Джинджифил

Джинджифилът обикновено се използва в кулинарията или за билков чай, а някои хора приемат добавки с него заради възможните ползи за здравето.

Коренът от джинджифил идва от растението Zingiber officinale Roscoe и се използва в китайската и индийската медицина от хиляди години.

Джинджифилът може да помогне за облекчаване на гаденето и повръщането, както и да подпомогне храносмилането. Антиоксидантите и други хранителни вещества в корена на джинджифила имат потенциала да помогнат при лечение на артрит, възпаление и различни видове инфекции.

Джинджифилът може също да намали риска от диабет, рак и други здравословни проблеми.

Ботанически характеристики на растението

Облистените стъбла на джинджифила растат около метър високи. Листата са 15–30 см дълги, редуващи се в два вертикални реда и възникват от обвивките, обгръщащи стъблото. Цветовете са в гъсти конусовидни шипове с дебелина до 2,5 см и дължина около 5 см, които са съставени от припокриващи се зелени прицветници, които могат да бъдат поръбени с жълто.

Всеки прицветник обхваща едно малко, жълто-зелено и лилаво цвете. Консумираната част от растението джинджифил е коренището, широко употребявано като „корен от джинджифил“.

История на култивирането на джинджифил

Джинджифилът, тревисто многогодишно растение от семейство Джинджифилови (Zingiberaceae), вероятно произхожда от Югоизточна Азия. Неговото ароматно, остро коренище се използва като подправка, аромат, храна и лекарство.

Генеричното му име Zingiber произлиза от гръцкото zingiberis, което идва от санскритското име на подправката singabera – “с форма на рог“.

Използването му в Индия и Китай е известно от древни времена, а през първи век търговците са пренесли джинджифила в средиземноморския регион.

Семейство Zingiberis включва около 50 рода и 1300 вида джинджифил, за които е известно, че съществуват по целия свят.¹

Хранителен състав и активни компоненти в корена от джинджифил

Основните компоненти на джинджифила включват нишесте, липиди, протеини и неорганични съединения.²

Приблизително 100 съединения са изолирани от джинджифила³.

Основните класове джинджифилови съединения са гингерол, шогаоли, зингиберен и зингерон, както и други по-рядко срещани компоненти, включително терпени, витамини и минерали.

Сред тях гингеролите се считат за основни компоненти, за които се съобщава, че притежават няколко биоактивности. В резултат на това са изследвани много свързани биологични ефекти като тези на антиоксиданти, антимикробни и анти-невровъзпалителни.

През последните години ролята на джинджифила е разширена до облекчаващо средство при предизвикани от химиотерапия гадене, повръщане и умора.⁴

Хранителна стойност в 100 г суров корен от джинджифил5
Протеин	1,82 г
Въглехидрати	17,8 г
от които фибри	2 г
захари	1,7 г
Калций	16 мг
Желязо	0,6 мг
Калий	415 мг
Магнезий	43 мг
Цинк	0,34 мг
Витамин С	5 мг
Холин	28,8 мг

Ползи от консумацията на корен от джинджифил

Джинджифилът проявява противовъзпалителни, антибактериални и антивирусни свойства. Ще разгледаме някои от потенциалните медицински приложения на растението.

Антиеметични свойства

Проведени са големи клинични изпитвания с джинджифил, за да се оцени неговата антиеметична (против гадене и повръщане) активност.

От 16 проучвания, осем демонстрират положителния ефект от лечението с джинджифил върху превенцията и облекчаването на гадене и повръщане, причинени от химиотерапия.⁶

Гаденето и повръщането при бременност, наричано също хиперемезис гравидарум в по-тежки случаи, е симптом, който често се появява при бременни жени и има потенциал да причини хранителен дефицит.

Съществуват 14 клинични проучвания относно облекчаващия ефект на джинджифила при такива случаи. Осем от тях изследват антиеметичния ефект на джинджифила, като го сравняват с плацебо групата, разкривайки значителни ефекти в тази, лекувана с джинджифил.⁷

Постоперативното гадене и повръщане е еметична реакция, което се предизвиква при пациентите след хирургични процедури и се причинява главно от упойката. Лечението с джинджифил е използвано като интервенция в единадесет клинични изпитвания, в шест от които са установени ефекти от корена на растението за справяне с проблема.⁸

Ползи за стомашно-чревната функция

Според преглед от 2018 г.⁹ няколко проучвания са изследвали ефектите на джинджифила върху газовете, които се образуват в чревния тракт по време на храносмилането. Това изследване показва, че ензимите в джинджифила могат да помогнат за разграждането и освобождаването на този газ, осигурявайки облекчение от всякакъв дискомфорт.

В допълнение, изследванията показват, че джинджифилът има потенциала да увеличи движението през храносмилателния тракт, което предполага, че може да облекчи или предотврати констипация.

Изглежда, джинджифилът има благоприятен ефект върху ензима панкреатична липаза, който подпомага храносмилането в тънките черва.

Аналгетична функция

Седем контролирани проучвания изследват ефекта на джинджифила върху първичната дисменорея (болезнена менструация).¹⁰

Четири от тях сравняват аналгетичния му ефект с други лекарства като мефенамова киселина, ибупрофен и цинков сулфат, които показват сходна ефективност с джинджифила.

Той значително подобрява първичната дисменорея при пациенти, лекувани с 500 мг джинджифил на капсули, 3 пъти дневно, в продължение на пет дни, започвайки два дни преди началото на менструацията. Само едно проучване заключава, че джинджифилът е недостатъчно средство за облекчаване на болката в сравнение със стречинг и упражнения.¹¹

Коренът от джинджифил частично намалява и мускулната болка. Мигрена и главоболие¹² също са изследвани, за да се оценят болкоуспокояващите свойства на растението, като е констатирано значително облекчаване на симптомите.

Противовъзпалителен ефект

Няколко проучвания изследват противовъзпалителния ефект на джинджифиловата добавка. Сред тях най-много са свързаните с артрит заболявания, особено остеоартрит (ОА).

Що се отнася до ОА, шест проучвания изследват ефективността на съставките на джинджифила, които действат като противовъзпалителни средства. Всички проучвания съобщават за подобрение след прием на джинджифил в сравнение с контролната група.

Ползите от джинджифила са наблюдавани поради намаляване на нивото на провъзпалителните цитокини след три месеца консумация на 500 мг джинджифил на прах.¹³

Добавянето на джинджифил самостоятелно и в комбинация с противотуберкулозно лечение значително е помогнало за намаляване на нивата на тумор некротизиращ фактор (TNF) алфа, феритин (протеин, който съхранява желязо и го освобождава по контролиран начин) и малондиалдехид (маркер за оксидативен стрес).¹⁴

Джинджифилът като имуностимулатор

Много хора използват джинджифил, за да се възстановят от настинка или грип. Въпреки това, доказателствата в подкрепа на тази употреба са предимно анекдотични (неподходяща основа за генерални заключения).

В по-старо проучване от 2013 г.¹⁵ учени изследват ефектите на пресен и сушен джинджифил върху един респираторен вирус в човешки клетки. Резултатите показват, че пресният джинджифил може да помогне за защита на дихателната система, докато сушеният джинджифил няма същото въздействие.

Голямо проучване от 2017 г.¹⁶ предполага, че ежедневната консумация на джинджифил има потенциала да подпомогне имунната система, като намали риска от хронични заболявания и подобри възстановяването от обикновена настинка или грип.

Малко проучване от 2019 г.¹⁷ за ефектите на екстракта от джинджифил върху пушачи и непушачи установява, че ежедневната консумация на екстракт от джинджифил е свързана с по-силен имунен отговор на антителата при непушачи.

Въпреки това, потвърждаването на ефектите на джинджифила върху имунната система изисква допълнителни изследвания.

Подобряване на метаболизма

Широко провеждани са и проучвания, оценяващи ефективността на джинджифила при метаболитни синдроми.¹⁸

Повечето от тях оценяват връзката на захарен диабет тип 2 и затлъстяването с добавки с джинджифил.

В детайли пет проучвания изследват ефекта на джинджифила върху показателите, свързани с диабета, като гликемични маркери, ниво на липиди и кръвно налягане. Докато други четири се фокусират върху различни състояния, свързани със затлъстяването, като сърдечно-съдови заболявания, серумни адипоцитокини и рак на гърдата.¹⁹

Проучванията оценяват влиянието на джинджифила върху биохимичните параметри, свързани със захарен диабет тип 2, и демонстрират значително понижаване на кръвната захар на гладно, хемоглобин A1c (HbA1c), инсулиновата чувствителност и инсулиновата резистентност.

Освен това липидният профил, възпалителните маркери и антиоксидантите също се повлияват от приема на джинджифил, което се демонстрира от намаляването на С-реактивния протеин, триглицеридите, липопротеиновия холестерол с ниска плътност (LDL-C) и малондиалдехида (маркер в лабораторната диагностика за оценка на оксидативния стрес).

По отношение на сърдечно-съдовитe проблеми, свързани със затлъстяването, се съобщава, че джинджифилът е полезен за намаляване на рисковите фактори, като маса на телесните мазнини, процент на телесни мазнини, общ холестерол, обиколка на талията, съотношение талия към ханш и инсулинова резистентност.

Дозиране при прием на джинджифил

Повечето от изследванията върху джинджифила разглеждат дози между 250 милиграма (мг) и 1 г, приемани между един и четири пъти ежедневно.²⁰

Рискови фактори

Консумацията на корен от джинджифил се смята за безопасна.

Ако приемате лекарства, преди да вземете добавка с джинджифил, консултирайте се със здравен специалист. Някои добавки могат да взаимодействат с медикаменти, като инхибират действието им, или да причинят други здравословни усложнения.

Цитирани източници:

1. Ali BH, Blunden G, Tanira MO, Nemmar A. Some phytochemical, pharmacological and toxicological properties of ginger (Zingiber officinale Roscoe): a review of recent research. Food Chem Toxicol. 2008 Feb;46(2):409-20. doi: 10.1016/j.fct.2007.09.085. Epub 2007 Sep 18. PMID: 17950516. Available at: https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/17950516/
2. Anh NH, Kim SJ, Long NP, Min JE, Yoon YC, Lee EG, Kim M, Kim TJ, Yang YY, Son EY, Yoon SJ, Diem NC, Kim HM, Kwon SW. Ginger on Human Health: A Comprehensive Systematic Review of 109 Randomized Controlled Trials. Nutrients. 2020 Jan 6;12(1):157. doi: 10.3390/nu12010157. PMID: 31935866; PMCID: PMC7019938. Available at: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC7019938/
3. Bodagh, M. N., et al. (2018). Ginger in gastrointestinal disorders: A systematic review of clinical trials. Available at: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6341159/
4. Chang JS, Wang KC, Yeh CF, Shieh DE, Chiang LC. Fresh ginger (Zingiber officinale) has anti-viral activity against human respiratory syncytial virus in human respiratory tract cell lines. J Ethnopharmacol. 2013 Jan 9;145(1):146-51. doi: 10.1016/j.jep.2012.10.043. Epub 2012 Nov 1. PMID: 23123794. Available at: https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/23123794/
5. Crichton M, Marshall S, Marx W, McCarthy AL, Isenring E. Efficacy of Ginger (Zingiber officinale) in Ameliorating Chemotherapy-Induced Nausea and Vomiting and Chemotherapy-Related Outcomes: A Systematic Review Update and Meta-Analysis. J Acad Nutr Diet. 2019 Dec;119(12):2055-2068. doi: 10.1016/j.jand.2019.06.009. Epub 2019 Sep 10. PMID: 31519467. Available at: https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/31519467/
6. Ebrahimzadeh Attari V, Ostadrahimi A, Asghari Jafarabadi M, Mehralizadeh S, Mahluji S. Changes of serum adipocytokines and body weight following Zingiber officinale supplementation in obese women: a RCT. Eur J Nutr. 2016 Sep;55(6):2129-36. doi: 10.1007/s00394-015-1027-6. Epub 2015 Aug 29. PMID: 26318445. Available at: https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/26318445/
7. Ensiyeh J, Sakineh MA. Comparing ginger and vitamin B6 for the treatment of nausea and vomiting in pregnancy: a randomised controlled trial. Midwifery. 2009 Dec;25(6):649-53. doi: 10.1016/j.midw.2007.10.013. Epub 2008 Feb 12. PMID: 18272271. Available at: https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/18272271/
8. Fletcher, Jenna. Ginger: Uses, benefits, and nutrition. Medically reviewed by Sade Meeks, MS, RD. Updated on March 27, 2022. Available at: https://www.medicalnewstoday.com/articles/265990
9. Ginger Root, Raw. U.S. Department of Agriculture FoodData Central. April 2018. Available at: https://fdc.nal.usda.gov/fdc-app.html#/food-details/169231/nutrients
10. Kulkarni RA, Deshpande AR. Anti-inflammatory and antioxidant effect of ginger in tuberculosis. J Complement Integr Med. 2016 Jun 1;13(2):201-6. doi: 10.1515/jcim-2015-0032. PMID: 27089418. Available at: https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/27089418/
11. Li H, Liu Y, Luo D, Ma Y, Zhang J, Li M, Yao L, Shi X, Liu X, Yang K. Ginger for health care: An overview of systematic reviews. Complement Ther Med. 2019 Aug;45:114-123. doi: 10.1016/j.ctim.2019.06.002. Epub 2019 Jun 5. PMID: 31331547. Available at: https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/31331547/
12. Mahassni, S. H., et al. (2019). Beneficial effects of an aqueous ginger extract on the immune system cells and antibodies, hematology, and thyroid hormones in male smokers and non-smokers. Available at: https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S2352385918300598
13. Martins LB, Rodrigues AMDS, Rodrigues DF, Dos Santos LC, Teixeira AL, Ferreira AVM. Double-blind placebo-controlled randomized clinical trial of ginger ( Zingiber officinale Rosc.) addition in migraine acute treatment. Cephalalgia. 2019 Jan;39(1):68-76. doi: 10.1177/0333102418776016. Epub 2018 May 16. PMID: 29768938. Available at: https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/29768938/
14. Mozaffari-Khosravi H, Naderi Z, Dehghan A, Nadjarzadeh A, Fallah Huseini H. Effect of Ginger Supplementation on Proinflammatory Cytokines in Older Patients with Osteoarthritis: Outcomes of a Randomized Controlled Clinical Trial. J Nutr Gerontol Geriatr. 2016 Jul-Sep;35(3):209-18. doi: 10.1080/21551197.2016.1206762. PMID: 27559855. Available at: https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/27559855/
15. Phillips S, Ruggier R, Hutchinson SE. Zingiber officinale (ginger)–an antiemetic for day case surgery. Anaesthesia. 1993 Aug;48(8):715-7. doi: 10.1111/j.1365-2044.1993.tb07188.x. PMID: 8214465. Available at: https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/8214465/
16. Rahnama P, Montazeri A, Huseini HF, Kianbakht S, Naseri M. Effect of Zingiber officinale R. rhizomes (ginger) on pain relief in primary dysmenorrhea: a placebo randomized trial. BMC Complement Altern Med. 2012 Jul 10;12:92. doi: 10.1186/1472-6882-12-92. PMID: 22781186; PMCID: PMC3518208. Available at: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3518208/
17. Sanaati F, Najafi S, Kashaninia Z, Sadeghi M. Effect of Ginger and Chamomile on Nausea and Vomiting Caused by Chemotherapy in Iranian Women with Breast Cancer. Asian Pac J Cancer Prev. 2016;17(8):4125-9. PMID: 27644672. Available at: https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/27644672/
18. Shirvani MA, Motahari-Tabari N, Alipour A. Use of ginger versus stretching exercises for the treatment of primary dysmenorrhea: a randomized controlled trial. J Integr Med. 2017 Jul;15(4):295-301. doi: 10.1016/S2095-4964(17)60348-0. PMID: 28659234. Available at: https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/28659234/
19. Wang Y, Yu H, Zhang X, Feng Q, Guo X, Li S, Li R, Chu D, Ma Y. Evaluation of daily ginger consumption for the prevention of chronic diseases in adults: A cross-sectional study. Nutrition. 2017 Apr;36:79-84. doi: 10.1016/j.nut.2016.05.009. Epub 2016 Jun 3. PMID: 28336112. Available at: https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/28336112/
20. Wang, H. (2020). Introductory Chapter: Studies on Ginger. In (Ed.), Ginger Cultivation and Its Antimicrobial and Pharmacological Potentials. IntechOpen. Available at: https://doi.org/10.5772/intechopen.89796

1 Wang, H. (2020). Introductory Chapter: Studies on Ginger. In (Ed.), Ginger Cultivation and Its Antimicrobial and Pharmacological Potentials. IntechOpen. Available at: https://doi.org/10.5772/intechopen.89796

2 Li H, Liu Y, Luo D, Ma Y, Zhang J, Li M, Yao L, Shi X, Liu X, Yang K. Ginger for health care: An overview of systematic reviews. Complement Ther Med. 2019 Aug;45:114-123. doi: 10.1016/j.ctim.2019.06.002. Epub 2019 Jun 5. PMID: 31331547. Available at: https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/31331547/

3 Ali BH, Blunden G, Tanira MO, Nemmar A. Some phytochemical, pharmacological and toxicological properties of ginger (Zingiber officinale Roscoe): a review of recent research. Food Chem Toxicol. 2008 Feb;46(2):409-20. doi: 10.1016/j.fct.2007.09.085. Epub 2007 Sep 18. PMID: 17950516. Available at: https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/17950516/

4 Crichton M, Marshall S, Marx W, McCarthy AL, Isenring E. Efficacy of Ginger (Zingiber officinale) in Ameliorating Chemotherapy-Induced Nausea and Vomiting and Chemotherapy-Related Outcomes: A Systematic Review Update and Meta-Analysis. J Acad Nutr Diet. 2019 Dec;119(12):2055-2068. doi: 10.1016/j.jand.2019.06.009. Epub 2019 Sep 10. PMID: 31519467. Available at: https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/31519467/

5 Ginger Root, Raw. U.S. Department of Agriculture FoodData Central. April 2018. Available at: https://fdc.nal.usda.gov/fdc-app.html#/food-details/169231/nutrients

6 Sanaati F, Najafi S, Kashaninia Z, Sadeghi M. Effect of Ginger and Chamomile on Nausea and Vomiting Caused by Chemotherapy in Iranian Women with Breast Cancer. Asian Pac J Cancer Prev. 2016;17(8):4125-9. PMID: 27644672. Available at: https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/27644672/

7 Ensiyeh J, Sakineh MA. Comparing ginger and vitamin B6 for the treatment of nausea and vomiting in pregnancy: a randomised controlled trial. Midwifery. 2009 Dec;25(6):649-53. doi: 10.1016/j.midw.2007.10.013. Epub 2008 Feb 12. PMID: 18272271. Available at: https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/18272271/

8 Phillips S, Ruggier R, Hutchinson SE. Zingiber officinale (ginger)–an antiemetic for day case surgery. Anaesthesia. 1993 Aug;48(8):715-7. doi: 10.1111/j.1365-2044.1993.tb07188.x. PMID: 8214465. Available at: https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/8214465/

9 Bodagh, M. N., et al. (2018). Ginger in gastrointestinal disorders: A systematic review of clinical trials. Available at:

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6341159

10 Rahnama P, Montazeri A, Huseini HF, Kianbakht S, Naseri M. Effect of Zingiber officinale R. rhizomes (ginger) on pain relief in primary dysmenorrhea: a placebo randomized trial. BMC Complement Altern Med. 2012 Jul 10;12:92. doi: 10.1186/1472-6882-12-92. PMID: 22781186; PMCID: PMC3518208. Available at: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3518208/

11 Shirvani MA, Motahari-Tabari N, Alipour A. Use of ginger versus stretching exercises for the treatment of primary dysmenorrhea: a randomized controlled trial. J Integr Med. 2017 Jul;15(4):295-301. doi: 10.1016/S2095-4964(17)60348-0. PMID: 28659234. Available at: https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/28659234/

12 Martins LB, Rodrigues AMDS, Rodrigues DF, Dos Santos LC, Teixeira AL, Ferreira AVM. Double-blind placebo-controlled randomized clinical trial of ginger ( Zingiber officinale Rosc.) addition in migraine acute treatment. Cephalalgia. 2019 Jan;39(1):68-76. doi: 10.1177/0333102418776016. Epub 2018 May 16. PMID: 29768938. Available at: https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/29768938/

13 Mozaffari-Khosravi H, Naderi Z, Dehghan A, Nadjarzadeh A, Fallah Huseini H. Effect of Ginger Supplementation on Proinflammatory Cytokines in Older Patients with Osteoarthritis: Outcomes of a Randomized Controlled Clinical Trial. J Nutr Gerontol Geriatr. 2016 Jul-Sep;35(3):209-18. doi: 10.1080/21551197.2016.1206762. PMID: 27559855. Available at: https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/27559855/

14 Kulkarni RA, Deshpande AR. Anti-inflammatory and antioxidant effect of ginger in tuberculosis. J Complement Integr Med. 2016 Jun 1;13(2):201-6. doi: 10.1515/jcim-2015-0032. PMID: 27089418. Available at: https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/27089418/

15 Chang JS, Wang KC, Yeh CF, Shieh DE, Chiang LC. Fresh ginger (Zingiber officinale) has anti-viral activity against human respiratory syncytial virus in human respiratory tract cell lines. J Ethnopharmacol. 2013 Jan 9;145(1):146-51. doi: 10.1016/j.jep.2012.10.043. Epub 2012 Nov 1. PMID: 23123794. Available at: https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/23123794/

16 Wang Y, Yu H, Zhang X, Feng Q, Guo X, Li S, Li R, Chu D, Ma Y. Evaluation of daily ginger consumption for the prevention of chronic diseases in adults: A cross-sectional study. Nutrition. 2017 Apr;36:79-84. doi: 10.1016/j.nut.2016.05.009. Epub 2016 Jun 3. PMID: 28336112. Available at: https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/28336112/

17 Mahassni, S. H., et al. (2019). Beneficial effects of an aqueous ginger extract on the immune system cells and antibodies, hematology, and thyroid hormones in male smokers and non-smokers. Available at:

https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S2352385918300598

18 Anh NH, Kim SJ, Long NP, Min JE, Yoon YC, Lee EG, Kim M, Kim TJ, Yang YY, Son EY, Yoon SJ, Diem NC, Kim HM, Kwon SW. Ginger on Human Health: A Comprehensive Systematic Review of 109 Randomized Controlled Trials. Nutrients. 2020 Jan 6;12(1):157. doi: 10.3390/nu12010157. PMID: 31935866; PMCID: PMC7019938. Available at: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC7019938/

19 Ebrahimzadeh Attari V, Ostadrahimi A, Asghari Jafarabadi M, Mehralizadeh S, Mahluji S. Changes of serum adipocytokines and body weight following Zingiber officinale supplementation in obese women: a RCT. Eur J Nutr. 2016 Sep;55(6):2129-36. doi: 10.1007/s00394-015-1027-6. Epub 2015 Aug 29. PMID: 26318445. Available at: https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/26318445/

20 Fletcher, Jenna. Ginger: Uses, benefits, and nutrition. Medically reviewed by Sade Meeks, MS, RD. Updated on March 27, 2022. Available at: https://www.medicalnewstoday.com/articles/265990