За да се чувстваш жизнен,  няма значение, дали си стар или млад, богат или беден, дали имаш улично или академично образование. Няма значение дали си нисък или висок, слаб или дебел, бял или черен. Няма значение, каква кола караш и дали са те показвали по телевизията…Всичко, от значение, за нивото на жизнена енергия, са мислите, чувствата и делата, които те правят здрав или болен ! Последната пандемия разболя много хора и както по време на острата фаза на заболяването, така и в периода след инфекцията, основният проблем, докладван от всички, е необичайната умора. ‘Болните’ от след-инфекциозния синдром на пандемията, се оплакват от убийствена умора продължаваща години, от началото на пандемията. Здравите, забелязват, че след пандемията, се възстановяват по-трудно. Дори при елитните атлети, се отчита по-висок травматизъм, по-трудно възстановяване, необичайни патологии и инциденти по време на състезания. Обичайният физически тренировъчен процес, започва да тежи и не премерените натоварвания имат по-скоро отрицателен ефект по отношение нивото на жизнена енергия. Срещата с вируса на пандемията отключи имунни и метаболитни процеси, налагащи нов подход за възвръщане старото ниво на жизненост и енергиен капацитет. Поведение, което изисква внасянето, както на нови храни и добавки, така и внасянето на ново светоусещане и отношение към света

Вирусните епидемии и пандемии са играли роля в развитието не само на човечеството, но и на живота изобщо и в по-широк смисъл пандемията може да се разглежда като еволюционен механизъм преципитиращ смяната на старото с новото. Старите модели на мислене и поведение рано или късно се оказват неприложими в новите условия на живот и болестта е една от проявите на неадаптивно поведение.  Мислите, чувствата и поведението са не само в основата на ‘терена’ върху който се появява и развива едно вирусно заболяване, те са от значение за възстановяването и цялостното добруване на личността и тялото.  Тялото се чувства здраво, тогава когато умът управлява максимално ефективно ‘сдобиването и разходването’ на жизнена енергия.  Да се чувстваш жизнен и да мислиш, че си жизнен, са различни неща. Може да бъркаш страха и амбицията, с мотивация,  самодоволството с благоденствие и пристрастяването със свобода. Свободата, да се стимулираш, с болни амбиции, много храна, алкохол, наркотици, компании, хазарт, компютърни игри, социални мрежи, ‘порно’, спортни предавания и друга емоционална консумация, за да се чувстваш жив и вдъхновен, е всъщност зависимост и издава дефицит на енергия. Пандемията усили негативните ефекти на тези зависимости и ги направи видими.

Зависимостта, от много външни стимули, кара човек, при нормални условия, да се чувства изморен и демотивиран. Той чувства, че вдъхновението му, е получено сякаш на заем, който той не обслужва. Не се чувства в равновесие, а чувства че се движи по наклоненаната плоскостта на инерцията… До тогава, разбира се, до когато, не се почувства наистина ядосан, беден, болен, разочарован, измамен и изразходван до смърт, за да се мотивира и почувства енергия, която му дава сили да излезе от дупката, за да оцелее. Така природата възвръща равновесието, като ни притиска до стената: Трябва да си изморен, за да се наспиш, трябва да се натовариш физически, за да си починеш психически, трябва да ти работи ума, за да ти работят и физическите органи. След последната пандемия, заедно със зачестяване на сърдечно-съдовите инциденти се задълбочи и тенденцията, много хора да се чувстват странно изморени, след срещата с вируса. Много от тях си лягат изморени, но не могат да заспят. Сънливи са през деня и не могат да се натоварват физически, защото всичко след това, ги боли. Психически не се чувстват добре, тревожни са или потиснати и органите им не работят добре, защото централната им нервна система, а оттам и автономната, са разстроени. Преследва ги една необичайна умора, която не преминава, като след ‘обикновената настинка’, а продължава. На фона на една ‘дълга настинка’  умората и болките не стихват, а се усилват, дори от минимални, физически или психически усилия…

Видове необходима, преходна умора

Без физическо, психическо и емоционално натоварване, няма и покой. Психическата и физическа енергия, като форми на жизнена енергия се печелят и губят, съответно във физическа и психическа дейност. Животът дава и взема. Жизнената енергия е събирателно понятие за цялата творческа, емоционална, психична, физична, сексуална и прочие енергии. Имаш ли жизнена енергия, можеш да я превръщаш във всяка една от тях…Съответно когато нямаш енергия, можеш да боледуваш физически, психически, емоционално. Да се чувстваш болен и уморен по най-различен начин и зад всичко това да стои липсата на енергия..

“Умората” е съставно понятие за  субективното усещане на физическо, умствено или емоционално изтощение, (или от всичко това по малко), което намалява способността на индивида да функционира нормално.Причините за умората са многобройни и могат да бъдат свързани с физиологични, психологични, медицински, житейски, или комбинация от много фактори. Умора като цяло може да започне по един или друг начин, в една или друга форма, но винаги съдържа елементи от всички познати понятия за умора и притежава потенциала, да се усложнява и докато стане ‘хронична и патологична’ , в зависимост от индивидуалното предразположение и слабо място в организма. Това се случва, когато има трайно неравновесие между трите вида дейности. В зависимост от причините и формата на неравновесие, умората се класифицира като:

Физическа умора

Истинската физическа умора е може би вече в историята. Почувствал я е всеки, копал някога на ‘нивата’. Дори един днешен фитнес маниак не може да почувства такава умора. Има една китайска поговорка ‘ Най-близо до истината е този, който е най-близо до земята’ -този който я обработва. Умората след ръчен селскостопански труд,  дава представа за класическо естествено усещане, на телесно изтощение, при което мускулите и цялото тяло имат затруднения, с извършването на всякакви физически задачи, както и с възстановяването, след товва. По подобен начин, след пандемията много хора се оплакват че физическият им капацитет е намалял и по-бавно се възстановяват от преди. Причините са всяка физическа умора са свръхнатоварване спрямо наличния физически капацитет и липса на почивка след това. За физическата умора допринасят дехидратацията, липсата на сън, недостига на хранителни вещества (напр. желязо, магнезий), хронични заболявания като миалгия вирусни  ревматологични състояния. Симптомите са загуба на сила и енергия, болка или дискомфорт в мускулите, бавно възстановяване. За бавното възстановяване на мускулите след среща с вирус, причина е метаболитното изразходване, съпровождащо всяко възпаление.

Физиологичната физическа умора представлява физиологично възпаление на мускулите и е необходим елемент в кръговрата на живота. Тя допринася, за психическото равновесие, чрез освобождаване на напрежението и подобряване качеството на живот. Важното е,  да се контролира и дозира правилно. Физическата умора, оказва положително влияние върху психическото равновесие, като улеснява процесите на релаксация и намаляване на стреса и тревожността. Това се случва по няколко линии: Освобождаването от стреса и напрежението посредством физическа активност и натоварване се дължи на отделянето на ендорфини (известни още като “хормони на щастието”). Те подобряват настроението и намаляват психическата умора. Физическата умора премества фокуса върху физиката и го отмества от психиката. При извършване на физическа дейност умът се концентрира върху движенията на тялото и изоставя натрапчивите мисли,  осигурявайки временно облекчение от мисловния товар. Достатъчно е, понякога, само да се пренасочи вниманието, за да се види друга перспектива и друг, алтернативен план за действие. Подобрява се качеството на съня, основният фактор за предпазване от хронични болести и хроничния вид умора. Физиологичната умора  води до по-дълбок и възстановителен сън, без който е трудно, да се постигне психическо равновесие.

Повишената самодисциплина при физическа дейност е другата полезна последица, необходима на всички страдащи от ‘дълга настинка’. Осъзнаването на ползите от физическото натоварване спомага за изграждането на самодисциплина и стабилност, изграждаща универсалната способност за справяне с емоционални и психологически проблеми в живота. Много бивши спортисти макар и да нямат академично образование стават финансисти, общественици, политици. Важно е разбира се,  да се отбележи, че прекомерната физическа умора може да има обратен ефект, водейки до изтощение, раздразнителност и влошена концентрация. При ‘дългата настинка’ не можеш да се претоварваш, но не бива и да оставаш неподвижен. Следователно, балансът между натоварването и почивката е ключов за здравето. Физическата умора трябва да се разглежда като „почивка“ за психиката, която страда при всички заболявания. Физическата активност, дори когато е интензивна и ни изтощава, често дава на ума възможност да „избяга“ от абстрактното мислене, стреса и натрапчивите мисли. Не случайно много хора казват, че след тренировка, градинарство или разходката ги карат да се чувстват „по-свежи“ и „по-спокойни“, дори и да са физически са изморени. Причини за това са в ангажиране на тялото и сетивата, вместо ангажиране на мозъка с абстрактни разсъждения.

Умствена умора (“умора от мислене”).

Когато се фокусираме върху движенията или физическа дейност, умът има по-малко пространство за тревожни мисли и депресия. Промяна на фокуса от умствена към физическа активност дава ясни и конкретни цели (например „три километра бягане“ или „засаждане на цветя“),  изискващи моментна, осезаема концентрация, освобождаваща разума от постоянното анализиране и вътрешен диалог, с който той е зает, най-често. Умствената умора настъпва при усилена умствена дейност когато тялото не е ангажирано, а умът се напряга постоянно. Тялото е неподвижно, умът препуска във всички посоки. Умората от такъв вид дейност е специфична. Това е  умора, която не ти дава възможност да се повече концентрираш и кара вниманието ти, да блуждае безцелно, докато не се възстанови метаболитното равновесие в мозъка, подобно на това в мускулите, след усилена физическа работа. Умствената умора е логична последица от предшестваща продължителна и дълбока концентрация.

Умствената умора се характеризира с изтощение на ума, водещо до затруднения в мисленето, запомнянето и концентрацията. Най-характерна е за продължителна или интензивна умствена дейност, следствие от претоварване с работа, учене, дългосрочен психологически стрес, липса на сън, неврологични състояния, като множествена склероза или хронична травматична енцефалопатия. Симптомите са, намалена концентрация и внимание. чувство на замъглено съзнание, или както най-често го наричат в превод от английски “мозъчна мъгла”, бавно обработване на информация, затруднения в изпълнението на задачи, които изискват умствени усилия и концентрация на вниманието. ‘Мозъчната мъгла’ е първият симптом, който прави впечатление на болните от ‘дълга настинка’. За него, на пръв поглед, причината е вируса, а не умственото натоварване. Ако се вгледат по-внимателно в причините за възприемчивостта си към вируси, болните могат да открият че са се заразили след период на стрес. Без умствена умора, нормалният синхрон между ума и тялото не може да съществува. Без постоянно напрягане на ума и дозиран стрес тялото се отпуска и залинява. Стресът е катализатор на растежа, но има една тънка граница, зад която той става разрушителен.

Умствената умора може да бъде резултат от интензивна работа върху себе си или решение на сложни проблеми. Именно тези моменти на умствено напрежение, са преломни в развитието на личността и я подтикват към преосмисляне на приоритетите, по-добро управление на времето и откриване на нови начини за справяне с проблемите. Психическата и емоционалната умора, често се възприемат за негативни състояния, но парадоксално, те могат да играят роля в личностното израстване и творческото развитие при много обстоятелства. Например когнитивно-поведенческата терапия се явява неочаквано успешно лечение на ‘дългата настинка’ именно заради умствената,емоционална и поведенческа ангажираност. Психическата и емоционалната умора са движещ фактор на емоционалната зрялост и творческото развитие. Те са част от процеса на личностно израстване. Всички симптоми на след-инфекциозния синдром показват, че между физическото, психическото и емоционалното развитие има дълбока взаимовръзка и постигането на баланс между тях е от важно значение за състоянието имунната, нервната и всички системи засегнати от вируса.

Психическата активност се явява „почивка“ за тялото. Тялото на тези, които страдат от след-инфекциозен синдром е сякаш преминало през центрофуга. Болните изпитват чувството че са премествали планини, а всъщност не са правили нищо особено по отношение на физическите усилия. При умствена умора е валиден обратния на физическата умора механизъм – психическата умора се явява почивка за тялото. Дългото седене или фокусиране върху интелектуална задача, макар че може да е натоварващо за ума, е форма на физически покой. Четене на книга, работа с текстове или решаване на логически задачи изискват внимание и влагане на когнитивен ресурс, за разлика от ‘скролване на фейса’ .Тялото през това време е в състояние на буден покой, за разлика от състоянието в което се намира, когато просто консумираме информация.  В моментите, в които не извършваме активна физическа дейност, сърдечният ритъм се стабилизира и мускулатурата се релаксира. Това дава време за физическа регенерация. Особено когато умствената активност е ефективна и ползотворна. В такива моменти се осъществява своеобразна компенсация – докато физическото тяло си почива, умът се натоварва. Обратно, при физическа активност умът „почива“, а тялото се натоварва.

Емоционална умора

Динамична смяна на фокуса между ума и тялото е изключително важна за здравето на тялото и психиката, защото балансира емоциите. Емоционалната умора не е умствена умора. Макар емоциите да са неразривна част от психиката, те имат специализирана функция в живота и самостоятелно представителство в тялото и мозъка. Центровете за анализ и синтез на информация работят в тясна връзка с емоциите, но клиничните изследвания на след инфекциозните усложнения показват че първично се увреждат емоциите разположени физически в ‘първичния’ мозък, след което възпалението се разпростира в областите на крайно мозъчната кора (новия мозък). Тази последователност при пост-инфекциозния синдром отразява психологиската последователност на емоционалната травма.

Тази травма всъщност е направила мозъка лесна плячка на вируса. Проблемите с имунитета до голяма степен се коренят в нелекуваните емоционални травми. Емоционалната травма в повечето случаи е причина за симптоми, като забравянето, замъгленото съзнание, дефекти в аналитичната мисъл – симптоми на засегната логическата дейност. Симптоми на ‘дългата настинка’. Неразрешени  емоционални проблеми се пренасят в сферата наабстракно-логическото мислене, призвано на първо място да разграничи и разреши такива проблеми. С други думи, неефективното съдействие между разума и емоциите допринася не само за симптомите на след-инфекциозния синдром, но и за ‘терена’ на който виреят вирусите. Случаите на поразени емоционални центрове (представени от амигдалата в мозъка), от директна увреда след неправилна или пре- употреба на емоции, се съпътстват от така наречената емоционална умора предшестваща и съпътстваща случаите на лесно заразяване и трудно възстановяване.

Емоционалната умора, сама по себе си, като всеки вид умора може да бъде стимулираща и изразходваща. Умората след семеен спор, общо събрание на Етажната собственост, или най-общо, след безплодни усилия, да докажеш нещо, на някой, който не иска да те слуша, е типичен пример за изтощаваща емоционална умора. Обратно, има  много примери за приятна емоционална умора свързана с чувството за удовлетворение. Един от най-характерните психически проблеми на болните от след-инфекциозен синдром е, тяхното емоционално разочарование, от лекарите и близките, които не се отнасят сериозно към тяхното заболяване. Съответно тяхното състояние драматично се подобрява при работа с емоциите, чрез ангажиране на логическото мислене.  Емоционалната умора е изтощение от постоянна емоционална ангажираност или излишна съпричастност, най-често под формата на криворазбрана лоялност, в стресови ситуации, при които вместо да се  ангажират аналитичния ум и хладнокръвните действия,  са ангажирани предимно емоциите.Типичен пример за емоционална умора, е така нареченото ‘прегаряне’.  ‘Бърноутът'(burnout), понятие взаимствано от англоезичната научна литература, описващо вид емоционално ‘палене’ по нещо, до степен на ‘прегаряне’. Причините за ‘бърнаута’ са отново продължителен стрес (личен или работен), лични конфликти или загуба, претоварване с емоционални отговорности (грижа за болен, напр.). Симптомите са загуба на мотивация, засилено раздразнение и емоционална нестабилност, чувство на празнота или отчаяние, сънливост или трудности със заспиването.

Емоционалната умора е също част от регулаторния механизъм на организма за балансиране на умората и играе важно значение за здравето. Ако емоциите не бива да се изразходват напразно, те не бива и да се потискат. Работата с емоциите е задължителна част от работата за справяне с проблемите. Емоционална зрялост се постига чрез преодоляване на трудности: Изправянето пред предизвикателства, които водят до психическа и емоционална умора, често кара хората да развиват устойчивост, самосъзнание и умение за управление на емоциите. Това е сърцевината на емоционалната зрялост – способността да преодоляваме трудни обстоятелства, без да губим контрол. Емоциите са в основата или по-точно двигателят на творчеството. Те са предпоставка за креативност. Емоционалната умора нерядко е източник на вдъхновение за творчество. Силните чувства и вътрешните противоречия, могат да бъдат трансформирани в артистично изразяване – литература, музика, изобразително изкуство и т.н. Неслучайно много от великите творци черпят идеи от своите житейски борби и трудности. Творческото развитие често върви ръка за ръка с емоционалната дълбочина. Всичко това се случва, когато процесът е балансиран, за да не доведат до прегаряне (burnout). Излишните и потиснатите емоции са причина за натоварване на емоционалните центрове и пренасяне на ‘травмата’ от ума в тялото. Те не само не помагат на болните от ‘дълга настинка’ да се възстановят бързо, но и са причина за така наречения ‘пристъп’.

Видове нежелана (излишна), продължителна умора

 Посттравматична умора

‘Пристъпите’ в ‘дългата настинка’ наподобяват ‘пристъпите’ при повечето психо-соматични заболявания какъвто е например пост-травматичния синдром. Неразрешените емоции от миналото, детската психична травма, трайното неудовлетворението и произтичащата от тях умора са в основата на едно клинично състояние наречено посттравматичен стрес. Симптомите на умора при него са освен психически и физически. Те поразително наподобяват умората след вирусно заболяване, но водеща причина за тази умора е несъзнателното преживяване на една и съща травма,  която е заседнала в емоционалната памет на ‘стария мозък’ и отключва по веригата на невронните мрежи, най-различни вегетативни реакции. Причинена е от продължително или остро въздействие на стресиращи фактори. Може да бъде придружена от физическо, емоционално и когнитивно изтощение. Хроничният стрес (работа, финанси, лични проблеми), травматични събития или посттравматичен стресов синдром (ПТСС) от преживяна в миналото физическа или психическа травма наподобява ‘настинка’, а ‘дългата настинка’ наподобява ПТСС. Травмата е благоприятният ‘терен’ за всяка една настинката . Симптомите са чувство на “изтощение без причина”, загуба на интерес или мотивация, раздразнителност и тревожност, физическо напрежение и болки.

С напредване на възрастта, спомена за травмите се трупа, понеже  се увеличава склонността да виждаме света по „познатия“ начин – виждаме едни и същи проблеми в ситуации, които вече сме преживявали. Смятаме че всичко знаем и си спомняме едни и същи болезнени преживявания, интерпретирайки ги по един и същи начин. Тази липса на новост в светогледа може да доведе до чувство на „статичност“ или буквално досада, нещо, което задълбочава умората. Някой може да каже, че досадата няма общо с травмата, но продължителната досада може да бъде наистина травматична. Монотонността и сякаш спрялото време, оставят парадоксално, горчив привкус на безвъзвратно загубено време. Ако всеки ден изглежда подобен на предходния, това не само прави живота по-малко интересен, но и субективно удължава усещането за протяжност на времето. Мозъкът, който не е изправен пред нови предизвикателства, започва да обработва дните по-„скучно“, те изглеждат по-дълги и изтощителни. Именно на този ‘терен’ се случва стресът, който скъсява дните и кара времето да лети. Психологическото прегаряне при след-травматичния стрес засяга ума и емоциите. Когато човек върши едни и същи неща всеки ден и повтаря едни и същи мисли, психиката започва да изчерпва ресурсите си за креативност и адаптация.

Микротравматизмът при досадата води до умора,  често интерпретирана, като възрастова умора, но всъщност е резултат от ограничено мислене и липса на предизвикателства. Когато виждаш, мислиш, реагираш и правиш едно и също нещо, ти започваш да го чувстваш, като нещо несъзнателно нежелано (при зависимост), като стрес и травма. Спонтанността и промените през живота противодействат на умората. Доказано е, че разнообразието в ежедневието и мисленето спомага за задържане на младежката виталност дори в напреднала възраст. Мозъкът обича новото. Когато се изправим пред нова мисловна задача или физическо предизвикателство, мозъкът „се събужда“. Ето защо, придобиване на нови умения, срещи с нови хора или дори посещението на нови места могат да предизвикат прилив на енергия,  да намалят усещането за умора и да премахнат стреса. Новостите водят до промяна на навиците. Осъзнатото излизане от рутината – дори в малки неща, като различен маршрут до работа, нова физическа дейсност или дори нова храна – създава нова форма на енергия и интерес към ежедневието. Пречупване на мисловните модели, могат да излекуват травмата. Промяната на начините, по които реагираме на света, е ефективния начин. Психическата травма е една и съща реакция на едни и същи спомени. Развиването на нови перспективи, четенето на нови теми или решаването на различни проблеми може да направи живота по-вълнуващ и пълноценен

Умора от липса или ниско качество на съня

Това е умората, съпътстваща и предшестваща хроничната и патологична умора. Патогномоничният имптом,съпровождащ всички видове продължителна умора е патологично безсъние или сънливост. Човек със здрав осемчасов сън рядко се чувства изморен и болен. Всеки вид нездравословна умора е свързан с разстройство на съня. Безсъние или прекалена сънливост, кошмари и странни сънища съпровождат почти всички заболявания. Най-логична е умората, свързана с недостатъчен или некачествен сън. Може да е резултат от сънна апнея, системно възпаление, стрес или нередовен сън. Сред причините са например, сънна апнея или затруднения в дишането по време на сън, тревожност или депресия, работа на смени или нарушен циркаден ритъм от пътуване, всички хронични състояния протичащи със субклинично подостро системно възпаление. Симптомите са дневна сънливост, нощно безсъние, липса на енергия сутрин, трудности във фокусирането и изпълнението на ежедневни дейности, главоболие и раздразнение.

По време на будното състояние през деня, преди човек да заспи нощем се отделя един биохимичен фактор на умората наречен аденозин. Неговото натрупване е предпоставка за възникване на чувство за умора. Неговото високо ниво води до сънливост, а ниското до събуждане. Количеството му се елиминира по време на сън. Когато има някакъв фактор който възпрепятства естественото образуване на това вещество, страда цикъла сън- будност. Синтезът му се влияе от изразходваната физическа, умствена и емоционална енергия. Ако тя е по-малко или повече може да се наруши равновесието сън-будност. Повтарящите се мисловни шаблони и привичните действия влияят не само на ума, но и на тялото, респективно на образуването на аденозин. Връзка мозък–тяло е определяща за адекватното мисловно-емоционално-физическо натоварване. Ако мислите ни са застояли и лишени от стимул, това намалява мотивацията за физическа активност. Така настъпва една верижна реакция на умора: липсата на стимул, кара тялото да се потисне, а физическата апатия допълнително намалява енергията на мозъка. Последицата от това състояние е емоционално изтощение: Повтарящите се действия и мисли често водят и до емоционална апатия или чувство, че сме „в капан“ на собствения си живот. Това няма непременно физиологична основа, но се усеща като тежест и  липса на енергия.

Едно  обстоятелство допълнително задълбочава не само неестественото качество на съня, но и свързаната с него умора. Това са изкуствени субстанции  заместващи естестваното натрупването или обмяната на естествената субстанция – аденозин. Лошият сън, често е резултат от съзнателна или несъзнателна употреба на най-различни медикаменти и вещества. Умората, свързана с медикаменти или субстанции може да се обособи, като отделен вид умора и нейното разграничение е важно условие за отстраняването и. Това е умора която ясно се свързва с текущия курс на лечение и се появява при хора с някакъв друг проблем или придружаващо заболяване.  Някои лекарства, токсични вещества или дори хронична употреба на кофеин и алкохол могат да доведат до такава умора. Причините са прием на успокоителни или антидепресанти (честите странични ефекти са именно умора и сънливост), лекарства за кръвно налягане, нелегални субстанции или хронична интоксикация (напр. алкохол, наркотици). Симптомите са чувство на летаргия и сънливост, нарушение на когнитивната функция и липса на енергия като краен резултат. Системното възпаление и употребата на различни  вещества повлияващи нервната система водят до появата на специфични сънища, от които човек също може да се почувства изморен.

 Умора, свързана с възрастта

Старческата умора е умората, която всички приемат за ‘естествена’ и неизбежна. Но тя не е задължителна. Можеш да бъдеш стар и жизнен. Ако човек се вгледа как изглеждат музикантите, ‘динозаврите’ от рок групите на 70 те и 80 те години ще се изненада колко жизнени, макар и възрастни, изглеждат те. Творчеството и начина на живот е рецептата за тяхната жизненост и за видимата липса, при тях, на наднормено тегло. Липсата на наднормено тегло е липса на заседнал начин на живот, а музикантите са пример за хора които привидно стоят на едно място. Техните мисли и емоции обаче са в постоянно движение. Допълнително, физическата енергия, която много от тях употребяват за концерти и пътувания, ги държи във форма. Старческата умора е  умора от застоя и комфорта, от всичко, което си правил до момента, умора от навиците, реакциите, възгледите и предубежденията с които комфортно си се барикадирал. С възрастта намаляват енергийните резерви на тялото и способността за възстановяване, защото жизнената енергия се генерира от нещо ново, нови мисли, нови начинания, нови емоции при нови обстоятелства. Умората, свързана с възрастови промени, може да бъде естествена, дотолкова, доколкото не е  симптом на скрито заболяване. Причините са намалена физическа активност и мускулна маса, хронични заболявания (артрит, сърдечни проблеми, диабет), лош сън поради възраст или здравословни проблеми. Симптомите са понижен тонус и издръжливост, чувство на слабост след обичайни дейности.

„Старите навици“ с възрастта  стават по-твърди и така се ограничава физическата гъвкавост. Например, ако сме научили, че един проблем се решава по определен начин, ние автоматично продължаваме да го правим по този начин, дори когато ситуацията изисква нов подход. Животът не стои на едно място. Създава се излишен „енергиен разход“ за мозъка, защото той не работи оптимално. Появява се  чувство на умора. Ако повтарянето на всички навици и рутинни действия наистина води до усещане за умора и ни причинява вид травма, има няколко ефективни подхода за излизане от този цикъл: Съзнателно търсене на нови преживявания: Никога не е късно да се намери ново хоби, да се пътува, да опита ново упражнение, или просто да промените част от ежедневните физически усилия.  Поставяйте под съмнение своите мисловни шаблони. Например, ако  констатирате за нещо от ежедневието: „Аз винаги правя това по този начин“, опитайте да се запитате: „Как бих могъл да направя същото по различен начин?“.  Често зад умората се крие прекомерно обръщане в мислите към миналото или тревоги за бъдещето. Практики като медитация и осъзнатост могат да помогнат за връщането на енергията в настоящия момент при фокусиране върху настоящето. Физическото движение е начинът за „събуждане“ на заседнала психика. Дори лека активност като йога, танцуване или разходка в природата може да бъде достатъчна, за да прекъснете умората. Поставянето на нови цели е нещо ново. С напредването на възрастта хората понякога губят усещането за дългосрочни цели. Новите цели – лични, професионални или социални, могат да създадат чувство за ентусиазъм и ново начало. Чувството за нарастваща умора с възрастта не е  физиологически предопределено. Свързано е с установяване на мисловни шаблони и монотонност в действията. Ключът към запазване на енергията е разнообразието – както в начина на мислене, така и във физическите и емоционални дейности. Съзнателното разчупване на рутината и търсенето на правилните предизвикателства, намалява усещането за умора и внася светлина в живота, независимо от възрастта.

Натрупването на излишна умора, води до патология при срещата с вируси, заради увреждане на митохондриите

‘Правилните предизвикателства’, са предизвикателства, които съответстват на възможностите, особеностите и житейския опит на един човек. За един ‘роден шахматист’ с талант и опит на шахматист, е контра-продуктивно, макар и не невъзможно, да търси шампионски постижения в щангите. Разчитането на енергията и впрягането и по максимално ефективен начин, е в основата на терапевтичния подход за справяне с умората след пандемията. ‘Има ли значение нещо, от което няма смисъл’ ?! Какъв смисъл има, да трупаш богатство и да си болен, да трупаш мускули, но да затъпяваш емоционално, да си образован, но непрактичен, по отношение на живота? Няма смисъл от нещо, което ти пречи, да се чувстваш жив, здрав и енергичен. Ако си млад но комплексиран, красив но глупав, богат, но самотен, образован, но неразбран, си в конфликт със себе си и нямаш енергия. Ако, не се смяташ за стар, а за опитен, ако предпочиташ да нямаш много пари, но да имаш чиста съвест и свобода, ако притежаваш увереност, че се справяш с живота, без да си професор, се чувстваш свободен и зареден с енергия.
Необходим е много внимателен подход за възстановяване на увредените митохондии, биохимичните енергийни централи на клетката, заради чието намаляване се чувства недостиг на енергия :

следва