Спецификата на симптомите и синдромите при ‘Дългия К0вид’ произтича от особеностите на попадане и размножаване на този коронавирус в организма. Той се свързва с един определен протеин рецептор ензим ACE2 който се намира в много тъкани и органи
Ефектът от намален ACE2 вследствие на свързването му с вируса започва от нервната система и засяга цялото тяло. Мозъка, периферните нерви, нарушава се кръвно-мозъчно бариерна функция, инсулти, замъглено съзнание. Съдовата система страда от повишено налягане, ендотелна дисфункция, тромбози. В белите дробове има повишена съдова пропускливост, алвеоларен оток, ARDS Сърцето работи срещу повишено натоварване, развива миокардит, аритмии. Бъбреците изпитват остър бъбречен дистрес, увреждане на гломерулите и филтрацията. Червата и локалния имунитет са нарушени, нарушена е бариерата на лигавицата, диария, дисбиоза. Метаболизмът се отклонява, налице е инсулинова резистентност, хипергликемия
Най вероятно ефектът е кумулативен. При много от болните от Дълъг Ковид се откриват също така цитомагловирус и Ебщайн Бар вирус. Всеки един от тях , както и при нова инфекция от грип например, наслагва ефекта от имунната дисрегулация наследила острата фаза на Ковид и процеса не може да спре, се самопродуцирайки се постоянно до момента в който имунната система се възстанови. Процесът се развива във вид на затихващи пристъпи, оставящи своя отпечатък върху тялото в процеса на износване на имунната система поради постоянната и напрегнатост. В резултат се появяват признаци на функционално остаряване в различни органи и тъкани- от ‘червата’, там където е концентрирана имунната система до мозъка.
3.СИНДРОМ НА АДРЕНАЛНА УМОРА ME/fibromialgia, CFS, PEM - post excertional malaise, ACID-BASE disbalance, lactic acidosis, rhabdomyolisys
Вирусната инфекция може да промени начина, по който тялото обработва енергията. Метаболитните нарушения, свързани с COVID-19, могат да повлияят на способността на организма да произвежда или използва енергия ефективно. Дългият Ковид често е свързан с тревожност, депресия и различни когнитивни проблеми, които могат да допринесат за отпадналост и умора. Някои пациенти развиват симптоми от синдрома на хроничната умора, характеризиращ се с постоянна физическа и умствена отпадналост неповлияваща се от почивка.
4. POST-TRAUMATIC SYNDROME, GULF WAR SYNDROME (PTSD, GULF WAR SYNDROME, PSH, REPRODUCTIVE ISSUES, PCOS, ED, oligospermia
5. METABOLIC SYNDROME, skin problems (obesity, high blood pressure, high blood triglycerides, low levels of HDL cholesterol and insulin resistance, T2D, Hashimoto's
Дългият Ковид вероятно не е просто поствирусен синдром,
а състояние, при което имунната система реагира на остатъчно присъствие на вирусен материал или на вътрешно реактивирани вирусни протеини. Това не е класическа реинфекция, но има прилики с реактивни пристъпи, напомнящи клинично, острата фаза. Естроген, инсулин, метаболитен фон — са все фактори модулиращи тази динамика, засилвайки възпалителната или автоимунна компонента.
6. СИНДРОМ НА ЕНДОТЕЛНА ДИСФУНКЦИЯ(EDS, POTS, PCS-pelvic congestion syndrome, Nutcracker, DIC- coagulant disregulation, SMAS )
Балансът между ACE (ACE1) и ACE2 е от решаващо значение за поддържането на съдова, сърдечна, белодробна и метаболитна хомеостаза. Нарушаването на този баланс започва с промени в метаболизма (висока захар, естрогени, кортизол ) и лежи в основата на много заболявания, включително високо кръвно налягане, сърдечна недостатъчност, възпалителни и белодробни увреждания, и тежкия ход на COVID-19.
7. СИНДРОМ НА МИТОХОНДРИАЛНА ДИСФУНКЦИЯ. Височинна болест, Mitochondrial disease, COPD , Congenital central hypoventilation syndrome (CCHS)
Има ненормална имунна реакция при хора със синдром на хроничната умора. Свободните радикали в организма надвишават способността на антиоксидантите да ги неутрализират и това води до недостатъчно производство в митохондриите на аденозин трифосфат (ATP) – основният източник на енергия за клетките. Разстройствата на съня могат допълнително да влошат симптомите на умора. Синдрома на хроничната умора започва след вирусна или бактериална инфекция. Хроничната умора може да бъде свързана с други медицински състояния като фибромиалгия, синдром на дразнимото дебело черво, автоимунни заболявания или ендокринни нарушения.
8. СИНДРОМ НА ДИСАВТОНОМИЯ(POTS, AD autonomic disfunction, SCI's, baroreflex failure,vagal disfunction, vasovagal syncope, FD familial disautonomia,Riley-Day, MSA, PAF, IST, AAG, HSAN, diabertic neuropathy)
Тази ‘възпалителна ентропия’ която досега се наричаше ‘системно възпаление’ е най-вероятно и в основата на всички сърдечно-съдови, авто-имунни и дори злокачествени заболявания. Възпалителната ентропия е концептуален пробив обединяващ в себе си физичен принцип (ентропия), биологична динамика (възпаление) и медицински резултат (заболяване, стареене, дегенерация)„възпалителната ентропия“, е понятие, което отразява динамиката в загубата на контрол върху имунния отговор — не просто “възпаление”, а хаотична, саморазпространяваща се дисрегулация, която лежи в основата на огромен брой хронични заболявания.
Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipiscing elit. Ut elit tellus, luctus nec ullamcorper mattis, pulvinar dapibus leo.