Промяната във възприятието и поведението, предизвикващи стреса е неизменна част от всяка индивидуална еволюция и се състои от няколко стъпки: 1. Преосмисляне начина на живот 2. Оценка на вътрешната и външна среда 3. Избор на приоритети 4. Баланс между труд и почивка 5. Движение- психическо и физическо 6. Творчество, изобретателност и иновации 7. Приобщаване 8. Влизане в крак с времето.
Ролята на психиката е водеща
1. Едно здраве-една болест ! Ум-тяло е едно цяло ! Дори да паднеш и си счупиш ръката, зависи от ‘главата’. Законът за гравитацията съществува обективно, но ‘възприятието’ за болка е субективно и ние можем да се научим да го променяме.
2. Вируси, бактерии, плесени, тежки метали, пестициди, чревни паразити, радиационни излъчвания… Патогените в природата са безброй, но тяхното въздействие зависи от ‘възприемчивостта’ на организма и имунната му система.
Стресът е следствие
3. Проучвания, потвърдиха ролята на травмата за развитието на психическата и физическа умора. ‘Умора от травмата’ е естественият защитен механизъм, който предпазва тялото, от злоупотреба, системно възпаление и енергийно изчерпване.
4. Стресорите са външни и вътрешни, обективни, субективни. В основата на стреса е субективното възприятие за ‘проблем’. В основата на болестта е психичната травма от обективно трудните взаимоотношения между различните възприятия .
Ролята на поведението е решаваща
5. Само лекарства за ‘пиене’, не могат да лекуват метаболитен синдром . ‘Пиенето’ може да коригира метаболитни дефицити и натрупвания, но само съзнателното поведение може да научи тялото как да задържа необходимото и изгаря излишното .
6. Кислородните апарати и хипербарните камери не могат да се сравнят с естествения ритъм на дишане и движения. Добавките са необходими само докато тялото възвърне естествените си инстинкти, в синхрон с природата и хората.
Промяната е необходимост
7. Възможно е да се възстанови отново броят и функцията на увредените митохондрии, причина за липсата на енергия. Ключ към тази задача е автофагията – способността за задържане на дъха, гладуване, въздържане от развлечения и удоволствия.
8. Дисавтономията е отражение на душевния дисонанс или неблагозвучие не само от ‘това което влиза в устата, а и от това което излиза от нея’ . Възръщането на способността за многозадачност, изисква нови навици и приоритети в живота: