дългата настинка’, това вече е събитие… Започва да се прокрадва изводът, че ако един човек може да страда от болестите на всички типове хора, в неговите възможности е да проявява едновременно и всички техни качества. Болежките напомнят за корекции в поведението Високото кръвно и сърцебиенето при слединфекциозния синдром, насочва към корекция на напрежението в личност А. Умората при личност С, за злоупотреба с дейности, различни от тези, развиващи собствения потенциал. Непоносимостта към алкохол, кафе, цигари, при ‘дълъг вирус’ ограничава личност Б от злоупотреба със собственото здраве. Неврологичните и психични отклонения предпазват от неадекватно насочената амбиция и следващо неудовлетворение, причина за автои-имунните реакции в тип Д. Съчетанието на всички тези симптоми обаче, в една болест, се появи при последната пандемия. Предполага се, че геномът на вируса внедрен в генома на гостоприемника, предизвиква туморогенезата, системното възпаление ,високо кръвно, автоимунни заболявания, невродегенерация и деменция. Всяка една от реакциите свързани с промените в ДНК, провокирани от инвазията на вирусна РНК, представлява защитна реакция срещу неадаптивни поведения на A,B,C,D личностите. Справянето с негативните поведения е изцяло във възможностите на личността без нужда от лекарства и целият процес на борба с болестта, всъщност предствлява, един достоен път на личностно усъвършенстване.
ЕПИГЕНЕТИКА – СЪВМЕСТНАТА РОЛЯ НА ЛИЧНОСТТА И ВИРУСИТЕ
Промените в ДНК са започнали да засягат нашите предци преди повече от милион години, и продължават да действат до ден днешен. Последните проучвания, 
използващи молекулярната биология и генетични анализи, възраждат ролята на вирусната инфекция в развитието на поведенческите разстройства и свързаните с тях соматични болести. Чрез разбирането на фундаменталното функциониране на ДНК, включително как вирусите манипулират генетичния материал, изследователите разкриват как вирусните остатъци в нашата ДНК могат да повлияят на психичното здраве. Тези и други изследвания разкриват, как наследствени психични заболявания се започват да прояват генетичните заложби, след инвазия на вируси. Наскоро беше демонстрирано, как вирусен продукт предизвиква поведенчески разстройства чрез невробиологични аномалии и как уврежда функцията на глиалните клетки, в резултат на което се развиват невроповеденчески разстройства. Изненадващо, тези промени не засягат кодиращите гени в ДНК, а така наречените региони на некодираща „излишна ДНК“, тази която регулира генната експресия (включване и изключване на гени). При състояния като шизофрения, макар, житейският опит и употребата на субстанции, да увеличат шансовете за развитие на разстройството, 80% от риска се смята на наследствен. Въпреки усилията да се определи един единствен ген обаче, отговорен за шизофренията, стана ясно, че разстройството произтича от сложни взаимодействия между множество гени, като от най-голямо значение са некодиращите области на ДНК в тези гени. Точно на това място, се внедряват вирусите. За некодиращи се смятаха и кръговите РНК, играещи решаваща роля във вирусната репликация и антивирусния имунен отговор. Едноверижните кръгови вирусни геноми се репликират чрез механизъм на въртящ се кръг, подобно на бактериалните плазмиди, хлоропластите, митохондриите и клетките на злокачествените тумори.
РНК на ретро-вируси, HIV, корона и други вируси, попаднали с кодовете си за синтез на вирусни протеини, в клетките, комбинират генома си с генома на гостоприемника. Подобно на злонамерен код, вмъкнат в софтуера от компютърен хакер, вирусният ген се разчита от заразената клетка и изпълнява своята генетична програма, произвеждайки чужд протеин и много често, нов щам вирус. По кой път ще поемат промените в ДНК, а именно дали ще се прояви преждевременно остаряване, скъсяване на теломерите, апоптоза, кръгови РНК и клетките ще превключат на злокачествена пролиферация, зависи от множество фактори, изследвани подробно от науката епигенетика. Епигенетиката е съвременна наука, която доказва, че гените не са присъда и един ген може да се отключи или заключи в зависимост от множество външни и вътрешни фактори, оказващи влияние върху ДНК. В основата на всички тези фактори, в това число и на стреса, стои психиката. Тя управлява контакта с всички други външни фактори. На този етап епигенетиката, се фокусира все още върху средата и търси причините, най-общо в ‘стреса’, а не в индивидуалните причината за него, или типа поведение. Вниквайки по-дълбоко в епигенетиката, можем да направим извода, че ако не повтаряме порочните психични шаблони на поведение, наследени от нашите родители, ние няма да повтаряме и болестите, от които те са боледували. Ще се освободим от бремето от наследените болести. Можем да поддържаме здравословната форма на ДНК, като отстраним непригодните поведения и свързаните с тях болести, ако ги осъзнаем и коригираме. Както вирусът влияе на епигенетичната (избирателната проява на наследени генетични шаблони) регулация и може да подтисне антивирусните реакции, така състоянието на психиката, може да повиши способността на имунната система, да се бори ефективно с инфекциите.
ГЕНИТЕ И ДНК НЕ СА ПРИСЪДА, А ВЪЗМОЖНОСТ ЗА РАЗВИТИЕ
Революцията в молекулярната биология, подкрепена от откритията на епигенетиката, отвори широко вратите за изследвания, свързващи автоимунните заболявания и рака. Ракът и автоимунните заболявания са двете страни на една и съща монета. В единият случай имунната система не действа и не отстранява ракови клетки, в другия прекалява и убива собствени клетки. И в двата случая се произвеждат токсини, от разрушаването на клетки. Учените открили гените отключващи и заключващи процеса на отстраняване на тези токсини. Това са глутатион S-трансферазите или ГСТ, семейство от гени, кодиращи ензими, отговорни за метаболизирането на токсините в тялото. Смята се, че те предпазват организма от системно възпаление, съответно от рак и автоимунни заболявания. Изследванията върху ГСТ гените потвърждават, тяхното ключово значение, не само при много видове рак, но и при автоимунни заболявания като лупус, ревматоиден артрит и миело-диспластичен синдром. Учените откриха, че двата подвида на ГСТ, мю (ГСТМ) и тета (ГСТТ) гените, липсват в 20% до 50% от населението. Според проучване на катедрата по епидемиология в Университета на Пенсилвания, Филаделфия единият или и двата гена, липсват в генома на много хора. Независими изследвания откриха, че липсата на ГСТ, кодира конкретно предразположение към рак на гърдата. Проучване на изследователи от Джон Хопкинс установи също, че жените без ген ГТСМ1 са имали два пъти по-висок риск от рак на гърдата, от жените без ген ГСТТ1. Жените без двата гена са в още по-тежка ситуация. Изложени са на почти четирикратно по-висок риск. С тези изследвания учените идентифицираха ясно групата от хора, изложени на голям риск от рак…
Резултатите от едно такова изследване имали стойност на откриване ‘философския камък’ в медицината. Ако тялото не може да обезврежда антигени и канцерогени по метаболитните пътища кодирани от няколко гена, значи в този дефицит, се крие коренът на всички болести. Всички били изключително въодушевени, докато не открили нещо друго: Проучване, на Ребек и колеги, върху ГСТ генотипове и конкретно, риска от рак на простатата, от тази година, достига до диаметрално противоположни, парадоксални резултати: мъжете с генотипове ГСТ са имали, почти два пъти по-висок риск от рак на простатата в сравнение с мъжете, при които този ген липсва. Ребек недоумява:„Прекарахме много време в мислене, че сме на грешен път, защото резултатът, беше обратен на хипотезата. Експертите ни бяха казали: ако генът е там, се отърваваме от канцерогените, ако го няма, сме пътници”. Историята обаче, се оказва по-сложна: Проблемът е, че метаболизмът командван от тези гени, обезвреждащ токсините, при определени условия, образува други токсични странични продукти. Както изтриването на ДНК и ген(липсата му), осигуряващ пътя, по който организма се очиства, може да е свързано с рак, така и наличието му. “ Излиза, че не гените са важни, а какво правим с тях.”- заключва Кати Хелцлсуер, доктор по медицина, професор по епидемиология в Училището по обществено здраве „Джон Хопкинс“. Тя казва: „Парчето, което бихме искали да добавим в пъзела, са факторите на околната среда. Всички говорят за взаимодействието ген-среда, но винаги сме склонни да се концентрираме върху гена и да забравим за средата.“ Цялата истина е, че д-р Хелцлсуер от своя страна се фокусира върху средата и забравя, за най-важното липсващо звено от пъзела, определящо взаимодействието със средата, а именно, съзнанието и баланса между има и няма…
ВЪЗБУДАТА И ДЕПРЕСИЯТА СЕ ОТНАСЯТ ПОМЕЖДУ СИ, КАТО МЪЖКО И ЖЕНСКО, А ЗДРАВЕТО Е В ТЯХНОТО ИНДИВИДУАЛНО РАВНОВЕСИЕ
Проучване за рака сред жени и мъже, от различни социални групи, установява, че жените които се държат нападателно, боледуват многократно повече от 
жени, които се държат отбранително. Обратно, мъже които се държат отбранително, дефанзивни са, обясняват се и търсят оправдания, боледуват от рак, много повече, от мъже които се държат нападателно и агресивно. Последните боледуват много повече, от сърдечно-съдови заболявания, инфаркти, инсулти и животът им може в крайна сметка, да е дори, по-кратък. Важното в случая е, че негативно поведение, подлежащо на корекция, стои в дъното на двете, може би най-значими, за човечеството заболявания. Мъжете са по-склонни да развият рак, отколкото жените. Мъжете имат шанс един на двама, да бъдат диагностицирани с рак през живота си; за жените рискът е едно към три, според Националния институт по рака. Най-общо, мъжете които се държат като жени и жени които се държат като мъже, с други думи, не се придържат към оригиналното си предназначение, в определени ситуации, боледуват повече от рак. Мъже и жени прекаляващи с естествените си предимства и животински инстинкти, развиват съдови заболявания. Всички могат да боледуват едновременно и от двете, като умората, често срещан симптом сред преживели рак, инфаркт и автоимунни болести, е доказано, успешно лекувана с когнитивно-поведенческа терапия (КПТ). В едно проучване са анализирани данни за 250 оцелели от рак, като 129 от тях са третирани с КПТ и 121 души са в списъка на чакащи. Резултатите по отношение на изследвания критерий, умората, са положителни, както за тези с текуща лъче- и химио-терапия, така и за тези в ремисия.
Проучване открива, че при екстроверти (хора които действат и се изразяват навън), нивата на смъртност преди пандемията, са били с 10% по-ниски, докато при интроверти (хора които се вглъбяват и приемат нещата навътре) са с 12% по-високи от средни за популацията. Резултатъ се обръща, след началото на пандемията. Тогава се отчитат много по-висока смъртност, при екстровертни хора и много по-ниски за интровертни, до степен, авторите на изследването да възкликнат: ‘Сякаш интровертите са тренирали цял живот за тази пандемия’. Екстровертите се оказват изненадани и уплашени от нещо, което им нарушава стереотипа, докато интровертите са в свои води с ‘мерките и дистанцирането’, способни са да подложат ситуацията на критична оценка и да намерят изход. При класически анализ на когнитивните способности, при рак, сърдечно-съдови, психични заболявания и дългия следвирусен синдром, се установява, че умората, нарушенията на съня и депресиията се подобряват с повишаване самосъзнанието и отстраняване на порочни мисловни шаблони. С повишаване на самоефективността за сметка намаляване драматизирането на умората и фокусирането върху симптомите, възприемани като причина за проблемите с активността и честите депресии, умората започва да намалява. В резултат, на коригираното възприятие, поведение и променено цялостно светоусещане всички симптоми започват да затихват. Обратно, причинно-следствените връзки в post-hoc анализите показват, че отчитането на умората, като проблем, задълбочава умората. Тя представлява изкуствен проблем, породен от разума, а не естествено ограничение на умствените и физически способности.
Проучвания за разликите в груповите и полови поведения при домашния щурец Acheta domesticus, сравнява поведението на 37 щурци, заразени с вирус Acheta domesticus densovirus (AdDV) с 50 здрави, незаразени от вируси бройки. Инфектираните с AdDV животни имат много по-ниска вероятност да проявят ново поведение, по-дълго време да го проявят, и не променят поведението си с опита в сравнение с животните без вируси. Така инфектираните с AdDV щурци, със загубата на вариабилност в поведението са насочени де факто, по един относително твърд курс на развитие и съдбата им сякаш, изглежда предопределена. Вирусът от една страна ги подтиква да се променят, ако искат да оздравеят, от друга им пречи. Преодоляването на това съпротивление, всъщност е белег на всяка една еволюция. Заразени животни са имали по-висока вариативност в отговора си към експерименталния опит в зависимост от това дали са били мъжки или женски екземпляри. Заразените женски реагират на опита по подобен начин, като животните без вируси, докато заразените с AdDV мъжки показват още все по- ригиден отговор в обратна посока: докато женските намаляват времето за ново поведение с трупането на опит, заразените мъжки с напредване на болестта увеличават средното си време за поява на поведение, с което да отговорят на изпитанията. Ако използваме резултатите от опитите с мъжки и женски щурци, за оценка на популацията, от мъже и жени, страдащи от дълъг К0Bид, можем да направим извода, че жените които боледуват в много по-голяма степен, са призвани да проявят гъвкавост, една типично женска черта, докато мъжете, трябва да проявят настойчивост, за да развият сила, плувайки срещу течението.
‘КОГНИТИВНО ПОВЕДЕНЧЕСКАТА ТЕРАПИЯ’ Е СТРЕМЕЖ КЪМ ОСЪЗНАВАНЕ И САМОУСЪВЪРШЕНСТВАНЕ
Съзнанието управлява гените. Тяхното включване и изключване зависи, от това, какво мислим, чувстваме и как се държим. Ако различните типове личности боледуват от различни болести, очевидно различието произхожда от личността и ако има нещо общо, то е в корекция на възприятието и поведението. по време на лечението. Пациенти и лекари в над 400 клиники за след-инфекциозен синдром по света, са се убедили в ефективността на, медитацията и акупунктурата,като от най-голяма полза се оказва когнитивно-поведенческата терапия (КПТ), Това важи както за болни от ‘дълъг К0Bид’, така и за болни от рак, атеросклероза, автоимунни и невродегенеративни болести. Необичайната ефективност на КПТ при болни от ‘дълга настинка’ проявяващи всички симптоми на заболяванията, характерни за четирите личностни типа, е потвърждение, както за ефективността на тази терапия, така и за психо-соматичните корени на повечето болести. Днешното понятие ‘когнитивно поведенческата терпапия’ (терапия развиваща познавателните способности и култивираща адекватно поведение) е ‘купешко’ име, за най-съкровения стремеж към личностно усъвършенстване на човека, датиращ от дълбока древност. Религия, култура, философия, психология, цялата наука и изкуство са били винаги, подчинени на тази идея. От незапомнени времена лекарите са лекували според характера на човека и са използвали всякакви начини да го определят. На Хипократ се приписва максимата, че ‘ако един лекар не се съобразява с влиянието на планетите, той е глупак’. Първите свидетелства за медицина изобщо, са всъщност примери на холистична медицина, медицина, която не разделя ума от тялото.
От времето на Хипократ, до наши дни разбирането за характера на човек и свързаните с него болестите, се е променило, но принципите на диагноза и лечение са същите. Класическите четири елемента земя, въздух, огън и вода от древна Елада са еволюирали в четирите комбинации (на Гален): frigida студено, sicca сухо, calida топло and humida влажно, за да формират познатите днес, 4 съставни темперамента: сангвиник (от топло и влажно), холерик (топло и сухо), флегматик (студено и влажно), и меланхолик (студено и сухо). Двете характеристики за всеки темперамент (градус на вълнение и начина на разграничение) отразяват емоциите и мисленето. Съвременните резултати от изследвания по време на последната пандемия демонстрират връзката на демографските фактори като тегло, възраст, пол и темперамент, с тежестта на заболяването. Най-интересни са средните резултати за връзката между тежеста на заболяване и темперамента дефиниран с термините на Гален: проявите на топъл/студен темперамент, са значително по-ниски, в тежката група, от умерените и леки групи. Съответно, значително е присъствието на сухия/мокрия темперамент в тежките и умерените групи в сравнение с леката група. Поведение в двата полюса на емоциите, изразяване(топло) и въздържане(студено) благоприятстват всички темпераменти. За всички темпераменти е по-важно да се изразяват емоциите, отколкото да се мисли много или да не му мислиш изобщо. По отношение на мисленето, неблагоприятното развитие, също е в двата полюса: ако действаш, без да мислиш (сухо) или прекалено много мислиш (мокро). Най-общо, изследвания потвърждават, че за здравословно поведение, се смята осъзнатото поведение.
Лекарите от древността са знаели, че няма чисти типове и чисти темпераменти. Чертите на различните типове винаги са били в една или друга степен смесени. Всеки човек на практика е способен, по различно време от живота си, на различни поведения присъщи и за четирите типа. Делението на типове в миналото и сега е условно и относително. Днес и тогава, опитите за класификация са започвали от делене просто на 2, или на личности А и В, отражение на принципа болен – здрав. Последователно, разделението се фокусира върху все повече детайли и се получили личности С и Д. И двете двойки страдат от стрес, както всички източници отчитат, първите А и Б, от възбудната фаза на стреса, вторите С и Д от задръжната или от фазата на депресия. Д личността играе ролята на личност А във втората двойка, те са доминиращи и в двете фази. Ето защо Д е наречена от Д-доминантна личност. По естествен начин Д, доминацията еволюира в депресия и дисхармония. Раковите и автоимунните заболявания са съпроводени с депресия се разглеждат от днешните изследователи, като двете страни на един и същи проблем, а именно като потискане и възбуждане на имунната система. По тази причина много изследоватали се опитват да открият как, да използват едното за лечение на другото и обратно. Двойките личности се отнасят помежду си като тревожността и депресията. Всички резултати от пандемията показват значително по-висока тревожност при пациенти с тежка форма на вируса в сравнение с умерените и леките случаи. При след-инфекциозния синдром нивата на тревожност и депресия се оказват много високи. И двете са свързани с дис-автономията, дисоциацията на автономната нервна система с централната, дисоциацията на ума с тялото. Свързването на ума с тялото, дава възможност да се осъзнае и излекува това състояние.
