продължение от Вируси и мутации
‘Маймуните са способни на бързо придвижване благодарение на мускулите си, хората благодарение на мъдростта си’
Мехмед Мурад Ндим
Основният признак, по който може да се познае, както ‘дългата настинка’ така и всяко едно заболяване, е умората. Всички имунни, неврологични, сърдечно-съдови, дихателни, ендокринни, кожни, и проблеми с опорно двигателния апарат се свеждат до увреждане на митохондриите. Счупената фабрика за енергия, представена от митохондриите в клетката, води до недостатъчното образуване на АТФ (аденозин трифосфат)- горивото, с което работи организмът. Когато са засегнати митохондриите на имунните клетки и невроните на автономната нервна система, налице са типичните симптоми на хронично възпаление. Такива са всички оплаквания след острата фаза на пандемията. Всичко живо е енергия. Нейното производство в тялото, различава здравето от болестта. Приматите произвеждат енергия предимно в мускулните клетки, докато при хората, производството и консумацията на АТФ , са най-големи, в мозъка. Затова хората са по-умни. Маймуните, от своя страна, са един път и половина по-силни физически. Защото се движат повече и по-малко мислят. Мозъкът е основният консуматор на АТФ в човешкото тяло и консумира приблизително двадесет и пет процента от общата налична енергия. В еволюцията на човешкия вид, от маймуна в ‘разумен човек’- хомо сапиенс, може ясно да се проследи линията на прогрес в умствените способности, съпроводен от относителния регрес във физическите възможности. Една маймуна е много по-силна, гъвкава, подвижна и способна на акробатични номера от един човек, но има по-недоразвит мозък. Затова хората, разглеждат маймуните в зоопарка, а не обратно. При хората обаче, тези, научили се да правят маймунжулуци, са взели предимство пред останалите. Поставени натясно, за да се приспособят и оцелеят, хората, се обърщат към примитивното и понякога загърбват човешкото.
‘Не най-силният и най-интелигентният оцелява, а този който най-бързо се приспособява към промените’ Чарлз Дарвин
Оцелява този, който се справя със стреса. Днес хората забравят за еволюцията, и пилеят много време и енергия във взаимни обвинения, кой и защо е виновен, за разпространението на някаква заразна болест. Оплакват се, че някой ги прави на маймуни. Истината е, че има неща, които се случват, ей така, в световен и космически мащаб, защото са назрели условията за тях. Към тях, можеш само да се приспособиш. Има глобални явления, такива като ‘глобалното затопляне’, пандемиите от чума, холера, испански грип, завоеванията на Александър Македонски, Атила или Чингис хан, Първата и Втора световни войни, политиката за поверителност на данните в интернет и др..неподвласни на разума и индивидуалните капризи, световни катаклизми. Политическите кризи, честата смяна на правителства, липсата на сила, интелект, воля, постоянство и лоялност на политиците, към някаква идея или народ, не са вина на отделни хора, а проява на колективния напън, от страна на всички примати, да еволюират в хора. В отчаяни усилия да отговорят на промените, те сменят всеки ден, възгледи, позиции, партии и морални принципи. ‘Първи’, стават най-приспособимите, тези които усещат накъде духа вятъра, но се връщат моментално към своята ‘първи’-чност и закона на джунглата в момента, в който усетят власт, над представители от своя собствен вид. Примат означава ‘първи’ и е име измислено от Карл Линей, за класификация на видовете. ‘Първи’ е видът на върха на животинската йерархия. С културната еволюция в обществото, първи-чен става нарицателно за нецивилизован, изостанал морално човек.
“Ако не можеш да летиш, тичай, ако не можеш да тичаш, ходи, ако не можеш да ходиш, пълзи, но каквото и да правиш, трябва да продължиш напред.” – Мартин Лутър Кинг младши
Спиралата на еволюцията (е-volution въртене навън) налага да вървиш напред. Тя не поощрява хората, да се правят отново на маймуни. Всичко обратно на развитието е ин-волюция (in-volution въртене на вътре). Ако религията нарича ‘е-волюцията’ Бог- създател на човека, Сатана е може би, името на ин-волюцията. Еволюцията и инволюцията обаче, съществуват ръка за ръка, едната те бута напред, другата те тества, дали не си объркал пътя. Да действаш навън и периодично, да се обръщаш навътре, за да погледнеш там, какво е станало или останало. Истината е, че не можеш да вървиш напред, без да се оглеждаш встрани и назад, за да оцениш напредъка си. Ако развиваш физиката си, трябва да развиваш и психиката си. Ако много се напъваш трябва да почиваш. Ако си много амбициозен, ще прегориш. ‘Дългата настинка’ се разви на фона на 100 години ‘напредък’ подклаждан от бързане, алчност и амбиции, довели буквално до ‘прегаряне’. Днес постинфекциозният синдром протича на пристъпи, провокирани от диетични грешки, охлаждане или напрягане, както физическо, така и психическо. Елементарни емоции при общуване, рязък шум, светлина, или само поглед върху бързо движещи се обекти са в състояние да те изморят. Носът ти може да се запуши, ако нещо те дразни, а кръста да те заболи, ако се огънеш психически. Някакъв вътрешен механизъм те предпазва да не ‘прегаряш’, а всичко виртуално ‘в главата’, се отразява реално, физически, на тялото. В основата на тези физически оплаквания е психическия стрес, причината за всички болести.
‘Тъй като стресът е резултат от, това което мислим, че ни се случва, а не това което се случва в действителност, ние можем да изберем какво да мислим’
Приматите реагират първосигнално и нямат много възможности за избор, затова са уязвими на остър стрес. Човекът има избор, защото може да мисли, по един или друг начин. Този избор е причина за хроничния стрес при него, тогава когато първосигналните му реакции са в конфликт с разума. Организмът реагира на стреса, обръщайки се към примитивни инстинкти. Подобно на бит човек, който се свива в ембрионална поза, търсейки защитата на майчината утроба. Този рефлекс кара клетките подложени на най-голям стрес, да се връщат към първичното си, ембрионално състояние. Раковите клетки например, в резултат на стрес, се връщат към първичното си състояние на безконтролно делене. Делят се така, както се делят клетките в оплодената зигота, скоро след срещата на сперматозоида с яйцеклетката. Затлъстяването, резултат от размножаване на мастни клетки, е свързано също, с първичния инстинкт за хранене. Политици подложени на голям стрес напълняват. Цитокините на възпалението, също медиират първични стадии на делене на клетката. Сърдечно-съдовите заболявания, свиването стената на съдовете и увреждането на ендотела, са първични реакции на стрес, свиването на стомаха, повърхностното дишане, прилива на кортизол и адреналин, всичко това са несъзнателни първични реакции. ‘Дългата настинка’ събра накуп всички тези проблеми и демонстрира, как те се появяват и лекуват, с промяна в мисленето. В крайна сметка, независимо колко добавки пиеш, медитираш, дишаш в поза лотус, или се поливаш със студена вода, макар всяка една от тези стъпки, да е част от напредъка, всички външни средства в един момент спират да работят, ако човек не еволюира, като човек.
